Селективно събиране и рециклиране – чувствителни теми и за възрастни
Тъй като в България не е имало (нито все още има) култура на рециклиране, темата може да бъде трудна дори за тези, които имат отговорността да обучават най-малките – възрастните. Липсата на инфраструктура и липсата на систематично екологично възпитание задълбочават проблема още повече. И въпреки че поколенията са израснали без много познания за рециклирането, представите за чистота на макро ниво (води, планини, гори) и косвено, грижа за околната среда, никога не са липсвали.
Предвид настоящия контекст и предизвикателства, лесно е да се разбере, че опазването на околната среда означава нещо повече от почистване и изхвърляне на боклуци на „правилното място“. Особено след като „правилното място“ е леко неясно.
В тази ситуация има стари или дефектни електрически уреди и използвани батерии, отпадъци, които няма какво да търсят в боклука, сред битовите отпадъци. Избирателното събиране и осъзнаването, че някои отпадъци са по-опасни от други, са теми, които навлизат бавно, но сигурно в училищата в България.
Социалното участие и гражданското чувство вървят ръка за ръка с образованието през целия живот и превръщането на децата в отговорни и образовани възрастни, а добрата новина е, че екологичните нагласи и поведение се научават.
Екологичното възпитание започва у дома
От каква възраст можем да кажем на децата, че трябва да се грижат за природата и кога могат да разберат понятия като „околна среда“, „замърсяване“ или „рециклиране“?
Екологичното образование може да започне от момента, в който детето може да разграничи „добро“ от „лошо“ – включително боклук, мръсотия, страдание. След като децата разберат, че някои неща се изхвърлят, а други не, и че Земята „страда“, когато хвърляме боклук, започва ековъзпитанието. Когато е под формата на игра, малките по-лесно ще възприемат позитивно поведение към околната среда, което най-вероятно ще поддържат през целия си живот.
Защо има толкова голямо значение?
Загрижеността за природата ще се влее в много други поведения на детето – грижа за личното пространство – от стаята и пейката, до раницата и килера. Дете, което навреме получи екологично възпитание, ще стане отговорен тийнейджър.
Има много изображения, които илюстрират Земята като живо същество. Детето ще бъде по-лесно да разбере понятието „Земя“, ако го асоциира с „лице“ с рожден ден (22 април), форма на живот, която има предпочитания – например „Земята харесва дървета, но не харесва батериите за играчки.“
Например дете, което на 4 години вече знае, че батериите не се изхвърлят в кошчето, ще запази този навик през учебните години и много след това. Ако малкият разбира, че играчките работят с батерии, той също може да разбере, че те не се изхвърлят, а могат да се използват повторно (при производството на други продукти или дори други батерии).
Какво се случва в средното училище и гимназията?
Независимо от възрастта, децата са много по-склонни да се учат и да поемат ролята на „герои“, особено когато получават награди, значки, бонуси или оценки. Вдъхновени от анимационни герои и филми за супергерои, те приемат своята роля сериозно, ако имат модели за подражание и подкрепа в училище, но и у дома.
Много ученици от средните училища са възприемчиви към представите за опазване на околната среда, разбират, че живеят в изключително замърсена среда и че „бъдещето зависи от тях“.
Различни проекти обучават и възпитават „герои за рециклиране“, насърчавайки учениците да разбират, практикуват и популяризират принципите на селективно събиране и рециклиране сред семейството и приятелите. В рамките на проектите децата и учителите могат да се включат в акции за опазване на околната среда, конкурси за селективно събиране на старо електрическо оборудване и използвани батерии, но също така и в еко-творчески дейности (правене на колажи, комикси, театрални сцени или научни експерименти).
Целта?
Развиване на активни общности от ученици, които насърчават рециклирането и, косвено, обучението на поколение отговорни и ангажирани възрастни.
