Примерно бебето е изсукало по 30 г от двете гърди и е било дохранвано с още 60 г млечна смес от биберона. Вие се съветвате с лекаря и решавате да продължите кърменето в къщи с надеждата, че евентуално ще успеете да преминете изцяло само на кърма.

След първите 1–2 дни в къщи някои майки дотолкова се успокояват, че млякото се увеличава без допълнително стимулиране и бебето е така задоволено, че не проявява особен интерес към шишето с млечна смес. В такъв случай майката трябва веднага да прекрати изкуственото хранене. Но обикновено шишето доставя на бебето такова удоволствие, че то продължава да го приема и апетитът му към кърмата спада.

В повечето случаи майката трябва да намали изкуствената храна и да се надява, че увеличеният глад на бебето ще стимулира гърдите. Ето един начин за това: в първите дни в къщи продължете да дохранвате изкуствено както в родилния дом, но не давайте нито капка повече от това, което бебето иска (през първите 1–2 дни в къщи майчиното мляко може да не се увеличи, а често може и да намалее вследствие на умората). След 2 дни започнете да намалявате количеството на изкуствената храна при всяко хранене с по 5 г, докато изобщо премахнете дохранването. С намаляването на допълнителната млечна смес бебето ще огладнява и ще се събужда все по-рано. Тогава започнете да го кърмите, когато огладнее, независимо дали е след 4, 3 или дори след 2 ч. Ще ви се стори, че това изисква много труд, но то няма да е вечно. Това, на което трябва да се надявате е, че честото изпразване на гърдите ще ги стимулира да отделят все повече мляко. Когато това стане, бебето отново ще започне да спи по-дълго. След една-две седмици можете отново да се върнете към 4-часов режим. (Спомням си за едно бебе, което получаваше едва по 30 г в родилния дом и след 2 седмици в къщи стигна до 150 г. Разбира се, това не се случва винаги.) Ако опитате 5–6 дни, а бебето непрекъснато изгладнява и не наддава, временно трябва да възобновите дохранването с млечна смес. Но и тогава, ако все още искате да продължите кърменето, давайте му само по 60 г изкуствена млечна смес след всяко кърмене. След няколко дни, когато сте поотпочинали, опитайте отново да намалите това количество.

Някои лекари препоръчват да се изцежда от гърдите млякото, останало след кърмене, като отлично средство за увеличаване на кърмата .

За кърмачетата в първите седмици след раждането при недостиг на кърма у майката у нас се предпочитат добавянето на дарителско женско мляко от млекосъбирателен пункт. Само при невъзможност да се осигури женско мляко се дава млечна смес от краве мляко, най-добре хуманизирано (приспособено към състава на майчиното мляко) мляко на прах.

Течности за майката. През този пробен период е особено важно много добре да се грижите за себе си. В никакъв случай не се изморявайте. Оставете домакинската работа, забравете тревогите и задълженията, намалете гостите си до един-двама приятели, хранете се добре и пийте много течности. Подходящо време за изпиване на нещо е 10–15 минути преди кърмене. Въпросът за течностите има две страни. Нищо не се печели от прекомерно пиене на течности, тъй като организмът се освобождава от излишната вода чрез урината. От друга страна, младата развълнувана и заета майка може изобщо да забрави от разсеяност да пие необходимото количество течности. Това може да намали млякото.

Не допускайте да бъдете обезсърчавана. Тук трябва да се каже, че в наши дни кърменето е повече изключение, отколкото правило. Когато майката се опитва да кърми, тя може да се сблъска с голям скептицизъм от страна на приятели и роднини, които в други отношения я подкрепят. Можете да чуете следните реплики: „Нима ти ще кърмиш?“, „Малцина успяват“, „За какъв дявол се мъчиш да правиш това?“, „С гърди като твоите ти никога няма да успееш“, „Бедното бебе е гладно. Какво искаш да докажеш, като го измъчваш от глад?“ По-меките забележки се правят може би от учудване, а по-злобните — от завист. Ако по-късно се повдигне отново въпросът за кърменето, винаги ще се намерят някои ваши познати, които ще ви карат да се откажете.

