Детето рисува много? Лепете най-характерните или най-хубавите му рисунки в голям скицник. Слагайте им дата. След няколко години те ще се превърнат във вълнуващ спомен и ще позволят да проследите развитието на рожбата си. Смятате, че мъничето би могло да научи цветовете? Защо не? На малка дъсчица набодете разноцветни картончета и я закачете до масата за повиване.

Когато го преобличате, назовавайте разбъркано цвета на отделните картончета. Много скоро ще може да различава зеленото, червеното, жълтото.

Ако желаете детето да майстори заедно с вас или само, сложете в чекмедже или голяма кутия необходимите материали и ги дръжте постоянно там.

Препаратът за миене на съдове помага на боята „да хване”, което ще рече, че детето може да рисува върху пластмасови плоскости, като например чаши или чинии. Детето много обича да рисува върху различни материали. Затова не изхвърляйте опаковките от яйца, сирене и др. Страхувате се, че детето ще изпоцапа кухнята или стаята, Където рисува? Сложете го тогава с боичките във ваната. Щом свърши със заниманието си, ще можете едновременно да измиете и него, и ваната. Ако искате да не разлива бурканчето с вода, пожертвайте една голяма гъба. Направете в средата й дупка с размера на бурканчето и го пъхнете в нея. Гъбата ще попива всички капки и ще служи за избърсване на четката.

Създайте условия да си прави герданче от връзки или прежди в различни цветове, на които могат да се нанизват копчета, макарони, мидич-ки, едри стъклени перли. Вълненият конец ще се нанизва лесно, ако намажете единия му край с малко лак за нокти или го увиете с парченце тиксо. Играта с копчета, ровенето из тях, подреждането и сортирането им, винаги е било чудесно занимание за децата, които вече знаят, че не бива да ги лапат. Не се колебайте да набавите големи количества от тях от баби, лели, от кинкалериите и т.н.

За да не падат копчетата непрестанно на земята, ги слагайте на голяма кърпа (гюдерия с която попивате вода).
Дайте на детето кутия за пренасяне на яйца и го накарайте да сортира копчетата по цвят, форма и т. н. Това е сериозна образователна игра. Нямате самозалепващи се фигурки? Нищо по-просто! Изрежете от амбалажна хартия от шарени опаковки или гланцова хартия малки парченца с различни форми. Дайте на детето голям бял лист и туба с лепило. Нека то само да залепи парченцата и да направи красив колаж. В някои рекламни материали има лист с етикетчета като марки (за абонамент, за козметични препарати и пр.). В никакъв случай не ги изхвърляйте (дори вземете и от съседите): детето ще ги използва да си направи колажи или да играе на поща. Обичате да пишете на роднини и приятели? Включете и детето като му предложите да украси листовете за писма (с мотивче, рисунка или някаква залепена фигурка в горния край на листа).

Разходките в парка или сред природата ще бъдат много по-интересни, ако събирате най-различни дребни неща и привличате върху тях вниманието на детето: цветя, мидички, камъчета, черупки от охлюви, кестени, луковички, мъх, дървесна кора. когато се приберете, може да си ги подреди в кутията със съкровищата – примерно едно красиво оцветено (или облепено с хартия) картонено кашонче.

Ако искате да направите фигури от хартия, нарежете един вестник на ивици с различна големина. В разлат съд разтворете малко нишесте. Потапяйте една по една ивиците в нишестето и ги залепяйте върху избраната от вас основа – балон или смачкан вестник. Оставете за съхне цяла нощ. На следващия ден фигурата е готова за оцветяване.
Вашето дете обича да си играе с вода и пяна? Стига да е през топлите летни дни, дайте му легенче, голяма гъба, настанете го на двора (терасата, балкона) и му възложете отговорната задача да измие колелото или автомобилчетата си. Много ще се забавлява. Друго лятно занимание: предоставете на детето четка и кофа с вода. То спокойно може „да боядиса” (като мокри четката) къщата, двора или тротоара. А и не се налага да миете след него.

