Детето рисува много? Лепете най-характерните или най-хубавите му рисунки в голям скицник. Слагайте им дата. След няколко години те ще се превърнат във вълнуващ спомен и ще позволят да проследите развитието на рожбата си. Смятате, че мъничето би могло да научи цветовете? Защо не? На малка дъсчица набодете разноцветни картончета и я закачете до масата за повиване.

Когато го преобличате, назовавайте разбъркано цвета на отделните картончета. Много скоро ще може да различава зеленото, червеното, жълтото.

Ако желаете детето да майстори заедно с вас или само, сложете в чекмедже или голяма кутия необходимите материали и ги дръжте постоянно там.

Препаратът за миене на съдове помага на боята „да хване”, което ще рече, че детето може да рисува върху пластмасови плоскости, като например чаши или чинии. Детето много обича да рисува върху различни материали. Затова не изхвърляйте опаковките от яйца, сирене и др. Страхувате се, че детето ще изпоцапа кухнята или стаята, Където рисува? Сложете го тогава с боичките във ваната. Щом свърши със заниманието си, ще можете едновременно да измиете и него, и ваната. Ако искате да не разлива бурканчето с вода, пожертвайте една голяма гъба. Направете в средата й дупка с размера на бурканчето и го пъхнете в нея. Гъбата ще попива всички капки и ще служи за избърсване на четката.

Създайте условия да си прави герданче от връзки или прежди в различни цветове, на които могат да се нанизват копчета, макарони, мидич-ки, едри стъклени перли. Вълненият конец ще се нанизва лесно, ако намажете единия му край с малко лак за нокти или го увиете с парченце тиксо. Играта с копчета, ровенето из тях, подреждането и сортирането им, винаги е било чудесно занимание за децата, които вече знаят, че не бива да ги лапат. Не се колебайте да набавите големи количества от тях от баби, лели, от кинкалериите и т.н.

За да не падат копчетата непрестанно на земята, ги слагайте на голяма кърпа (гюдерия с която попивате вода).
Дайте на детето кутия за пренасяне на яйца и го накарайте да сортира копчетата по цвят, форма и т. н. Това е сериозна образователна игра. Нямате самозалепващи се фигурки? Нищо по-просто! Изрежете от амбалажна хартия от шарени опаковки или гланцова хартия малки парченца с различни форми. Дайте на детето голям бял лист и туба с лепило. Нека то само да залепи парченцата и да направи красив колаж. В някои рекламни материали има лист с етикетчета като марки (за абонамент, за козметични препарати и пр.). В никакъв случай не ги изхвърляйте (дори вземете и от съседите): детето ще ги използва да си направи колажи или да играе на поща. Обичате да пишете на роднини и приятели? Включете и детето като му предложите да украси листовете за писма (с мотивче, рисунка или някаква залепена фигурка в горния край на листа).

Разходките в парка или сред природата ще бъдат много по-интересни, ако събирате най-различни дребни неща и привличате върху тях вниманието на детето: цветя, мидички, камъчета, черупки от охлюви, кестени, луковички, мъх, дървесна кора. когато се приберете, може да си ги подреди в кутията със съкровищата – примерно едно красиво оцветено (или облепено с хартия) картонено кашонче.

Ако искате да направите фигури от хартия, нарежете един вестник на ивици с различна големина. В разлат съд разтворете малко нишесте. Потапяйте една по една ивиците в нишестето и ги залепяйте върху избраната от вас основа – балон или смачкан вестник. Оставете за съхне цяла нощ. На следващия ден фигурата е готова за оцветяване.
Вашето дете обича да си играе с вода и пяна? Стига да е през топлите летни дни, дайте му легенче, голяма гъба, настанете го на двора (терасата, балкона) и му възложете отговорната задача да измие колелото или автомобилчетата си. Много ще се забавлява. Друго лятно занимание: предоставете на детето четка и кофа с вода. То спокойно може „да боядиса” (като мокри четката) къщата, двора или тротоара. А и не се налага да миете след него.

Малчуганите обожават сапунените мехури, но разтворът е плъзгав, ръчичките често изпускат съдчето със сапунена пяна и тя, за голямо съжаление на детето, се разлива. Ще избегнете неприятностите като прикрепите съдчето с изолирбанд на височина, достъпна за детето, на подходяща вертикална ос. Друг начин да намалите плъзгавината на разтвора с верото, е да увиете съдчето с марля.

Верото се е свършило? Има още по-хубави препарати за надуване на балончета: например специалния бебешки шампоан за вана. Той не само прави чудесни балончета, но и не щипе на очите. Лесно ще измайсторите кукли за пръстчетата на ръката с помощта на пластмасови запушалки (от шишета с Вино). Нарисувайте с неизтриваеми флумастри нос, уста и очи, залепете малко прежда – за коса. Остава само малките пръстчета (или големите!) да се пъхнат в запушалките и да започнат да измислят приказки. Играта е много подходяща при пътуване с кола. Куклите за надябане на ръката се правят много лесно от стари къси чорапи. Трябва само да зашиете копчета за очи и помпонче вместо носле. Лицето нарисувайте с флумастри или избродирайте. Прикачете или залепете малко прежда за коса, пришийте парченце плат за ушите и езика. Ще задвижите марионетката и ще я накарате да говори, като пъхнете четири пръста в чорапа, а петия нагласите в петата.

Искате детето да поседи мирно докато стоплите яденето му? Сложете го в столчето за хранене и поставете на масичката пред него четири-пет от произведените от вас бучки лед. Заниманието с тях ще ви осигури поне няколко минути спокойствие.

Друг начин детето да разбръква е рисуването с ръце. Настанете го да седне пред миеща се плоскост (например маса, покрита с мушама) и я напръскайте с пяна за бръснене: детето ще свърши останалото, почти като велик художник.

Ако все още е във възрастта, когато слага всичко в уста, заместете пяната за бръснене със сметана в аерозолна опаковка, По-големите деца могат да започнат наистина да рисуват. Ето няколко съвета как това занимание да стане по-забавно и удобно. За да не се мъчи детето да мокри водните боички или да ги изтисква от тубички, приготве те ги предварително. В малки пластмасови чашки направете гъст разтвор от всеки цвят. Купете пластмасова кутия за пренасяне на яйца и във всяка дупка изсипете малко от различните цветове.

Много практични са и бурканчетата от детски храни с винтова капачка. Във всяко бурканче поставете отделен цвят, а когато детето свърши да рисува, просто затворете бурканчетата и ги приберете за следващия път.