Някога впоследствие майчиното мляко намалява. Голям процент от майките, които желаят да кърмят, успяват да правят това в родилния дом и през следващите няколко дни или седмици (с изключение може би на първия и втория ден в къщи). Впоследствие много от тях чувствуват, че няма да успеят да кърмят, и се отказват. Те казват: „Нямах достатъчно мляко“ или „Бебето не понася моето мляко“ или „Млякото ми вече започна да не му стига“. Защо в по-голямата част от света бебетата се кърмят в продължение на много месеци, в в страни като нашата, където изкуственото хранене е на мода, майчиното мляко много рано престава да е достатъчно? Не смятам, че американските майки са толкова нервни. Те са толкова здрави, колкото и останалите майки по света. Струва ми се, че съществува една главна причина. Американската майка, която се опитва да кърми, вместо да чувствува, че върши най-естественото нещо на света, и да приема, че както всички други и тя ще успее, смята, че се опитва да прави нещо трудно и необикновено. Ако няма голямо доверие в себе си, тя непрекъснато се чуди дали няма да претърпи неуспех. Ако някой ден бебето плаче малко повече от обикновеното, първата й мисъл е, че млякото й е намаляло. Ако бебето получи колики или изрив, тя веднага подозира млякото си. Тревогите я карат да прибегне към шишето с изкуствена млечна смес, а бедата е там, че то е винаги под ръка. По всяка вероятност съставът на млечната смес й е даден при излизането от родилния дом (за всеки случай) или от детската консултация. Бебетата, хранени по няколко пъти на ден с млечна смес, вяло сучат на гърдата. А млякото, което е останало в гърдите неизползувано, е естествен сигнал за млечните жлези да отделят по-малко.

С други думи, съчетанието на майка, неуверена в своите възможности за кърмене, с наличието на готова изкуствена млечно смес представлява най-сигурният път към неуспеха в кърменето. Или обратното, за да успее кърменето, продължавайте да кърмите и не прибягвайте до изкуствена храна (с изключение на едно помощно шише на ден, но след като количеството на майчиното мляко се е установило напълно).

При нормални условия количеството на майчиното мляко не е постоянно. То може постепенно да намалее или да се увеличи съобразно с нуждите на бебето. С растежа апетитът на бебето се увеличава. То по-добре, а понякога и по-често изпразва гърдите. Това е стимулът за увеличаване на майчиното мляко.

Гладът не е най-честата причина за плач. Най-често майката започва да се тревожи, когато бебето заплаче веднага след хранене или между две хранения. Нейната първа мисъл е, че млякото й намалява. Това предположение е невярно. Безспорен факт е, че повечето кърмачета, особено първородните, стават неспокойни след втората седмица и плачат най-често следобед или вечер. Изкуствено хранените бебета плачат също толкова, колкото и кърмените от майка си. Бебетата, които получават желаното от тях количество мляко, плачат колкото и тези, които получават по-малко. Този плач е разгледан в т. 273 и 275. Ако майката ясно разбере, че най-често плачът през първите седмици не се дължи на глад, тя няма веднага да започне да се съмнява в количеството на кърмата.

Макар и по-малко вероятно, възможно е бебето да плаче от глад. Но гладът обикновено кара бебето да се буди по-рано за следващото хранене, а не го тревожи непосредствено след предишното. Ако наистина е гладно, значи, апетитът му се е увеличил или майчиното мляко е намаляло вследствие на преумора или напрежение. И в двата случая отговорът е един и същ:

Приемете, че няколко дни бебето ще се буди и ще иска да суче по-често и по-лакомо, докато гърдите започнат да отделят повече. Тогава по всяка вероятност то ще се върне към стария си режим. Дори плачът и да не се дължи на глад, допълнителното кърмене не може да навреди.