Малчуганите обожават сапунените мехури, но разтворът е плъзгав, ръчичките често изпускат съдчето със сапунена пяна и тя, за голямо съжаление на детето, се разлива. Ще избегнете неприятностите като прикрепите съдчето с изолирбанд на височина, достъпна за детето, на подходяща вертикална ос. Друг начин да намалите плъзгавината на разтвора с верото, е да увиете съдчето с марля.

Верото се е свършило? Има още по-хубави препарати за надуване на балончета: например специалния бебешки шампоан за вана. Той не само прави чудесни балончета, но и не щипе на очите. Лесно ще измайсторите кукли за пръстчетата на ръката с помощта на пластмасови запушалки (от шишета с Вино). Нарисувайте с неизтриваеми флумастри нос, уста и очи, залепете малко прежда – за коса. Остава само малките пръстчета (или големите!) да се пъхнат в запушалките и да започнат да измислят приказки. Играта е много подходяща при пътуване с кола. Куклите за надябане на ръката се правят много лесно от стари къси чорапи. Трябва само да зашиете копчета за очи и помпонче вместо носле. Лицето нарисувайте с флумастри или избродирайте. Прикачете или залепете малко прежда за коса, пришийте парченце плат за ушите и езика. Ще задвижите марионетката и ще я накарате да говори, като пъхнете четири пръста в чорапа, а петия нагласите в петата.

Искате детето да поседи мирно докато стоплите яденето му? Сложете го в столчето за хранене и поставете на масичката пред него четири-пет от произведените от вас бучки лед. Заниманието с тях ще ви осигури поне няколко минути спокойствие.

Друг начин детето да разбръква е рисуването с ръце. Настанете го да седне пред миеща се плоскост (например маса, покрита с мушама) и я напръскайте с пяна за бръснене: детето ще свърши останалото, почти като велик художник.

Ако все още е във възрастта, когато слага всичко в уста, заместете пяната за бръснене със сметана в аерозолна опаковка, По-големите деца могат да започнат наистина да рисуват. Ето няколко съвета как това занимание да стане по-забавно и удобно. За да не се мъчи детето да мокри водните боички или да ги изтисква от тубички, приготве те ги предварително. В малки пластмасови чашки направете гъст разтвор от всеки цвят. Купете пластмасова кутия за пренасяне на яйца и във всяка дупка изсипете малко от различните цветове.

Много практични са и бурканчетата от детски храни с винтова капачка. Във всяко бурканче поставете отделен цвят, а когато детето свърши да рисува, просто затворете бурканчетата и ги приберете за следващия път.

Във всяко бурканче поставете отделна четка, и научете детето да не ги смесва. Нямате достатъчно четки? Използвайте бебешки клечки за уши или надвит на клечка памук. Не изхвърляйте старите четки за зъби. Можете да ги използвате вместо обичайните четки за рисуване и да увеличите удоволствието на детето с нова рисувателна техника.

Направете сами боички, които не цапат: напълнете до половината с вода всяко от гнездата на кутията за яйца, прибавете три капки боя за сладкиши и една кафена лъжичка размито на кашица брашно или нишесте. Ако използвате обикновени водни боички, прибавете към тях тяколко капки веро ще изчистите по-лесно петната от дрехите и мебелите.

Заедно можете лесно да направите книжка; накарайте детето само да избере снимки или картинки от стари списания и каталози. След това ви остава да ги изрежете и да ги залепите в голяма тетрадка или скицник. Ако желаете, можете да ги подредите по теми, по годишни времена и т. н.

Когато порасне, търсете и изрязвайте снимки на предмети и животни, започващи с първите букви от азбуката: първо с А, после с Б и т. н. Малко по малко ще направите книжка с картинки, която ще е още по-ценна, защото детето е участвало в изработването й. Книжката можете да направите и по следния начин: залепете снимките или изрязаните картинки на картончета, които ще перфорирате. Ако нямате класьор, просто ги завържете през дупките с красива панделка или разноцветни вълнени конци.