Във всяко бурканче поставете отделна четка, и научете детето да не ги смесва. Нямате достатъчно четки? Използвайте бебешки клечки за уши или надвит на клечка памук. Не изхвърляйте старите четки за зъби. Можете да ги използвате вместо обичайните четки за рисуване и да увеличите удоволствието на детето с нова рисувателна техника.

Направете сами боички, които не цапат: напълнете до половината с вода всяко от гнездата на кутията за яйца, прибавете три капки боя за сладкиши и една кафена лъжичка размито на кашица брашно или нишесте. Ако използвате обикновени водни боички, прибавете към тях тяколко капки веро ще изчистите по-лесно петната от дрехите и мебелите.

Заедно можете лесно да направите книжка; накарайте детето само да избере снимки или картинки от стари списания и каталози. След това ви остава да ги изрежете и да ги залепите в голяма тетрадка или скицник. Ако желаете, можете да ги подредите по теми, по годишни времена и т. н.

Когато порасне, търсете и изрязвайте снимки на предмети и животни, започващи с първите букви от азбуката: първо с А, после с Б и т. н. Малко по малко ще направите книжка с картинки, която ще е още по-ценна, защото детето е участвало в изработването й. Книжката можете да направите и по следния начин: залепете снимките или изрязаните картинки на картончета, които ще перфорирате. Ако нямате класьор, просто ги завържете през дупките с красива панделка или разноцветни вълнени конци.

Книжката ще измайсторите по-лесно, ако купите голям класьор с прозрачни пластмасови папки-джоб. Поставете в тях картинките, избрани за или от детето.

Когато започне само да избира илюстрациите, използвайте изрязаните картинки и снимките, за да съставите приказка, която продължава от страница на страница. Ако е необходимо, добавете няколко картинки или текст, така приказката ще бъде като истинска.

Не изхвърляйте честитките за коледа и поздравителните картички. От двойните запазете само страницата с картинката. Залепете ги две по две. Направете им по една дупка и ги нанижете на панделка. Ще се получи малка, но много забавна пъстроцветна книга; детето ще я хареса, а вие периодично можете да я разнообразявате.

В периода от десет месеца до три години, малките много харесват илюстрованите каталози, които са неизчерпаем избор за игри, изрязване, лепене, да не говорим, че на детето най-сетне ще му бъде разрешено удоволствието да къса. Затова не хвърляйте старите каталози; търсете нови от роднини и приятели. Тук ще стане дума не само за книжките, измайсторени от вас, а и за книжките с легенди и приказки, които ще четете на детето вечер, преди да заспи.

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

Като на всички родители, вашата цел е да създадете влечение към четенето, та когато порасне да започне само да чете. Шансовете ви да успеете ще нараснат, ако след като свършите приказката и сложите детето в леглото, му дадете да разглежда малка книжка с картинки, онази, от която сте му чели, или някоя друга. Това е чудесен начин да му създадете навик да си чете преди да заспи. Доказано е, че тази дейност подпомага слагането в креватчето и самото заспиване.

Детето вече започва да говори правилно?

Щом свършите да четете приказката, помолете го да ви я разкаже или уж да ви я прочете. Ще е мнозо гордо да вземе книжката, да обръща страниците и да разказва, Упражнението е чудесно, чрез него ще разберете какво е схванало детето от приказката и ще подпомогнете обогатяването на речта му.

Запишете на касетка любимите приказки на вашето детенце, песничките, които обича да му пеете и т. н. Записите ще са особено полезни, когато ви няма вкъщи, когато искате детето малко да поседи мирно или по време на пътуване с влак, кола и т. н. Не желаете да слушате за пореден път касетката? Сложете на детето слушалките от уокмена.

Използвайте периода, когато детето неспирно хвърля нещата пред себе си, за да го научите да се цели. Давайте му предмети с различно тегло и от различни материали. Пред столчето поставете голяма кошница или метална табла. Карайте го да уцелва. Това си има предимства: ще можете да приберете всичко наведнъж.

Единственият начин да занимавате детето и да го откъснете от телевизора, ако се заседява пред екрана, е да използвате неговото въображение и спонтанното му желание да подражава. С подръчни материали лесно бихте могли да направите пощенско гише, магазин или малка кухня, кабинет като на татко и т. н. Много скоро.

Малкото момче с удоволствие ще си играе с пистата за автомобили, нарисувана с тебешир на терасата или на плочника пред къщи. За тази цел с разноцветни тебешири очертайте тротоари, пътни знаци, паркинг, магазини, училище, дървета, гараж и т. н.

Ако детето е по-големичко, дайте тебеширите на него. Помогнете му да начертае на тротоара или на балкона дама, стаи за къщата на куклите, отделни квадрати, които да прескача и т. н.
Чудите се с какво да занимавате бебето, за да поговорите спокойно по телефона? Налепе­те на пръстите му или пред него, на масата, пар­ченца лепенка (тиксо, скоч) – с огромно усърдие то ще се заеме за ги отлепя. Всички деца много обичат да си правят скривалища или папатки. Предлагаме ви две съвсем лесни за изпълнение идеи.

Покрийте една маса с голям чаршаф или старо одеяло. Краката й няма да попречат детето да се настани отдолу. Навън импровизирайте палатка, Като преметнете чаршаф върху ниско опънато въже за простиране. Краищата на чаршафа ще стоят опъ­нати, ако ги затиснете с по-големи камъни.

Малкото дете ще бъде очаровано, ако му направите кола от голям кашон. Вземете някой с широко дъно, та да може да седи в него. Изрежете страните му така, че да не са по-високи от 40 сантиметра. От изрязаните парчета направете покрив. Изфабрикувайте кор­мило от картонена чиния, прикрепена с тел. Нарисувайте с дебел флумастер гуми, врати и фарове.

Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.
Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна.

Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по малко, отколкото от витамини и калории. Именно, това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота.

Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво.
Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане.
Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в робиня и го насърчава да стане тиранин.
Всички родители желаят децата им да имат добри здравни навици и да може лесно да се живее с тях. Всяко дете само иска това. То иска да яде в подходящи часове, а по късно — да се научи да яде прилично. Периодичността на ходенето му по голяма нужда се определя от особеностите на неговия организъм това може да става, както редовно, така и нередовно. Когато порасне и поумнее, можете да го приучите да сяда на гърненце. Според своите нужди бебето ще си има свои часове за сън. Рано или късно детето ще съгласува всички свои навици с начина на живот в семейството, като за това ще бъде необходимо само минимално напътствие от ваша страна.