Лекът против плача е съвсем ясен. Всяка мисъл за изкуствено хранене трябва да бъде отхвърлена поне за 1–2 седмици. Кърмете бебето от 20 до 40 минути всеки два часа. Ако за 1–2 седмици то наддаде добре, отложете даването на допълнителна изкуствена млечна смес поне за още 2 седмици. Когато бебето плаче, можете да го успокоявате с биберона-залъгалка или шишето с вода, дори подсладена (т. 192 и 193). Понякога майката може да иска да кърми дори и по-често от всеки 2 часа. Това в никакъв случай не е вредно за бебето. Единствената ми грижа е за майката: ако кърми по цял ден, тя, без да иска, ще се изтощи и това няма да е никак полезно. Изпразването на гърдите 10 пъти дневно ще им осигури необходимия стимул, а майката се нуждае от почивка.

Няма нищо лошо в добавъчното шише. Означава ли всичко това, че майката, която иска да продължи кърменето, не трябва никога, при никакви обстоятелства да дава млечна смес с шише. Не, това не е толкова решаващо. Повечето от майките, които искат да дават допълнително млечна смес с шише един път дневно, могат да правят това, без да намалят млякото си, ако то вече се е установило. Други майки могат да правят това само от време на време. Може на майката да й се наложи да отсъствува за някое хранене, да е уморена или разтревожена, а може и бебето да прояви недоволство при някое кърмене. Едно шише с млечна смес няма да попречи на кърменето. Това, на което винаги съм се противопоставял, е редовното даване на добавъчно шише с млечна смес (дадено като допълнение към кърменето) 2–3 пъти дневно, ако майката има намерение да продължава да кърми.

Добавъчно шише. Ако желаете, можете да давате шише млечна смес всеки ден вместо кърменето в 10, 14 или 18 ч. (Ако бебето е престанало да се храни в 2 ч. през нощта, майката няма да се чувствува добре, ако пропусне кърменето в 22 или 6 ч., защото гърдите й ще останат пълни цели 12 часа. Освен това при толкова дълъг интервал кърмата може да започне да намалява.)

Ако даже и при достатъчно кърма майката възнамерява да отбие бебето между втория и седмия месец, добре е да дава добавъчно млечна смес с шише два пъти седмично. Съображенията за това са, че някои кърмачета добиват през този период затвърдени навици и могат да откажат биберона с мляко, ако не са свикнали. Това би затруднило много отбиването. Преди втория месец кърмачетата рядко са толкова упорити, а след седмия — преминават направо към пиене от чаша.

Понякога се препоръчва веднъж или два пъти седмично да се дава млечна смес с шише на всички естествено хранени бебета даже ако майките им възнамеряват да ги кърмят до преминаването към пиене от чаша. Това се прави, защото някоя непредвидена причина може да прекъсне кърменето. Вие сами трябва да решите това, като вземете пред вид, от една страна, допълнителните грижи при приготвяне на биберона с млечна смес и, от друга страна да имате неприятности с кърмачето при внезапно отбиване.

Лекарят ще ви даде състава на млечната смес за приготвяне на един биберон. Ако не можете да се консултирате с него, опитайте следното: 120 г пастьоризирано, необезмаслено мляко (ако е нехомогенизирано, трябва предварително да се разклаща), 60 г вода (както при всички рецепти трябва да се добавят още 30– 50 г вода с оглед на изпарението), 2 равни чаени лъжички кристална захар. Разбъркайте сместа и след като заври, я оставете на тих огън още 3 минути. Прецедете я в стерилизирано шише. вж. т. 171–175). Накрая трябва да получите 180 г готова храна. Оставете бебето да поема колкото иска. Малкото бебе няма да иска цялото количество. То ще бъде достатъчно за по малко бебе. Ако е недостатъчно за по-голямо бебе, вземете 180 г мляко, 2 пълни чаени лъжички захар без вода (с изключение на тази, която прибавяте за изпаряване).