Книжката ще измайсторите по-лесно, ако купите голям класьор с прозрачни пластмасови папки-джоб. Поставете в тях картинките, избрани за или от детето.

Когато започне само да избира илюстрациите, използвайте изрязаните картинки и снимките, за да съставите приказка, която продължава от страница на страница. Ако е необходимо, добавете няколко картинки или текст, така приказката ще бъде като истинска.

Не изхвърляйте честитките за коледа и поздравителните картички. От двойните запазете само страницата с картинката. Залепете ги две по две. Направете им по една дупка и ги нанижете на панделка. Ще се получи малка, но много забавна пъстроцветна книга; детето ще я хареса, а вие периодично можете да я разнообразявате.

В периода от десет месеца до три години, малките много харесват илюстрованите каталози, които са неизчерпаем избор за игри, изрязване, лепене, да не говорим, че на детето най-сетне ще му бъде разрешено удоволствието да къса. Затова не хвърляйте старите каталози; търсете нови от роднини и приятели. Тук ще стане дума не само за книжките, измайсторени от вас, а и за книжките с легенди и приказки, които ще четете на детето вечер, преди да заспи.

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

Като на всички родители, вашата цел е да създадете влечение към четенето, та когато порасне да започне само да чете. Шансовете ви да успеете ще нараснат, ако след като свършите приказката и сложите детето в леглото, му дадете да разглежда малка книжка с картинки, онази, от която сте му чели, или някоя друга. Това е чудесен начин да му създадете навик да си чете преди да заспи. Доказано е, че тази дейност подпомага слагането в креватчето и самото заспиване.

Детето вече започва да говори правилно?

Щом свършите да четете приказката, помолете го да ви я разкаже или уж да ви я прочете. Ще е мнозо гордо да вземе книжката, да обръща страниците и да разказва, Упражнението е чудесно, чрез него ще разберете какво е схванало детето от приказката и ще подпомогнете обогатяването на речта му.

Запишете на касетка любимите приказки на вашето детенце, песничките, които обича да му пеете и т. н. Записите ще са особено полезни, когато ви няма вкъщи, когато искате детето малко да поседи мирно или по време на пътуване с влак, кола и т. н. Не желаете да слушате за пореден път касетката? Сложете на детето слушалките от уокмена.

Не би било беда, ако то спи 2–3 часа, но то може да се събуди няколко минути, след като го оставите в леглото. Не са известни причините за вялото сукане, нито пък за бързото събуждане на кърмачето. Възможно е неговата нервна и храносмилателна система още да не функционират достатъчно координирано. Очевидно успокояващото действие на майчината прегръдка и на гърдата са достатъчни, за да го приспят. Като порасне малко, гладът ще го държи будно, докато се насити.

При изкуствено хранените бебета причина за заспиването могат да бъдат недостатъчно големите отвори на биберона. Понякога, въпреки че майката има обилна кърма, бебето много трудно я изсуква.

Възможно е психическото състояние на майката да обуславя изтичането на млякото. След няколкоседмично кърмене майките забелязват, че млякото им протича, щом като чуят бебето да плаче. Грижите и напрежението вероятно задържат млякото. (Селските стопани знаят, че кравите не пускат мляко, ако са неспокойни).

Някои бебета заспиват, ако сучат безрезултатно. И когато ги поставят в твърдото студено легло, гладът отново ги събужда. Други, по-лакоми и не толкова сънливи бебета се сърдят, когато не могат да изсучат достатъчно мляко. Те дърпат глава от гърдата, плачат, опитват отново и пак плачат. Фактът, че бебето не суче добре, само увеличава безпокойствието на майката и се получава един омагьосан кръг. Ако тя схване този механизъм, може да използува цялата си изобретателност, за да намери най-добрия начин за предпазване от нервно напрежение преди и по време на кърменето. Подходът е индивидуален — музика, списание, телевизионно предаване.