Радвайте му се такова, каквото е. Всяко бебе е различно от другите и се развива по различен начин. Някое бебе може да бъде много развито физически, рано започва да сяда, да се изправя, може рано да проходи. Но при него може да се забави развитието на сръчност на пръстите, както и развитието на говора. Даже ако едно кърмаче рано е започнало да се обръща, да се изправя и да пълзи, то може късно да проходи. У едно кърмаче, което по своето физическо развитие изпреварва другите, може късно да поникнат зъбите и обратно. Дете, което впоследствие става отличен ученик, може късно да проговори и за известно време да породи страх у родителите си, че изостава в своето развитие. Обратно, дете с обикновени възможности може да проговори много рано.

Нарочно подбирам примери на деца с неравномерно развитие, за да ви покажа, че всеки индивид се оформя по различен начин и притежава различни качества.
Едно бебе се ражда и се развива едро, а друго винаги ще бъде дребно и нежно. Някои хора, като че ли се раждат, за да бъдат дебели. Ако отслабнат по време на боледуване, веднага след това изпълняват отново. Други пък остават слаби при най-питателна храна и спокоен живот.
Обичайте детето си такова, каквото е, радвайте се на това, което прави, и забравяйте за качествата, които му липсват. Не ви давам този съвет от сантименталност. Той има голяма практическа стойност. Едно дете, което е обичано и ценено такова, каквото е, дори да е грозничко, несръчно или бавно, ще порасне щастливо и уверено в себе си. То ще използува максимално своите способности и възможности, които ще се откриват пред него. То с лекота ще преодолява всякакви затруднения. А детето, което не е било възприето безрезервно от родителите си, което винаги е чувствувало, че не е такова, каквото трябва да бъде, ще израсне без доверие в себе си. То никога няма да съумее да използува своя ум, своите умения и физическа привлекателност. Ако детето има физически или психически недостатък, при такива родители той ще се увеличи десетократно, докато порасне.

Бебето не е толкова крехко, колкото ви се струва. „Така се страхувам, че ще му причиня болка, ако не го държа, както трябва”, казва често майката за първото си бебе. Не трябва да се безпокоите бебетата са доста яки. Има много начини за държане на кърмачето. Ако случайно главата му падне назад, няма да го заболи. Мекото място на главата му (фотанелата) е покрито със здрава като брезент ципа и не може лесно да се нарани. Естественото регулиране на телесната температура започва да функционира нормално, след като теглото на бебето достигне 3,5 кг, и не е нужно да го претоварвате с дрешки. Бебето има добра устойчивост към повечето микроби. Ако в семейството има простудно заболяване, то може да го прекара в най-лека форма. Ако си е омотало главата в нещо, бебето проявява силно развит инстинкт да се бори и силно плаче. Ако храната не му е достатъчна, то вероятно ще плаче за още. При силна светлина то ще мига и проплаква. (Можете да го фотографирате и с фотосветкавица, даже и ако това го стряска.) Бебето спи толкова, колкото му е необходимо. Като същество, което още не говори и не знае нищо за света, то все пак доста добре се грижи за себе си.

Новороденото обикновено разочарова родителите, които виждат такова бебе за първи път. Неговата кожа е покрита с мазнина, която ако се остави, се абсорбира бавно и намалява вероятността за кожни изриви през време на болничния престой. Самата кожа е доста зачервена. Лицето му е подпухнало и може да има синини от прилагания при раждането форцепс. Главата му може да бъде деформирана при раждането издължена назад, с ниско чело и съвсем несиметрична. Може да се случи да има и хематом подкожен кръвоизлив, предизвикващ подутина, която изчезва едва след няколко седмици. Два дни след раждането може да се появи жълтеница, която трае около седмица (за жълтеница, която се появява още първия ден или е в посилна форма, или пък трае повече от седмица, трябва да се уведомява лекарят).
Тялото на бебето е покрито с мъх, който пада обикновено след една седмица. През следващите две седмици кожата му може да се обели под формата на сухи люспици. Някои бебета се раждат с черна коса, която може да достигне ниско върху челото. Първата коса обикновено пада и новата, която пониква рано или късно, може да бъде съвсем различна във всяко отношение.

СТРОГОСТ ИЛИ ЛИБЕРАЛНОСТ

Пред този голям въпрос се изправят мнозина млади родители. Повечето от тях бързо намират правилния отговор. За някои родители обаче това остава тревожен въпрос независимо от техния опит. Аз бих могъл да заявя веднага, че според мене същината на въпроса не се крие в дилемата „строгост или либералност”. Добрите родители, които не се страхуват да бъдат твърди, когато се наложи, получават добри резултати, както с умерена строгост, така и с умерена либералност. От друга страна, строгостта, произтичаща от лоши чувства, както и плахата или колебливата либералност могат да доведат до лоши резултати. Същината на въпроса се заключава в чувствата, влагани от родителя при възпитанието, и отношението, породено у детето.