Смесено хранене. Ако майчиното мляко не е достатъчно за кърмене изцяло, кърменето може да се съчетае с дохранване. Но в много случаи при смесено хранене кърмата постепенно намалява. Освен това бебето може да предпочете шишето и да се отбие напълно.

Повечето жени не желаят да продължават смесеното хранене, защото, от една страна, трябва да приготвят млечна смес, а от друга — остават обвързани с режима на кърменето. Ако майчиното мляко съставлява половината или повече от половината количество, необходима за бебето, най-разумно е майката да се опита изцяло да го кърми (т. 118). Но ако кърмата не се увеличи достатъчно, тогава може да го отбие със съзнанието, че е направила всичко възможно, за да го кърми.

Как да се допълва кърменето с млечна смес в шише, ако не можете да се консултирате с лекар. Да предположим, че сте опитали да храните бебето само с кърма, но млякото ви не е достатъчно. Налага се да го дохранвате, но вие искате да правите това така, че да не намалее млякото ви. Ще разгледам въпроса в различни параграфи в зависимост от допълнителното количество мляко, необходимо на бебето, и ще използувам термина допълващо за шише, дадено веднага след кърмене (като добавка), и заместващо — за шише, дадено вместо определено кърмене. От една страна, е по-удобно да се пропускат някои кърмения и вместо тях да се дадат заместващи шишета. Но, от друга страна, шансовете за запазване на майчиното мляко са по-големи, ако кърмите при всяко хранене и използувате допълващо шише, когато кърмата ви не достигне.

Да предположим, че кърмата не достига само за едно хранене през денонощието. Най-вероятно е това да бъде храненето в 18 ч., следвано от храненето в 14 ч. Можете да постъпите по два начина: да дадете добавъчно млечна смес (допълващо шише) към кърменето в 18 ч. или изцяло да замените кърменето с млечна смес (заместващо шише) в 14 ч. Във втория случай има вероятност да се събере достатъчно мляко за кърменето в 18 ч.

Да предположим, че кърмата не достига за две или повече кърмения. Можете да давате добавъчно млечна смес (допълващи шишета) след кърменето в 10, 14 и 18 ч. За сутрешното кърмене в 6 ч. има най-много мляко, което напълно може да задоволи нуждите на бебето. За 22 ч. също се събира доста мляко. Ако гърдите не отделят достатъчно мляко за няколко хранения, можете да кърмите изцяло в 6, 4 и 22 ч., а в 10 и 18 ч. да давате заместващи шишета, т. е. изцяло да замените кърмата с млечна смес (също и в 2 ч., ако бебето все още се нуждае от нощно хранене).

Ако майчиното мляко не достига на всяко хранене шише ще ви бъде необходимо винаги независимо от това, дали отначало кърмите или не.

Какво количество млечна смес се поставя във всяко допълващо или заместващо шише? Отговорът е: „Толкова, от колкото се нуждае бебето“. Ако то тежи 4,5 или повече килограма, може да иска 180 г в заместващото шише, а в допълващото — 60 до 90 г. Направете 90 г и го оставете да пие толкова, колкото иска.

Ако лекарят не ви е дал указание за състава и количеството на храната, използувайте рецептите в този уеб сайт. Можете да я използувате за приготвяне на заместващо шише от 180 г или за две допълващи шишета от 90 г. Ако са ви необходими общо 360 г за две шишета от 180 г или за три шишета по 120 г, трябва да удвоите количествата, посочени в рецептата. Ако са нужни 90 г, намалете количествата, посочени в рецептата, наполовина. Не се безпокойте за 120 г на ден, направете едно шише със 180 г и изхвърлете остатъка, след като бебето се е нахранило.

Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе.

Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени.

Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот.
Бащата се чувствува особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден.

Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувствува глава на семейството — той е обикновен посетител в определения за това час, При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата и останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде все на вниманието, а че той неизбежно се чувствува омаловажел и разочарован.

Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици.

Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им в къщи.  Той не трябва да забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В болшинството случаи чувствата са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа. Ето защо през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическата помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен – до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов.   Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква  голяма  нужда  има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.