Ако бебето започне да заспива или стане неспокойно след неколкоминутно сукане от едната гърда, опитайте веднага да го прехвърлите на другата, за да видите дали по-обилното изтичане на мляко няма да помогне. Разбира се, вие бихте желали бебето да суче мляко поне 15 мин. от едната гърда, за да получи тя необходимото стимулиране. Но ако то не ще, не настоявайте.

Ако бебето е от тези, които обичат да си почиват и да задрямват от време на време, но между почивките суче добре, оставете го да продължава по този начин. Но ако не започне само отново да суче, по-добре е да не продължавате кърменето, нито пък да се опитвате да го будите. В противен случай ще отнемете неговия ентусиазъм и то ще стане безразлично към храненето.

Какво трябва да правите, ако кърмачето се буди веднага или малко след като го поставите в леглото. По-добре е да приемете, че за петте минути е изсукало достатъчно, за да задоволи глада си за следващите 2 часа, и не се опитвайте веднага да го храните отново. Ако можете да издържите, оставете го да поплаче. Дайте му биберон-залъгалка, ако вие и лекарят одобрявате това. Опитайте дали поставянето на грейка няма да го успокои.

Целта е да го научите, че храната се дава през няколко часа и че то може да задоволи глада си само чрез активно сукане. Ако го храните непрекъснато в продължение на час и половина, то ще добие чувството, че храненето го преследва и за да се спаси, ще заспива.

След няколко седмици обаче независимо от вашия подход този неприятен период отминава и повечето бебета се отърсват от такъв начин на хранене. Ето защо, ако бебето се събуди наскоро след като сте го поставили в леглото, забравете теорията и го нахранете. Дайте му втори път гърдата, но ако можете да издържите, не продължавайте с трето или четвърто кърмене. Накарайте го да почака поне 1–2 часа.

Плоски или хлътнали зърна. Ако зърната са плоски или скрити (хлътнали) навътре в гърдата, майката може да има допълнителни трудности при започване на кърменето, особено ако бебето е лесно възбудимо. То може сърдито да плаче и да си дърпа главата назад, ако търси зърното и не го намира. Може да опитате няколко неща. По възможност сложете кърмачето на гърдата веднага след събуждането му, преди да се е раздразнило. Ако при първия опит започне да плаче, спрете и го успокойте, преди да опитате отново. Не бързайте! Понякога предварителният лек масаж с пръсти прави зърното по-изпъкнало. Два дни можете да използувате стъклено звънче през първите две минути на кърменето. Чрез него зърното ще се изтегли навън, след което бебето ще може да го поеме направо.

Впрочем, както бе обяснено, зърното не е толкова важно при кърменето. То насочва бебето да обхване цялата ареола. Обаче тъканите, които скриват зърното навътре, не позволяват на бебето да я обхване лесно и удобно. Може би е най-ефикасно майката (или медицинската сестра) да изцеди с ръка малко мляко от гърдата, така че ареолата да поомекне, да може да се притисне с палеца и показалеца и да се постави в устата на бебето.

Болки по време на кърменето. През първата седмица е възможно да получавате присвиващи болки в долната част на корема, щом бебето започне да суче. Това е нормално рефлекторно действие, чрез което кърменето помага на матката да се свие и възвърне в предишния си размер. След известно време тези болки изчезват.

Болките в зърното при започване на кърменето, които се явяват през първите дни или седмици, са нещо обикновено, не означават нищо страшно и скоро изчезват.

Болезнени или напукани зърна. Непрекъснатите болки по време на кърмене обикновено се дължат на напукване на зърното и то трябва внимателно да се огледа, (Много малко майки са толкова чувствителни, че да продължават да чувствуват болки при здрави зърна). Ако зърното се напука (най-често поради това, че бебето го е дъвкало, вместо да обхване с уста цялата ареола), обикновено се препоръчва да се прекрати кърменето от тази гърда за 24–48 часа (или поне то да се намали до 3 мин. на всеки 8 часа). Лекарят може да предпише мехлем за разранените зърна. Друг метод е да се остави зърното сухо, недразнено от нищо и да има известен достъп на въздух около него. След кърмене оставете зърното 15 мин. открито. Махнете непромокаемата подплата от сутиена. Една майка с успех е използувала малка чаена цедка (без дръжка), поставена в достатъчно голям сутиен. За да се стимулират и облекчават гърдите, се препоръчва ръчно изцеждане на млякото 2–3 пъти в денонощие. При всяко последващо кърмене бебето суче от другата гърда.