Значителни промени във възгледите. Трудно е да се обхване този въпрос, без да се направи един исторически преглед. Степента на строгост във възпитанието е била различна през отделните епохи. Например през викторианския период (втората половина на XIX в. б. пр.) много строго се е държало на обноските и скромността. През XX век, особено след Първата световна война, настъпиха значителни изменения, обусловени от няколко фактора. Големите американски изследователи пионери в областта на образованието, като Джон Дюи и Уилам Килпатрик, доказаха, че детето се обучава по добре и по бързо по метод, съобразен с индивидуалната му готовност и желание за учене, стига материалът да бъде подходящ. Наблюденията върху правонарушители и престъпници показват, че повечето от тях са страдали повече от липса на любов, отколкото от липса на наказания в детството си. Тези и други открития насърчиха едно общо отпускане в дисциплината и стремеж да се даде на децата това, което им е най-необходимо като личности. Някои водещи американски педиатри, като Олдрич, Пауърс и Гезел, започнаха Да въвеждат подобни схващания в медицинските грижи за кърмачетата и по големите деца. До четиридесетте години на нашия век обаче лекарите останаха твърди по въпроса за храненето на бебетата. Те се опасяваха, че нередовните часове за хранене, както и различието в количеството на храната могат да доведат до тежки храносмилателни разстройства, които бяха причина за висока детска смъртност. Публикуваните през 1942 година опити на д-р П. Маклендон и г-жа Фр. Симсериян със „свободното хранене” спомогнаха за убеждаването на лекарите, че повечето кърмачета могат много добре сами да определят своя режим на хранене и при това се развиват съвсем нормално. Оттогава настъпиха бързи и широко разпростиращи се изменения в медицинската практика. Днес първоначалният режим за хранене на болшинството американски бебета е доста гъвкав. Лекарите, които старателно предупреждаваха младите родители да не разглезват децата си, сега ги насърчават да удовлетворяват всички техни потребности не само от храна, но и от успокояване и от ласки.
Тези открития и промените във възгледите и методите се оказаха ползотворни и за децата, и за родителите.
Не е възможно цивилизация като нашата да претърпи такава промяна в схващанията (та това е цяла революция), без да се появят съмнения у мнозина родители и без да настъпи объркване у някои от тях. Присъщо е на човека да възпитава децата си така, както той самият е бил възпитаван. Новости като витамините и ваксините се възприемат лесно. Но ако вас са ви възпитали доста, строго като са изисквали от вас пълно послушание, безукорно държание, абсолютна искреност и пуританско отношение по половия въпрос, естествено и дори неизбежно е вие да изисквате тези неща при възпитанието на собствените си деца. Вие може да сте изменили възгледите си в резултат на нещо, което сте учили, чели или слушали, но ако детето постъпи лошо според нормите на вашето детство, сигурно не ще може да се примирите и ще сте недоволни повече, отколкото сте допускали. Не се срамувайте от това. Съгласно законите на природата ние отглеждаме децата си така, както сме били отглеждани ние самите. По този начин различни цивилизации са успели да се запазят, като са предавали идеалите си от поколение на поколение.
Причината, поради която повечето родители добре се справят с децата си през последните 50 години— когато настъпват промени в теория е, че те самите са раснали щастливо и са успели да възпитат собствените си деца по същия начин, без да изпадат в крайности при прилагане на някоя нова теория. Когато лекарите настояваха за твърд режим, уверените в силите си родители спазваха, общо взето, редовен режим за хранене (и повечето бебета се пригаждаха към него през по-голямата част от времето). Те обаче не се страхуваха да направят изключение, когато бебето огладняваше преждевременно, защото вътрешно чувствуваха, че са прави. Днес, когато лекарите подчертават необходимостта от гъвкавост в режима, уверените в себе си родители също не изпадат в крайности. Когато стане време за лягане, те не оставят капризното и упорито бебе да се налага, защото знаят много добре (преди всичко от собственото си детство), че времето за лягане е време за лягане и теориите за гъвкавост са неприложими в този случай.

Родителите, които се объркват от новите теории, обикновено се делят на две категории. Има преди всичко такива, които са възпитани с твърде малко вяра в собствената си преценка. Ако нямате вяра в себе си, неизбежно трябва да се водите по мнението на някой друг. Втората група родители са били възпитавани твърде строго. Те помнят чувствата на неприязненост, които са изпитвали от време на време към своите родители, и не желаят собствените им деца да изпитват подобни чувства. Това е трудно осъществимо. Ако искате да отглеждате своите деца така, както вие самите сте били отгледани, то вие имате точен пример за следване. Вие знаете точно колко послушание, отзивчивост и вежливост да изисквате от тях. Няма нужда да се замисляте. Но ако искате да се отнасяте с тях по начин, съвсем различен от този, по който са се отнасяли към вас, например да бъдете по снизходителни или да ги третирате като равни на вас, то вие нямате образец до каква степен да позволявате това. Ако не можете да се справите, например, ако детето злоупотребява с добрината ви, трудно ще се върнете към правия път. Детето ви ядосва, но колкото повече се вбесявате, толкова по гузни се чувствувате при перспективата да се върнете към начините на възпитание, които сте решили да избягвате.
Казаното дотук може да създаде впечатление, че няма среден път между двете крайности. Ние започваме като млади родители отчасти съгласни, отчасти несъгласни с методите на нашите родители. Повечето от нас намират подходящия компромис. Нарочно си послужих с преувеличения, за да изясня трудностите, които някои родители срещат.

Бъдете последователни. Мисля, че добрите родители, които естествено са склонни към по-голяма строгост, трябва да бъдат последователни и да възпитават децата си по този начин. Умерената строгост, изискването на добро държание, послушание и ред не е вредно за децата, ако родителите са по начало добри хора и ако децата растат щастливи и общителни. Но строгостта е вредна, ако родителите се отнасят заповеднически, грубо, ако постоянно са недоволни от децата си и не се съобразяват с тяхната възраст и индивидуалност. Такава строгост прави децата малодушни и безлични или жестоки към околните.
Родителите, които предпочитат непринудените отношения с детето, които не придават особено значение на неговите обноски (стига детето да е общително) или не са много строги (например по отношение на точността или акуратността), също така възпитават общителни и внимателни деца, стига да не се страхуват да проявяват твърдост по въпросите, които смятат за особено важни.
Ако вследствие на прекалена либералност родителите постигнат лоши резултати, това се дължи само отчасти на принизената взискателност.
Те несъзнателно насърчават детето да бъде тиранин или се чувствуват виновни и плахи, когато изискват нещо от детето, и именно това е главната причина за неуспеха.

Често младите родители желаят да имат списък на случаите, в които трябва незабавно да се обадят на лекаря. Даже и когато не ползват този списък, самият факт, че го притежават, им действува успокояващо.

Нито един списък не може да бъде изчерпателен, защото има стотици видове заболявания и наранявания и родителите трябва да разчитат до голяма степен на собствения си здрав разум. Тук са изложени само някои общи положения.

Най-важното правило е да се обадите на детски лекар веднага, ако детето изглежда променено или държанието му е необичайно. Имам пред вид такива признаци като необикновена бледност, необикновена умора, необикновена сънливост, липса на интерес, необикновена раздразнителност, възбуда, неспокойствие, отпадналост.

Температура. Видът на детето е много по-важен от неговата температура. След 1—2-годишна възраст често пъти леките инфекции са съпроводени с висока температура, докато едно малко бебе може да бъде сериозно болно почти без никакво повишение на температурата. Като общо правило, обаждайте се на лекаря при температура на бебето от 38,5° С нагоре. Разбира се, ако бебето има само лека простуда и температура 38,5°С, но иначе изглежда добре, не е необходимо да се обаждате през нощта и можете спокойно да изчакате до сутринта. Но ако при тази тепература бебето изглежда зле и има потежки признаци, обадете се незабавно.