Известно е, че духовната близост и другарство между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител.
Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участвува наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето. През първите седмици той може да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре, ако и той може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава.

Това е приятно и за лекаря. Разбира се, има и бащи, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледане на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато „заприличат на хора”. Много бащи обаче се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат за децата си.

Противоречиво отношение към бременността.

Това е вярно само до известна степен  -  по-голяма или по-малка в отделните случаи.

Но това е само едната страна на монетата. Медицинските изследвания са установили (а умните жени винаги са знаели), че с бременността, особено първата, са свързани и естествени отрицателни чувства.

До известна степен първата бременност поставя край на безгрижната младост. Моминската фигура се разваля и губи своята грация. Макар и временно, това е твърде осезателно.

Жената знае, че с раждането на бебето нейните удоволствия и развлечения ще бъдат ограничени. Няма да може да излиза и да се връща в къщи, когато поиска. Семейният бюджет ще трябва да се дели на повече части, а вниманието на съпруга в къщи ще бъде раздвоено.
Чувствата са различни при всяка нова бременност. Промените, които очакваме да настъпят след появата на още едно дете, не изглеждат страшни, след като имате вече две или три деца. Но медицинската практика показва, че дори и добрите майки през която и да е бременност от време на време вътрешно се бунтуват. Понякога може да има обективни причини за прекарване на по-напрегната бременност – - може би е дошла неочаквано рано или бащата има неприятности в работата си, или има сериозно болен роднина, или съществува дисхармония между майката и бащата. Отрицателно отношение към бременността обаче може да има и без всякаква видима причина.

Един мой познат акушер-гинеколог ми каза, че понякога е долавял вътрешни кризи при втора или трета бременност в семейства, които са решили да имат 5 или 6 деца. Майка, която действително желае да има повече деца, може при всяка бременност да изпита подсъзнателни съмнения, дали ще има време, сили и безгранични запаси от любов, необходими за отглеждането на още едно дете. Вътрешни съмнения могат да се породят и у бащата, който се чувствува отчасти пренебрегнат поради все по-голямата заетост на майката с децата. Изобщо потиснатостта или раздразнителността, породени у единия от съпрузите, скоро се предават и на другия. Не искам да помислите, че такива реакции към бременността са неизбежни. Моята цел е да ви успокоя, че те се срещат и у най-добрите родители и в повечето случаи са временни. Когато детето се роди, става ясно, че нещата не са толкова страшни, колкото са си ги представяли родителите. Може Ой причината е в това, че родителите1 укрепват духом в очакване на предстоящите трудности.

Любовта към бебето идва постепенно. За много жени, които се радват и гордеят със своята бременност, е трудно да изпитат някаква любов към бебето, което още не са виждали или усетили. Но със своето помръдване то им помага да осъзнаят, че то действително е едно живо същество. С напредването на бременността майката все по-реално си представя бъдещото бебе и грижите, свързани с него.

Болшинството от жените, които са били ужасени при първите симптоми на бременността, с облекчение откриват, че още преди раждането на бебето тяхната привързаност към него е нараснала значително.
Много често неопитната майка изпитва разочарование след раждането на детето. Тя очаква, че изведнъж ще откликне с прилив на майчински чувства, възприемайки го като плът от своята плът. Но в много случаи това не става в първия ден, нито дори в първата седмица. Противно на очакванията това е постепенен процес, който завършва едва след като майката е прекарала известно време в къщи заедно с детето.

Болшинството от нас са учили, че по отношение на бъдещото бебе е несправедливо да се надяваме и очакваме момче или момиче, защото нашите очаквания може да не се оправдаят. Това не трябва да се приеме твърде сериозно. Ние неизбежно си представяме бъдещото дете или като момче, или като момиче. Според мен всички родители имат предпочитание към момче или момиче при всяка бременност и почти всички обичат детето, каквото се роди, независимо от неговия пол. Затова се радвайте на въображаемото си бебе и не се чувствувайте виновни, ако очакванията ви не се оправдаят.

