Здрав и спокоен сън за цялото семейство

Искате ли да се събуждате отпочинали и свежи, да се радвате на дълъг и спокоен сън, да се наслаждавате на приказни нощи и вълшебни утрини?

Казват, че стресът е най-големия враг на съвременното общество. Той атакува не само настроението, но и енергията, тялото и съня ни. Вместо да се поддавате на номерата на този „модерен” злодей, по-добре неутрализирайте действията му. Вижте как без много усилия, време или средства да подарите здрав и спокоен сън на цялото си семейство.

Топло или студено?

Доказано е, че температурата на въздуха оказва огромно влияние върху качеството и продължителността на съня. Макар повечето хора да предпочитат да спят в добре затоплена стая, това далеч не е най-добрия вариант. Всъщност, организмът ни се чувства най-комфортно в прохладно, проветриво помещение. Перфектната температура за здрав и спокоен сън е около 18 градуса, затова по-добре дръжте тропиците далеч от спалнята. Разбира се това не означава да студувате, а просто да не прекалявате с отоплението през зимата. Имайте предвид, че климатиците могат леко да поизсушат въздуха (както през зимата, така и през лятото), затова е хубаво да проветрявате стаята поне веднъж на ден (поне два пъти, ако в нея спи бебе или малко дете).

Да живее ароматерапията.

lilaЕдно от най-добрите средства срещу безсъние, сутрешна умора, липса на енергия, кошмари или хронично недоспиване е свързано именно с приятните миризми. Съществуват редица растения, чийто аромат не само влияе благоприятно и успокояващо на организма, но и му осигурява сладък и дълбок сън. Най-популярното сред тях е лавандулата. Въпреки вълшебните й свойства (премахва напрежението и стреса, отпуска съзнанието, заздравява съня и успокоява тялото) тя може да бъде нож с две остриета, тъй като някои хора не понасят аромата й, а други са алергични към него. Затова преди да поставите това ухание в спалнята си е важно да се уверите, че то ще се приеме добре от цялото семейство. Използвайте магията на това природно съкровище под формата на ароматни възглавнички, свещи или сушени цветове. Ако не харесвате мириса на лавандула можете да постигнете същия ефект с уханията на роза, мушкато, лайка или сандалово дърво.

Инвестирайте в качествено спално бельо.

cammaСпалният комплект е важен, но често подценяван елемент в „борбата” с хроничната умора, с кошмарите и безсънието. Видът, материята, размерите, дори цветът на завивките Ви (чаршафите, калъфките) влияе изключително силно върху продължителността и качеството на съня Ви, затова е хубаво да инвестирате в най-доброто. Cama mia ще Ви предложи голямо разнообразие от висококачествено спално бельо, създадено с мисъл за всеки член на семейството. Комплектите на марката ще Ви очароват както с изящния си дизайн, с естествените си, хипоалергенни материи и богатата гама от цветове, така и с оригиналните си десени, удобните кройки и атрактивните си цени.

Възпитание на децата и нежелано поведение

Всички сме чували израза, който гласи, че на някой му липсват първите 7 години от живота. Изразът описва липсата на елементарно възпитание в даден човек. Макар любимият ни израз да се използва образно, добре знаем колко са важни точно тези първи 7 години от живота ни.

Възпитанието, като понятие, характеризира създаването на навици и изграждането на ценностната система на човека още от ранна детска възраст.

Първите пет години са основополагащи във възпитанието и борбата ни с нежеланото поведение. Следващите две години, по-скоро доизграждат социалните навици и поставят начало на чувството на отговорност в детето.

През това време се формират в детската психика впечетленията от заобикалящия го свят. Формират се важните усещания за добро и лошо. Прилагайки свободен подход при възпитанието на децата и уважаване на личния избор ние ще наблюдаваме отстрани как детето, макар и малко се учи от грешките си.

През периода трябва търпеливо да се справяме с детските капризи, проблемите с дисциплината и нежеланото поведение. Точно тези проблеми се проявяват през първите 5 години от живота на детето. През този предиод родителите може да се сблъскат с доста сериозни проблеми, които ще ги поставят пред тежкото изпитание на възпитанието.

