Възпитание на децата и нежелано поведение

Всички сме чували израза, който гласи, че на някой му липсват първите 7 години от живота. Изразът описва липсата на елементарно възпитание в даден човек. Макар любимият ни израз да се използва образно, добре знаем колко са важни точно тези първи 7 години от живота ни.

Възпитанието, като понятие, характеризира създаването на навици и изграждането на ценностната система на човека още от ранна детска възраст.

Първите пет години са основополагащи във възпитанието и борбата ни с нежеланото поведение. Следващите две години, по-скоро доизграждат социалните навици и поставят начало на чувството на отговорност в детето.

През това време се формират в детската психика впечетленията от заобикалящия го свят. Формират се важните усещания за добро и лошо. Прилагайки свободен подход при възпитанието на децата и уважаване на личния избор ние ще наблюдаваме отстрани как детето, макар и малко се учи от грешките си.

През периода трябва търпеливо да се справяме с детските капризи, проблемите с дисциплината и нежеланото поведение. Точно тези проблеми се проявяват през първите 5 години от живота на детето. През този предиод родителите може да се сблъскат с доста сериозни проблеми, които ще ги поставят пред тежкото изпитание на възпитанието.

Класически случей за нежелано поведение е насилието. Още в съвсем ранна възраст детето може да прояви признаци на насилие, удряйки или хапейки или скубейки връстниците си или нас самите. По този начин демонстрира недоволство, страх, дори тъга. С тези неприятни признаци на насилие трябва да се отнесем с търпение, понеже ще се премехнат бавно и не много лесно. Трябва да се подходи към разбойника със засилено внимание, да се поработи основно над социалното му поведение. Трябва да се намери корена зараждащ насилието, упорството и инатът му (защото най-вероятно и с тях ще се сблъскате) и да бъде коригиран.

В много голяма част от случаите насилието в детското отношение се поражда заради домашната среда. Кавга между двамата родители, могат да бъдат доста зле разтълкувани от детето, като пример на поведение, което самото да демонстрира с връсниците си.

Друг интересен пример е момента с пошляпването на малчугана. Много родители „наказват” малкия палавник, като го пошляпват или му се карат. По този начин му показват, че е направил нещо лошо или нередно. Детето може да изтълкува това по свой начин и на свой ред също може да „накаже” друго дете, което например е взело играчката му. Неприятното отношението ще бъде насочено и към родителите разбира се. Хапейки, скубейки и плачейки, малкият разбойник ще ни показва недоволството си от даена ситуация.

И в двата случая има решение, разбира се. Трябва просто да се премахне предпоставката за копиране на нежеланото поведението. Тук се намесва любимата ми фраза относно възпитанието на децата – „Поставете се на тяхно място!”. Поглеждайки света през детския поглед, вие ще може лесно да се справяте със задачите по възпитанието на детето. Поднасяйки му новите неща с любов и разбиране, преекспониране на околната среда и премахване на предпоставките за нежелано поведение вашият малчуган ще расте щастливо в една чудесна атмосфера.