Ако състоянието на зърното се подобри значително след почивка от 12 до 48 часа, можете да дадете на бебето да суче малко (може би 3 мин.), при положение че сукането не причинява болка. Ако всичко върви добре, продължете кърменето, но не повече от 5 мин. при всяко хранене през първия ден, по 10 мин. през втория, по 15 мин. през третия. Ако зърното отново се разрани и заболи, лекуването му чрез почивка се повтаря.

Друг метод за лекуване на напукани зърна е да се продължи кърменето със защитно звънче (т. 140). Този метод не е много успешен, тъй като не дава възможност за пълна почивка на зърното и освен това защитното звънче пропуска по-малко мляко от това, което майката би могла да изцеди ръчно.

Препълване на гърдите и ареолата. Има три различни вида препълване на гърдите. Причината за най-обикновения и най-често срещания от тях е препълването на синусите — резервоарите за мляко, разположени зад ареолата. Това не е неприятно за майката, но ареолата може да стане толкова твърда и плоска, че бебето не може да я обхване с уста и да я притисне с венците си. То може да обхване само зърното и при дъвкане да го разрани. Затова е важно майката или сестрата да изцедят достатъчно мляко от синусите така, че ареолата да омекне, за да може бебето да я обхване.

За да омекне ареолата, не е необходимо да се изцеди много мляко, достатъчно е изцеждане от 2 до 5 мин. за всяка гърда.

Тогава майката може да притисне ареолата отгоре и отдолу, да я постави в устата на бебето и да му помогне да започне сукането.

Такова препълване на гърдите се случва най-често през втората половина на първата седмица. То трае 2–3 дни и не се повтаря през останалото време от кърменето.

Периферно препълваме на гърдите. При другия тип се препълва не само ареолата, но и цялата гърда. Тя става твърда и болезнена. Повечето случаи са леки. но при тежките случаи, гръдните жлези се увеличават, стават необикновено твърди и извънредно болезнени.

Обикновените леки случаи се облекчават чрез незабавно кърмене. Ако ареолата е много твърда, може да се наложи предварително изцеждане на мляко.

При тежки случаи се налагат няколко различни процедури. Ако бебето не може да изсуче достатъчно мляко, за да облекчи гърдата, необходимо е да се направи цялостен масаж на гърдата, като се започва от периферията и постепенно се стига до ареолата. При масажа трябва да се използува какаово масло или крем, за да не се претрива кожата. Ареолата не трябва да се маже, защото става много хлъзгава и ще попречи на изцеждането, което е следващата процедура. Масажът на цялата гърда е изморителен за майката и трябва да се прави за частично облекчаване на препълването веднъж или няколко пъти дневно. Това затруднение обикновено трае 2 или 3 дни. Налагането на гърдите с мокри кърпи, натопени в поносимо гореща вода, е добра подготовка за масажа. Ако майката не знае как да прави масажа и да изцежда млякото и няма кой да я научи, може да използува помпа за изцеждане. Между кърменията или процедурите гърдите трябва да бъдат здраво подкрепени от всички страни с голям стегнат сутиен или превръзка през рамото. Тя не трябва да сплесква гърдите, а да ги държи стегнато отдолу и отстрани. За късо време могат да се използуват също и мехур с лед или грейка. Лекарят може да предпише и различни медикаменти. Ако изобщо се появи такова общо препълване, почти винаги то става през втората половина на първата седмица. Впоследствие то се среща рядко.