Простуда. Обръщайте се към лекаря при по-сериозни простудни заболявания, при поява на нови признаци или ако общото състояние на детето се влоши. Простудните заболявания са разгледани по-подробно в т. 628—630; кашлицата – в т. 636; болките в ушите – в т. 635. При дрезгав глас и затруднения в дишането (т. 638 – 640, 649, 650) трябва веднага да се съобщава на лекаря. Същото се отнася и за появата на болки или при съмнение за такива. (Не е необходимо да се съобщава всеки път за колики, които се повтарят всяка вечер в продължение на седмици.) Възпалението на ушите е разгледано в т. 635; болките в стомаха – в т. 690, 691; болките в пикочните пътища – т. 684—687; трябва веднага да се съобщава и. за главоболие у малкото дете.
Понякога  внезапната  загуба  на  апетит  е  болестен  признак. ако това се случи еднократно, а иначе детето се чувствува добре, не е необходимо да се уведомява лекарят. Обаче ако загубата на апетита е съпроводена и с други изменения, той трябва да бъде повикан непременно.

Трябва веднага да се съобщава за необичайно повръщане, особено ако то е съпроводено и с други промени у детето или ако то изглежда зле. Това, разбира се, не се отнася до широко разпространеното повръщане след хранене в първите месеци (вж. т. 288, 289, 690, 691).
За тежки диарии трябва да се съобщава веднага. При по-леки храносмилателни разстройства може да се изчака няколко часа. Те са описани в т. 298. За диарията трябва да се съобщава скоро след появяването й (т. 690).
За кръв в изпражненията или в повърнатото (т. 298, 690, 260) трябва веднага да се съобщава. За възпаления или наранявания на очите (т. 697) – също.
При нараняване на крайник, ако бебето не го движи или показва признаци на болка (т. 712, 713), и при нараняване на главата, ако бебето не дойде в нормално състояние за 15 мин, трябва незабавно да се уведоми лекарят.

За изгаряне трябва да се съобщава, ако се появят мехури (т. 709).
Отравяния. Ако вашето дете е яло нещо, което може да бъде опасно, веднага трябва да се свържете с вашия или друг лекар (т. 719—724).
Порязванията са разгледани в т. 703—707, а кръвотечението от носа – в т. 708.
Изриви. Най-често, срещаните през първата година кожни прояви са подсичането (т. 302), както и появата на розови петна по лицето и грапавост по бузите (т. 303). Нито един от тях не изисква спешно лечение. Поне през първото полугодие кърмачетата са предпазени от някои заразни болести, като морбили, рубеола, скарлатина (но не и от лещенка), ако майката е боледувала от тях. У малките кърмачета често се среща себорои-чен дерматит с образуване на корички по окосмената част на главата, но той не е причина за безпокойствие (т. 305). Понякога може да се появи екзема, за която трябва да се съобщи на лекаря в първите дни (т. 652). Импетиго се среща рядко след излизането на бебето от родилния дом, но при появата на това заболяване трябва да се съобщи на лекаря още през първия ден (т. 658). Ако при появата на изрив детето не се чувствува добре или ако изривът е много разпространен, трябва веднага да повикате лекар.

Намиране на лекар в непознат град. Ако в непознат град имате нужда от лекар за вашето дете, обърнете се към най-добрата болница. Оттам ще ви дадат името на някой педиатър или на лекар, който обслужва деца. Ако имате затруднения, поискайте да говорите с главния лекар (който по всяка вероятност няма  да  е  педиатър)   и  той  може да   ви  насочи  към  няколко подходящи лекари.

Какво трябва да имате в домашната аптечка. Стерилна марля, 2 стерилни бинта, широки 5 см, и 2 – - широки 2,5 см, медицински хигроскопичен памук, лейкопласт, широк 2,5 см, ан-керпласт, пинцети за изваждане на трънчета, сода бикарбонат, опаковка детски аспирин, антисептично средство по препоръка на лекаря, мехлем против изгаряне. Ако живеете далеч от медицинска помощ, посъветвайте се с лекаря дали не е добре да имате в къщи сироп от ипека, предизвикващ повръщане при по-тежко отравяне. Термометър – ректален за деца до 6-год. възраст, грейка, гумено балонче за клизми.

БОЛНИЦАТА

Впечатления от болницата. В днешно време повечето от бебетата се раждат в болнична обстановка. Там при нужда лекарят е по-близо и в негова помощ са интерни, медицински сестри, техници, консултанти. Болницата предлага всички сложни съоръжения, като кувьози и кислородни апарати, за спешни случаи. Благодарение на полаганите грижи майката чувствува сигурност. Но наред с положителните страни болницата има и отрицателни. Обикновено бебетата са в детска стая, отделени от майките. Там те са под компетентното наблюдение и грижи на медицински сестри и не нарушават почивката на майките. Но от гледна точка на младата майка не е естествено бебето й да бъде на друго място и в продължение на няколко дни други изцяло да се грижат за него. Това може да породи у нея чувството, че е невежа и безполезна. Майка, която има вече няколко деца, би се изсмяла на това и би казала: „Чудесно е да почиваш в болницата и да не трябва да се грижиш за бебето”. Но за нея нещата са по-различни – тя е уверена в своите качества като майка и лесно възприема болничната обстановка.

Мъжът също може да добие погрешни впечатления за себе си като баща, когато детето му се роди в болница. Майката поне се чувствува център на внимание, докато бащата е съвсем външно лице. Ако иска да види своето бебе, той трябва да се изправи пред прозореца на детската стая и умолително да гледа сестрата. Виждането на бебето през стъклото съвсем не може да замени вземането му в ръце. Но в болницата имат право да пазят бебетата и пациентите от всякакви внесени отвън микроби. Това кара бащите да чувствуват, че не са подходяща компания за децата си.
И двамата родители могат да добият погрешна представа от маските, които се използуват в много родилни домове. В себе си те виждат заплаха за собствените си деца и се чудят дали те трябва да носят такива маски и в къщи. Причината за употребата на тези маски в болницата е тази, че там са събрани на едно място много възрастни и бебета. Микробите, внесени отвън, могат лесно да се разпространят и да причинят много неприятности. В къщи опасността от инфекция е малка, освен ако някой има хрема или гърлобол.
В домашна обстановка също може да се ражда нормално с помощта на лекар (или акушерка). Ако се предвижда някакво усложнение, той ще ви посъветва да постъпите в болница.