Защо чувствата ни към децата са различни? Трябва ли родителите да обичат  еднакво  всичките си деца?

Този  въпрос тревожи мнозина съвестни родители, защото те чувствуват, че не постъпват така. Според мен, упреквайки се в това, те изискват от себе си невъзможното. Добрите родители обичат децата си  еднакво  в  смисъл,  че  са  еднакво  привързани  към  тях.  Те искат децата им да постигнат максимума в живота и са готови на всякакви жертви. Но тъй като всички деца са различни, родителите не могат да изпитват еднакви чувства към тях, в смисъл  еднакво да се радват на специфичния им чар  или еднакво да са недоволни от специфичните им недостатъци. Чувството на особено раздразнение към някое от децата, особено ако липсва изразена  причина  за  това,  кара   родителите  да   се  чувствува особено виновни. Някои причини за неудовлетвореност. Причините, поради които родителите понякога от самото начало започват да се отнасят  по-особено  към  някое  от децата  си,  са  най-различни  и обикновено трябва да се търсят по-дълбоко. Две от тези причини бяха споменати. Родителите може да не са се чувствували подготвени за тази бременност или пък техните взаимоотношения през време на бременността са се влошили значително. Но има и други причини: родителите често са разочаровани от бебето, защото то не съвпада с техните очаквания – - например родило се е момче, а те са искали момиче, или пък то изглежда съвсем  обикновено,  а  те  са  очаквали  красавец,  или  е  крехко и  нежно  в сравнение с  останалите им здрави и едри деца.  В продължение на месеци бебето може да плаче от колики, като отхвърля всички опити на родителите да го успокоят. Бащата може да Оъде разочарован, ако от сина му не излезе атлет или побойник, а майката — ако не е ученолюбив. Тук няма значение, че родителите са интелигентни хора и добре знаят, че не могат да си поръчат бебето такова, каквото го желаят. Напълно човешко е те да имат неоправдани очаквания и неволно да се чувствуват разочаровани. Когато детето поотрасне, то съзнателно или несъзнателно може да ни напомня за брат, сестра, баща или майка, които понякога са ни създавали неприятности. Например синът може да напомня на майка си за нейния по-малък брат, който непрекъснато й е досаждал, и тя да не съзнава, че това е до голяма степен причината за нейното раздразнение към детето. Бащата може да бъде обезпокоен от някоя особеност на своя малък син, например от неговата стеснителност, и никога да не я свързва с факта, че като дете той самият много трудно е преодолявал своята собствена стеснителност. Естествено би било да се очаква, че когато човек е преодолял трудно някой свой недостатък, той ще прояви повече съчувствие при подобен недостатък у неговото дете, но това не е така.

Порицанието и похвалата са част от възпитанието на детето. Ние остро реагираме на поведението на нашите деца, като насърчаваме у тях онези положителни качества, които нашите родители са възпитавали у нас самите. Ние вършим това автоматично,  без  да  мислим,  защото  нашите  норми  на  поведение са изградени още от детинство. Ако това не беше така, отглеждането на децата би било десеторно по-трудно.

Неизбежно, естествено и човешко е да изпитваме различни чувства към всяко от децата си, да бъдем непримирими с някои черти в техните характери и да се гордеем с други. Тези смесени чувства са просто различни страни на нашето дълбоко чувство на отговорност за правилното отглеждане на децата.

Но ако се чувствуваме виновни за своята постоянна нетърпимост към някое от децата, това може да породи нарастващи усложнения в нашите отношения с него. Нашето чувство за вина ще му тежи повече, отколкото нашата нетърпимост.

Потиснато настроение. Възможно е да се почувствувате обезкуражени за известно време, след като започнете да се грижите за първото си бебе, при това без да можете да посочите някаква видима причина. Вие просто лесно се разплаквате или се ядосвате на някои неща.  Някои майки смятат,  че бебетата им  плачат  много,  защото са  сериозно болни, други  —  че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.