Класически случей за нежелано поведение е насилието. Още в съвсем ранна възраст детето може да прояви признаци на насилие, удряйки или хапейки или скубейки връстниците си или нас самите. По този начин демонстрира недоволство, страх, дори тъга. С тези неприятни признаци на насилие трябва да се отнесем с търпение, понеже ще се премехнат бавно и не много лесно. Трябва да се подходи към разбойника със засилено внимание, да се поработи основно над социалното му поведение. Трябва да се намери корена зараждащ насилието, упорството и инатът му (защото най-вероятно и с тях ще се сблъскате) и да бъде коригиран.

В много голяма част от случаите насилието в детското отношение се поражда заради домашната среда. Кавга между двамата родители, могат да бъдат доста зле разтълкувани от детето, като пример на поведение, което самото да демонстрира с връсниците си.

Друг интересен пример е момента с пошляпването на малчугана. Много родители „наказват” малкия палавник, като го пошляпват или му се карат. По този начин му показват, че е направил нещо лошо или нередно. Детето може да изтълкува това по свой начин и на свой ред също може да „накаже” друго дете, което например е взело играчката му. Неприятното отношението ще бъде насочено и към родителите разбира се. Хапейки, скубейки и плачейки, малкият разбойник ще ни показва недоволството си от даена ситуация.

И в двата случая има решение, разбира се. Трябва просто да се премахне предпоставката за копиране на нежеланото поведението. Тук се намесва любимата ми фраза относно възпитанието на децата – „Поставете се на тяхно място!”. Поглеждайки света през детския поглед, вие ще може лесно да се справяте със задачите по възпитанието на детето. Поднасяйки му новите неща с любов и разбиране, преекспониране на околната среда и премахване на предпоставките за нежелано поведение вашият малчуган ще расте щастливо в една чудесна атмосфера.

Талантите при децата

Децата могат да развият своя талант, в подходяща възраст. Ако талантът се определя в ранна възраст, родителите могат да работят за изграждането му. Такова признаване може да помогне на децата в дългосрочен план и те могат да имат по-добро и интересно бъдеще.

Казано е, че Бог благославя всеки човек в света с най-малко един талант, ако не и повече. Идентифицирането на таланта в ранна възраст при дете, може да бъде много полезно, тъй като детето може да бъде насочвано към развитието му.  Детето трябва да бъде наблюдавано, да се види кое е това, което му доставя радост, което го влече или го интригува повече от много други занимания. Цялата публикация „Талантите при децата“

Млечните зъбки при бебето

Увеличава се броят на родителите, които поддържат дневник за етапите  на растежа на тяхното дете. Никненето на млечни зъби е един от тези етапи, които родителите искат да са имат запечатан.

Никненето на млечните зъби при бебетата започва  на различна възраст. При някои деца се наблюдава когато станат на 3 месеца, а някои, които са късно зреещи, трябва да се изчака една година.  Усмивката на малкото човече с  „един зъб“ е една прекрасна гледка, която всеки родител очаква с нетърпение.
Кога започва растежа на зъбките при бебетата?
Много е трудно да се направи прогноза за никненето на млечни зъби при бебето. Няма такива параметри, които могат да бъдат използвани, за да се даде точна прогноза за време на никнене на млечни зъби на бебето. Казано е, че бебетата се раждат с пълен набор от 20 първични зъби. Тези зъби са скрити под венците, чакащи да излязат.
Този етап започва между 4 до 7 месеца.   Никненето  на млечни зъби на възраст от 4 месеца е рядко, въпреки че не е невъзможно. Освен това  никнене на млечни зъби на около 9-месечна възраст също не е необичайно. Има някои бебета, които са  отпразнували  първия си рожден ден с беззъба усмивка! Повечето бебета носят „един усмихващ се  зъб“, когато   са на възраст около 6 месеца. Ако при мъничето  не започне никнене на млечни зъби на възраст от 9 месеца, то винаги е добре да се консултирате с педиатър.

Този етап настъпва, когато бебето е около 15 до 16 месеца, през които, резците и първите кътници вече са набъбнали. След това излизат кучешките зъби, последвани от вторите кътници, и след това целия набор накрая тръгва да расте. Когато детенцето ви е на  около 3-годишна възраст, можете да видете перфектно ухилена картина с 20 блестящи зъбки на бебето. В интерес на истината, никненето на млечни зъби има и наследствен  модел.

Зъбите на бебето – наричани млечни, или първични зъби, се появяват в определен ред. Тук има различни преходни етапи.