Бебето на жена, която е родила в къщи, е до нея и тя от самото начало чувствува, че то е нейно. Това е добро начало и за двамата. В първите дни тя може да го кърми по-често, ако това е ноебходимо. Тя е сред семейството си, нейните вещи са около нея и не се налага да очаква часовете за посещения.
67. Обща стая за родилката и новороденото. За да се преодолеят някои противоестествени недостатъци на родилните домове, през последните години се експериментира с така наречените общи стаи. Вместо в детска стая бебешкото кошче се поставя до леглото на майката. Сестрите я насърчават да започне да се грижи за бебето, да го държи, да го храни, да го подсушава, да го къпе. Майката практикува тези неща сред опитни хора, които й помагат и напътствуват. Тя се запознава с часовете за хранене на своето бебе, с неговия плач и т. н., така че то не й е чуждо, когато се завърнат в къщи. За неопитната майка това е голямо преимущество. Спазването на индивидуален режим за храненето на бебето, обусловен от неговите нужди, не е проблем и това е полезно за успеха на кърменето.Когато е на посещение, бащата също се чувствува като част от семейството. Той има възможност да вземе бебето на ръце и да вземе участие в грижите за него.

Въпреки че поставянето на новороденото в обща стая с майката е нещо обикновено в някои страни и по-рано съществуваше и в Съединените щати, едва напоследък тази практика се подновява като експеримент в някои болници. Много млади майки, които са били в една стая с детето си, искат същото и при раждането на следващите си деца. Други, по-опитни майки, които нямат време и възможност за почивка, предпочитат да използуват напълно почивката си в болницата.
Въвеждането в една болница на общи стаи за родилката и новороденото не е лесно. Това е свързано с много промени в администрацията и реда на болницата. Необходими са средства и дълъг период за планиране и опити, преди да започне такова преустройство. Ако сте възнамерявали да получите обща стая и това не ви се е удало, не се отчайвате. Вие ще наваксате в къщи, особено след като в наши дни болничният престой е толкова кратък.

Някои майки смятат,  че бебетата им  плачат  много,  защото са  сериозно болни, други  —  че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.

Такава потиснатост може да се появи в първите дни след раждането или едва няколко седмици по-късно. Обикновено това настроение обхваща майката, след като излезе от родилния дом, защото там са се грижили за нея напълно, а в къщи тя трябва изведнъж да поеме всички грижи около бебето и домакинството. Но не само работата е причина за това нейно настроение.

Това е преди всичко отговорността за цялото домакинство, съчетана с новата отговорност и грижи за бебето. Освен това при раждането настъпват и физиологически промени, които донякъде я разстройват.

Болшинството майки не са дотолкова обезсърчени, за да можем да наречем този период депресия. Може би смятате за ненужно да се спираме върху неприятни неща, които може никога да не се случат. Аз споменавам това, защото няколко майки са ми казвали: „Аз съм сигурна, че няма да се чувствувам толкова депримирана и обезсърчена, ако знаех колко често се среща това чувство. Мислех, че целият ми поглед върху живота се е променил безвъзвратно”. Човек може да приеме дадено положение много по-лесно, ако знае, че много хора са го преживели и че то е само временно.

Ако се чувствувате и най-малко потиснати, постарайте се да се откъсвате по малко от ежедневните грижи около бебето през първия и втория месец. Ходете на кино, на фризьор, купете си нова рокля или шапка. От време на време посещавайте близки приятели. Ако няма на кого да оставите бебето, водете го с вас или канете приятелите си на гости. Всичко това действува тонизиращо. Ако сте деприсирани, няма да ви се иска да вършите тези неща. Но ако направите усилия да го вършите, вие ще се чувствувате по-добре, а това е от значение не само за вас, но и за бебето, и за вашия съпруг. Ако депресията не мине за няколко дни или се влоши, свържете се с психиатър. В такъв момент той ще може да ви помогне много.

Когато една майка е потисната и мисли, че съпругът й е безразличен към нея, въпросът има две страни. Първо, депримираният човек смята, че хората се отнасят към него недружелюбно. От друга страна, естествено е бащата да се чувствува изоставен, когато майката и цялото семейство са изцяло погълнати от бебето. Получава се омагьосан кръг. Майката въпреки многото грижи винаги трябва да отделя малко внимание за съпруга си и да му дава възможност да помага при отглеждането на бебето.

Други чувства. Повечето жени прекалено много се вълнуват през първите няколко седмици след излизането от родилния дом. Те се тревожат, когато бебето плаче, смятайки, че има нещо сериозно; тревожат се за всяко кихване, за всяка пъпчица. Те често влизат на пръсти при бебето, за да проверят дали диша. Прекалената предпазливост през този период е, като че ли вроден инстинкт у майката. Това е според мен, начинът по който природата кара милионите млади майки (някои, от които неопитни и безгрижни) да поемат сериозно своите нови задължения. Малко повече тревога е полезна за някои безотговорни личности. Разбира се, най-много се тревожат старателните майки, въпреки че те най-малко имат основание за това. За щастие това явление е временно.
Понякога се случва и друга промяна в настроението. Отначало в родилния дом жената изцяло разчита на сестрите и е благодарна за техните грижи към бебето. Но изведнъж тя се променя: тя добива увереност, че може сама да се грижи за бебето и вътрешно се ядосва, защото сестрите не й разрешават. Ако в къщи прибегне до помощта на медицинската сестра, тя отново може да премине през тези два етапа. Съвсем естествено е майката да желае сама да се грижи за своето бебе. Но отначало това чувство не се проявява, защото тя е убедена в своята неопитност. Колкото по-силно е първоначалното чувство за не-пълноценност, толкова по-решително майката ще се стреми да покаже своята компетентност, когато придобие увереност.

Противоречиво отношение към бременността.

Това е вярно само до известна степен  -  по-голяма или по-малка в отделните случаи.

Но това е само едната страна на монетата. Медицинските изследвания са установили (а умните жени винаги са знаели), че с бременността, особено първата, са свързани и естествени отрицателни чувства.

До известна степен първата бременност поставя край на безгрижната младост. Моминската фигура се разваля и губи своята грация. Макар и временно, това е твърде осезателно.

Жената знае, че с раждането на бебето нейните удоволствия и развлечения ще бъдат ограничени. Няма да може да излиза и да се връща в къщи, когато поиска. Семейният бюджет ще трябва да се дели на повече части, а вниманието на съпруга в къщи ще бъде раздвоено.
Чувствата са различни при всяка нова бременност. Промените, които очакваме да настъпят след появата на още едно дете, не изглеждат страшни, след като имате вече две или три деца. Но медицинската практика показва, че дори и добрите майки през която и да е бременност от време на време вътрешно се бунтуват. Понякога може да има обективни причини за прекарване на по-напрегната бременност – - може би е дошла неочаквано рано или бащата има неприятности в работата си, или има сериозно болен роднина, или съществува дисхармония между майката и бащата. Отрицателно отношение към бременността обаче може да има и без всякаква видима причина.