Втвърдени гърди и абсцес на гърдите. Третият вид препълване прилича на общото препълване по това, че излиза извън областта на ареолата и е болезнено. То обхваща обаче само една част от гърдите. Този вид понякога се нарича „втвърдени гърди“. Той се среща по-често след излизането от родилния дом. Процедурите са подобни на тези при общото препълване: горещи компреси, следвани от масажи на препълнената област, подкрепяне с подходящ сутиен или превръзка, използуване на мехур с лед или грейка между процедурите, продължаване на кърменето. Ако в гърдата се появи болезнено място, това може да бъде инфекция или абсцес. Кожата над него може да се зачерви. Премерете си температурата и се свържете с лекар. При съвременните методи за лекуване на инфекции може да не се наложи прекъсване на кърменето.

Когато майката е болна. При обикновено заболяване, когато майката си стои в къщи, възприето е кърменето да не се прекъсва. Наистина съществува вероятност бебето да се зарази, но това може да стане и ако не се кърми. Освен това повечето инфекции са заразни още преди появяването на каквито и да било симптоми. Общо взето, при бебетата простудните заболявания протичат по-леко, отколкото при възрастните.

При поникване на зъби. Не можете да се сърдите на бебето, че хапе, когато го сърбят венците или когато му поникнат два зъба. То не разбира, че причинява болка. При ухапване не само зърното боли, но може така да се разрани, че да наложи да се прекрати кърменето.

Повечето бебета могат бързо да се приучат да не хапят. Веднага сложете пръста си между венците на бебето и съвсем строго му кажете „Не!“. Това го учудва и обикновено го спира. Ако повтори, отново сложете пръста си, кажете „Не!“ и прекратете кърменето. Обикновено бебето започва да хапе към края на храненето.

На много места по света бабите се считат за специалисти и младата майка напълно се доверява и разчита на майка си при отглеждане на детето. Когато жената има такова доверие у майка си, тя получава не само съвети, но и успокоение. Напоследък много млади майки предпочитат да се обърнат направо към лекаря, а някои от тях изобщо отхвърлят мисълта да търсят съвет от майките си.

Една от причините е тяхното убеждение, че при бързия темп на развитие на човешките знания методите на предишното поколение са остарели. Друга по-важна причина е, че много млади родители се чувствуват недостатъчно зрели и искат да докажат пред света и пред себе си, че могат сами да се справят с живота. Те се боят, че родителите ще искат да ги напътствуват, като че ли са все още деца, а те не искат отново да изпадат в това положение.

Напрегнатост в отношенията.

В някои семейства съществува абсолютна хармония в отношенията между младите и старите, а в други — отношенията са рядко враждебни. В много семейства съществува известно напрежение, най-често свързано с грижите около първото дете, но след време и с общи усилия
то изчезва.

Щастливата млада майка, която е уверена в себе си, при нужда лесно се обръща за помощ към майка си. Когато бабата от своя страна даде съвет, майката може да го приеме, ако е полезен, или тактично да го отклони и да постъпи, както намери за добре. Но повечето млади родители са неуверени отначало. Като всички хора на нова работа те са чувствителни към своите недостатъци и към отправената им критика. Повечето баби и дядовци не са забравили това от своите собствени младини и се стараят да не се намесват. От друга страна, те обичат своите внуци, имат опит, умеят да преценяват нещата и не могат да нямат собствено мнение. На тях им е трудно да свикнат с нови те методи за отглеждане на деца. Даже и да ги приемат, тях ги тревожи прекаленото усърдие, с което те биват прилагани. (Когато вие сами станете баби, може би по-добре ще ме разберете.)