Един мой познат акушер-гинеколог ми каза, че понякога е долавял вътрешни кризи при втора или трета бременност в семейства, които са решили да имат 5 или 6 деца. Майка, която действително желае да има повече деца, може при всяка бременност да изпита подсъзнателни съмнения, дали ще има време, сили и безгранични запаси от любов, необходими за отглеждането на още едно дете. Вътрешни съмнения могат да се породят и у бащата, който се чувствува отчасти пренебрегнат поради все по-голямата заетост на майката с децата. Изобщо потиснатостта или раздразнителността, породени у единия от съпрузите, скоро се предават и на другия. Не искам да помислите, че такива реакции към бременността са неизбежни. Моята цел е да ви успокоя, че те се срещат и у най-добрите родители и в повечето случаи са временни. Когато детето се роди, става ясно, че нещата не са толкова страшни, колкото са си ги представяли родителите. Може Ой причината е в това, че родителите1 укрепват духом в очакване на предстоящите трудности.

Любовта към бебето идва постепенно. За много жени, които се радват и гордеят със своята бременност, е трудно да изпитат някаква любов към бебето, което още не са виждали или усетили. Но със своето помръдване то им помага да осъзнаят, че то действително е едно живо същество. С напредването на бременността майката все по-реално си представя бъдещото бебе и грижите, свързани с него.

Болшинството от жените, които са били ужасени при първите симптоми на бременността, с облекчение откриват, че още преди раждането на бебето тяхната привързаност към него е нараснала значително.
Много често неопитната майка изпитва разочарование след раждането на детето. Тя очаква, че изведнъж ще откликне с прилив на майчински чувства, възприемайки го като плът от своята плът. Но в много случаи това не става в първия ден, нито дори в първата седмица. Противно на очакванията това е постепенен процес, който завършва едва след като майката е прекарала известно време в къщи заедно с детето.

Болшинството от нас са учили, че по отношение на бъдещото бебе е несправедливо да се надяваме и очакваме момче или момиче, защото нашите очаквания може да не се оправдаят. Това не трябва да се приеме твърде сериозно. Ние неизбежно си представяме бъдещото дете или като момче, или като момиче. Според мен всички родители имат предпочитание към момче или момиче при всяка бременност и почти всички обичат детето, каквото се роди, независимо от неговия пол. Затова се радвайте на въображаемото си бебе и не се чувствувайте виновни, ако очакванията ви не се оправдаят.

Защо чувствата ни към децата са различни? Трябва ли родителите да обичат  еднакво  всичките си деца?

Този  въпрос тревожи мнозина съвестни родители, защото те чувствуват, че не постъпват така. Според мен, упреквайки се в това, те изискват от себе си невъзможното. Добрите родители обичат децата си  еднакво  в  смисъл,  че  са  еднакво  привързани  към  тях.  Те искат децата им да постигнат максимума в живота и са готови на всякакви жертви. Но тъй като всички деца са различни, родителите не могат да изпитват еднакви чувства към тях, в смисъл  еднакво да се радват на специфичния им чар  или еднакво да са недоволни от специфичните им недостатъци. Чувството на особено раздразнение към някое от децата, особено ако липсва изразена  причина  за  това,  кара   родителите  да   се  чувствува особено виновни. Някои причини за неудовлетвореност. Причините, поради които родителите понякога от самото начало започват да се отнасят  по-особено  към  някое  от децата  си,  са  най-различни  и обикновено трябва да се търсят по-дълбоко. Две от тези причини бяха споменати. Родителите може да не са се чувствували подготвени за тази бременност или пък техните взаимоотношения през време на бременността са се влошили значително. Но има и други причини: родителите често са разочаровани от бебето, защото то не съвпада с техните очаквания – - например родило се е момче, а те са искали момиче, или пък то изглежда съвсем  обикновено,  а  те  са  очаквали  красавец,  или  е  крехко и  нежно  в сравнение с  останалите им здрави и едри деца.  В продължение на месеци бебето може да плаче от колики, като отхвърля всички опити на родителите да го успокоят. Бащата може да Оъде разочарован, ако от сина му не излезе атлет или побойник, а майката — ако не е ученолюбив. Тук няма значение, че родителите са интелигентни хора и добре знаят, че не могат да си поръчат бебето такова, каквото го желаят. Напълно човешко е те да имат неоправдани очаквания и неволно да се чувствуват разочаровани. Когато детето поотрасне, то съзнателно или несъзнателно може да ни напомня за брат, сестра, баща или майка, които понякога са ни създавали неприятности. Например синът може да напомня на майка си за нейния по-малък брат, който непрекъснато й е досаждал, и тя да не съзнава, че това е до голяма степен причината за нейното раздразнение към детето. Бащата може да бъде обезпокоен от някоя особеност на своя малък син, например от неговата стеснителност, и никога да не я свързва с факта, че като дете той самият много трудно е преодолявал своята собствена стеснителност. Естествено би било да се очаква, че когато човек е преодолял трудно някой свой недостатък, той ще прояви повече съчувствие при подобен недостатък у неговото дете, но това не е така.

Порицанието и похвалата са част от възпитанието на детето. Ние остро реагираме на поведението на нашите деца, като насърчаваме у тях онези положителни качества, които нашите родители са възпитавали у нас самите. Ние вършим това автоматично,  без  да  мислим,  защото  нашите  норми  на  поведение са изградени още от детинство. Ако това не беше така, отглеждането на децата би било десеторно по-трудно.

Неизбежно, естествено и човешко е да изпитваме различни чувства към всяко от децата си, да бъдем непримирими с някои черти в техните характери и да се гордеем с други. Тези смесени чувства са просто различни страни на нашето дълбоко чувство на отговорност за правилното отглеждане на децата.

Но ако се чувствуваме виновни за своята постоянна нетърпимост към някое от децата, това може да породи нарастващи усложнения в нашите отношения с него. Нашето чувство за вина ще му тежи повече, отколкото нашата нетърпимост.

Потиснато настроение. Възможно е да се почувствувате обезкуражени за известно време, след като започнете да се грижите за първото си бебе, при това без да можете да посочите някаква видима причина. Вие просто лесно се разплаквате или се ядосвате на някои неща.  Някои майки смятат,  че бебетата им  плачат  много,  защото са  сериозно болни, други  —  че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.

Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят.

Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове.

При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.
С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствувате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило „напук”. Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувствува засегнато, ако реакцията ви е уместна.
Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.
Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той – на по-малката си сестра.

По-добре е да признаваме гнева си. Дотук разглеждахме въпроса, за това, че родителите от време на време неизбежно губят търпение и се разгневяват. Не по-маловажен е и свързаният с него въпрос — могат ли родителите спокойно да признаят своя гняв?
Родители, които не са прекалено строги към себе си, винаги могат да признаят своето раздразнение. Една добра, непринудена и откровена майка на непослушно дете може да каже полушеговито на своята приятелка: „Не мога да остана нито минута повече под един покрив с него” или „С удоволствие бих го напердашила”. Тя може да не осъществи нито една подобна мисъл, но не се срамува да я признае пред своята приятелка и пред себе си. Тя изпитва облекчение да признава и разговаря за своите чувства. Това й помага да види с какво се е примирявала и как трябва с подходяща твърдост да го коригира.
Страдат, именно, родителите, които поставят безкрайно високи изисквания към себе си, които се ядосват, но не признават, че добрият родител може да изпита чувство на гняв. Откривайки такова чувство у себе си, те или се считат безкрайно виновни, или правят усилия да го отрекат. Но при опит за потискане на такова чувство то се проявява по друг начин – например под формата на нервно напрежение, умора или главоболие; то дори може да намери косвен израз в прекалена грижовност. Майка, която няма сили да признае своята неприязън към детето, си въобразява, че от всички страни го заплашват опасности. Тя се страхува от микробите или от уличното движение и в стремежа си да го предпази, като непрестанно бди над него, тя го прави прекалено несамостоятелно.
Аз не изтъквам проблемите, възникващи, когато родителите отричат собственото си раздразнение, само, за да облекча тяхната съвест. Обикновено това, което огорчава родителите, огорчава и децата. Когато родителите смятат, че антагонистичните чувства спрямо децата са твърде ужасни, за да бъдат признати открито, децата също прикриват своя антагонизъм към родителите. В детските психиатрични клиники ние виждаме деца, изпитващи страх от въображаеми опасности – страх от насекоми, страх от училището, страх от раздяла с родителите. При изследване тези страхове се оказват изява на антагонизъм към родителите, който децата не смеят да признаят.
С други думи, детето е по-щастливо, когато родителите не се страхуват да признаят своя гняв, защото и то спокойно ще може да изрази своя. Изразен, основателният гняв разчиства атмосферата и успокоява духовете. Тук не става дума за грубост спрямо децата, а за признаване на вашите чувства. Не искам да кажа, че антагонизмът към децата е винаги основателен – срещат се груби, безсърдечни родители, които по цял ден без стеснение и без сериозна причина ругаят и бият децата си.  Говорейки за родителския гняв, аз имам пред вид съвестните родители, предани на своите деца.
Ако един любещ родител почти непрекъснато изпитва раздразнение (независимо дали го изразява или не), това означава, че страда от нервно пренапрежение и би трябвало да се консултира с психиатър, тъй като раздразнението може да се дължи на причини, които нямат нищо общо с детето.

Децата обичат да чувствуват родителски контрол. Може би създадох грешни впечатления, като отделих толкова внимание на раздразнението. Когато семейният живот протича горе-долу гладко, болшинството от нас се разгневяват сравнително рядко. В останалото време съзнателно или несъзнателно ние избягваме раздразненията, като държим децата под контрол, навреме и решително предотвратяваме лошите им постъпки. Строгостта е необходима съставна част на родителската любов. Тя удържа децата в рамките на доброто държание и ги предпазва от неприятности, заради което те още по-силно ни обичат.

Уеб сайтове като този, посветени на отглеждането на деца, отдават толкова голямо значение на детските потребности, че често пъти родителите се чувствуват физически и психически изтощени дори само от прочитането на това, което се очаква от тях.

Те добиват впечатлението, че нямат право на собствени нужди, не могат да се освободят от чувството, че авторът е на страната на децата и обвинява родителите, когато нещо не е в ред.

Би било редно да се посветят съответен брой страници и на реалните нужди на родителите, на техните затруднения в къщи и навън, на тяхната умора. Факт е, че отглеждането на децата е дълга и трудна работа и че родителите са също така хора, както и децата. Има „мъчни” и „лесни” деца. Доказано е, че децата се раждат  с различни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое желание, а трябва да  риемат детето такова, каквото е. Но, от друга страна, характерът на родителите също така е вече формиран и не може да се промени лесно.

Едни родители могат лесно да отгледат някое мило и вежливо момиче, но да  е са подготвени за едно енергично и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и  редизвиква независимо от голямата им обич към него. Други родители могат да се справят с радост и лекота  едно палаво момче и биват разочаровани от едно кротко дете. И все пак родителите правят всичко, което е по силите им, за своите деца. И в най-добрите случаи има много работа и лишения.

Отглеждането на децата е свързано с огромна по обем и трудност работа – приготвяне на подходяща храна, пране на пелени и дрехи, почистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, изслушване на трудно разбираеми истории, участие в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, посещения на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните упражнения, посещения на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте много уморени.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата -от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или умаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствувате липсата на свобода.
Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деца, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота. Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.
Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват чувството, че не по необходимост, а по принцип трябва да се откажат от своята свобода и от всички предишни удоволствия. Даже и да им се удаде възможност да излязат, те се чувствуват твърде виновни, за да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете – всичко е толкова ново и главозамайващо. Но прекалената саможертва не е полезна нито за родителите, нито за детето. Детето поглъща изцяло вниманието на родителите, те са в постоянно напрежение и стават безинтересни, както за околните, така и един на друг. Те са недоволни от превръщането им в затворници, въпреки че сами са си наложили това; без да искат, те намразват детето, въпреки че то не е поискало от тях такава преданост. В отговор на своята преданост такива родители очакват твърде много от детето. Балансът се нарушава. Равновесие се постига, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива интереси и удоволствия, които не са в негова вреда. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.
Родителите имат право да очакват благодарност от своите деца. Родителите се отказват от толкова много неща заради своите деца. Естествено е в замяна да очакват нещо от тях -не словесни благодарности за това, че са ги създали и отгледали, а уважение, привързаност и готовност да възприемат техните принципи и идеали. Родителите искат да развият тези качества у децата си не от егоизъм, а за да могат, когато пораснат, да живеят дружно и щастливо с другите.