Според мен, ако младите родители са тактични, те могат да поддържат добри отношения със своите родители, като им позволяват и дори ги подканят да изказват своето мнение. В крайна сметка откровените разисквания са за предпочитане пред неясните намеци и напрегнатото мълчание. Например майка, уверена, че добре се грижи за детето си може да каже: „Знам, че според тебе този метод не е много правилен, но ще Се посъветвам отново с лекаря, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала неговите напътствия”. Това не означава, че майката отстъпва. Тя си запазва правото сама да реши и просто признава добрите намерения и загриженост на бабата. Такова отношение успокоява бабата и в бъдеще тя ще има повече доверие у майката.
Бабата може да помага на майката, като й засвидетелствува своето доверие и, доколкото е възможно, се съобразява с нейните методи. Това предполага майката при нужда да търси съвет.
Когато оставяте децата при вашите родители за половин ден или за две седмици, това трябва да става на базата на откровено разбирателство и разумни компромиси. Вие трябва да сте сигурни, че родителите ви няма да нарушават вашите основни правила на възпитание. Например децата няма да бъдат заставяни за ядат това, което не обичат, няма да бъдат упреквани за подмокрените гащички, няма да бъдат плашени с милиционера. От друга страна, не бива да очаквате, че бабата и дядото ще постъпват точно като вас. Детето няма да пострада, .ако вашите родители изискват по-голямо почитане или ако се храни в други часове, или ако ходи по-чисто или по-мръсно. Ако родителите не харесват начина, по който бабата и дядото се грижат за децата им, те не би трябвало да прибягват до техните услуги.

Родители, които се обиждат от съвети.

Причина за повишено напрежение в отношенията между родители от две поколения може да бъде и фактът, че младата майка (или баща) е била непрекъснато нахоквана и наказвана през собственото си детство. Тя неизбежно се чувствува вътрешно несигурна, а външно проявява нетърпимост към критика и решимост да докаже своята независимост. Младата майка може с необикновен ентусиазъм да възприема нови теории за отглеждане на деца и усърдно да ги прилага само защото са различни от това, което си спомня от своето детинство. Освен това така тя ще покаже на родителите си колко старомодни са те и ще ги по-дразни. Наистина забавно е да водиш теоретичен спор, когато искаш да подразниш своя опонент. Но бедата е там, че това засяга възпитанието на вашето дете. Когато младите разберат, че непрекъснато дразнят своите родители, те трябва да се запитат дали не го правят преднамерено, без сами да съзнават това.

Властната баба.

Случва се бабата да е властна натура, свикнала да командува дъщеря си и да не може да се въздържи от това даже когато дъщеря й стане майка. За такава млада майка е трудно да отстоява своята независимост. Тя се бои от съветите на майка си, ядосва се, но не смее да каже нищо. Ако ги приеме, чувствува, че я командуват. Ако ги отхвърли, тя се чувствува виновна. Как да се защити младата майка в такова положение? Това е трудно, но не невъзможно. Първо, тя трябва нерекъснато да си напомня, че сега тя е майка и тя трябва да се грижи за своето бебе, както намери за добре. А ако у нея има съмнения, тя винаги може да се обърне за помощ към лекаря. Тя безусловно има правото да разчита на поддръжката от страна на съпруга си, особено ако именно неговата майка се намесва. Ако той смята, че в дадена ситуация майка му е права, трябва да го каже на съпругата си, като същевременно покаже на майка си, че стои на страната на жена си.

За младата майка е по-добре постепенно да привикне да не избягва своята майка и да не се страхува да я изслушва, защото това би издало нейната слабост при отстояване на собствените й възгледи. Още по-трудно е майката да се научи да не се ядосва и да не избухва. Вие ще се съгласите, че тя има основание да избухва. Но напластеният гняв и изоухванията показват, че тя доста дълго се е подчинявала от страх да не разсърди майка си. Властната баба обикновено усеща тези косвени признаци на нерешимост и се възползува от тях. Жената не трябва да се чувствува виновна за това, че ще ядоса майка си, ако това е неизбежно. Впрочем не би трябвало да се стига до повече от един-два такива прецедента. Майката трябва да се научи да се защищава със спокоен и уверен тон, преди да се ядоса. („Лекарят ми каза да го храня по този начин”, „Аз не обичам да го навличам с много дрехи”, „Не искам да го оставям дълго да плаче” и т. н.) Такъв спокоен и уверен тон е най-ефикасният начин, по който майката може да отстои своята независимост. В края на краищата не трябва да се забравя, че родителите отговарят за своите деца и тяхно право е да решават как да ги отглеждат и възпитават.

Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят.

Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове.

При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.
С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствувате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило „напук”. Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувствува засегнато, ако реакцията ви е уместна.
Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.
Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той – на по-малката си сестра.

По-добре е да признаваме гнева си. Дотук разглеждахме въпроса, за това, че родителите от време на време неизбежно губят търпение и се разгневяват. Не по-маловажен е и свързаният с него въпрос — могат ли родителите спокойно да признаят своя гняв?
Родители, които не са прекалено строги към себе си, винаги могат да признаят своето раздразнение. Една добра, непринудена и откровена майка на непослушно дете може да каже полушеговито на своята приятелка: „Не мога да остана нито минута повече под един покрив с него” или „С удоволствие бих го напердашила”. Тя може да не осъществи нито една подобна мисъл, но не се срамува да я признае пред своята приятелка и пред себе си. Тя изпитва облекчение да признава и разговаря за своите чувства. Това й помага да види с какво се е примирявала и как трябва с подходяща твърдост да го коригира.
Страдат, именно, родителите, които поставят безкрайно високи изисквания към себе си, които се ядосват, но не признават, че добрият родител може да изпита чувство на гняв. Откривайки такова чувство у себе си, те или се считат безкрайно виновни, или правят усилия да го отрекат. Но при опит за потискане на такова чувство то се проявява по друг начин – например под формата на нервно напрежение, умора или главоболие; то дори може да намери косвен израз в прекалена грижовност. Майка, която няма сили да признае своята неприязън към детето, си въобразява, че от всички страни го заплашват опасности. Тя се страхува от микробите или от уличното движение и в стремежа си да го предпази, като непрестанно бди над него, тя го прави прекалено несамостоятелно.
Аз не изтъквам проблемите, възникващи, когато родителите отричат собственото си раздразнение, само, за да облекча тяхната съвест. Обикновено това, което огорчава родителите, огорчава и децата. Когато родителите смятат, че антагонистичните чувства спрямо децата са твърде ужасни, за да бъдат признати открито, децата също прикриват своя антагонизъм към родителите. В детските психиатрични клиники ние виждаме деца, изпитващи страх от въображаеми опасности – страх от насекоми, страх от училището, страх от раздяла с родителите. При изследване тези страхове се оказват изява на антагонизъм към родителите, който децата не смеят да признаят.
С други думи, детето е по-щастливо, когато родителите не се страхуват да признаят своя гняв, защото и то спокойно ще може да изрази своя. Изразен, основателният гняв разчиства атмосферата и успокоява духовете. Тук не става дума за грубост спрямо децата, а за признаване на вашите чувства. Не искам да кажа, че антагонизмът към децата е винаги основателен – срещат се груби, безсърдечни родители, които по цял ден без стеснение и без сериозна причина ругаят и бият децата си.  Говорейки за родителския гняв, аз имам пред вид съвестните родители, предани на своите деца.
Ако един любещ родител почти непрекъснато изпитва раздразнение (независимо дали го изразява или не), това означава, че страда от нервно пренапрежение и би трябвало да се консултира с психиатър, тъй като раздразнението може да се дължи на причини, които нямат нищо общо с детето.

Децата обичат да чувствуват родителски контрол. Може би създадох грешни впечатления, като отделих толкова внимание на раздразнението. Когато семейният живот протича горе-долу гладко, болшинството от нас се разгневяват сравнително рядко. В останалото време съзнателно или несъзнателно ние избягваме раздразненията, като държим децата под контрол, навреме и решително предотвратяваме лошите им постъпки. Строгостта е необходима съставна част на родителската любов. Тя удържа децата в рамките на доброто държание и ги предпазва от неприятности, заради което те още по-силно ни обичат.