На около 9-13 месеца, ще забележите, че в горната част на страничните резци са вляво и дясно на централните резци, което  прави четири от горната страна.
Когато бебето ви е около 10-16 месеца, по-ниските странични резци започнат да се показват (на лявата и дясната страна на централните резци), което  прави четири в един ред от долната страна.
На около 13-19 месеца е етап, когато се забелязват първите кътници от горната страна. Те са много по-широк и се появят на задната страна на устата на бебето.
На около 14-18 месеца, вие ще забележите появата на първите  долни  кътника, като компания на горните кътници.
Вие ще видите разликата между горните резци и кътници, да се запълват от (горните) кучешки зъби, които се показват на около 16-22 месечна възраст.
Точно като горните кучешки зъби, долните кучешки зъби,  се показват на около 17-23 месеца.
Накрая, за да завърши кръга, ще забележите, че горната част на вторите молари при вашето бебе на около 25 до 33 месеца.
До навършване на 3-годишна възраст, малкото  ще притежава пълен набор от 20 бебешки  зъби. В рамките на няколко години след получаване на пълен комплект зъби, те започват да падат, което започва, когато детето ви е в близост до 6-годишната си  възраст.
Важно е, да се грижите за хигиената  на устната кухина на вашето бебе. Независимо от възрастта на бебето, се уверете, че да запазите зъбите чисти, за да се избегне гниене на зъбите, може да се използва мека кърпа, за да ги почистите.

Да пораснем заедно!

Заедно с децата!Взаимността. Тя е нещото в основата на взаимоотношенията между хората. Както между двама възрастни, така и между родителите и децата. Взимайки си поука, ние трябва да се научим да постигаме разбиране и взаимност в отношенията с децата ни. Да сме готови когато се появят, да разбираме езика им, да установим връзка с тях.

И да ги обичаме.

Безусловно и безрезервно.

Да знаем защо са тъжни и какво ще ги накара да се усмихнат. Сами да усещаме кога имат нужда от помощта ни. Цялата тази взаимност в отношенията и преживяването да си родител, води до едно личностно порастване.

Порастване на възрастен човек, погледнал живота през очите на детето си.

В стремежа да осигурим прекрасното, така мечтано детство на детето, ние възрастните трябва да се поставим на негово място. Един от най-важните уроци, на който ни учи живота на родители. За да можем да разберем детските въпроси, за да разберем какво го прави тъжно или щастливо, за да знаем защо се страхува от нещо, ние трябва да погледнем света през очите на детето.

Чак тогава, възприемайки околната среда под различен ъгъл, осъзнаваме колко различен за тях всъщност е заобикалящия ни свят. Трябва да се научим да сме всеотдайни в отношенията ни и да сме сдържани в поведението си, за да можем да дъдем един чудесен пример на децата за правилно поведение. Гледайки как те растат ние порасваме всъщност без дори да го осъзнаем. С поемането на тежкото родителско бреме, с възпитаването на детето и с отглеждането му, ние се превръщаме в отговорни възрастни индивиди, преоткрили неволно детското в себеси.

Чрез игрите с детето, четенето на приказки и грижата към него ние си припомняме забравеното вече от нас детство. Действайки ни креативно самият процес ни помага да поднасяме чудесни изненади на децата и да подхождаме към тях с естествено разбиране и любов. Подхождайки по този начин ние можем да се справим с потенциално възникналите проблеми доста по-лесно. Можем да възпитаме правилно децата и да ги запознаем добре със света около тях.

Много от нас се опасяват, че няма да се справят с тежката задача по отглеждане и възпитаване на децата. На помощ тук идват литературата и кампаниите на някои организации. Много нашумели на последък са и книгите и уроците за родители. Появиха се доста кампании за обогатяване на познанията на младите хора в сферата на отглеждането и възпитаването на децата.

Ако действително се опасявате, че не може да се справите, или че ще ви бъде трудно, може спокойно да се обърнете към тях. Във всяка една книга или курс обстойно ще ви запознаят из основи на цялото изкувство на това да си родител. Опит и знания също може да черпите от самите ваши родители, по чиито време не е имало книги по-различни от „Детска кухня”. Те не са имали от къде да се научат на това да бъдат родители, освен от тяхните собствени. За това този метод си остава един от най-добрите в подготовката на младите родители.

 

Детето и дворът

Живеем в къща с двор и в него има доста празно пространство, което не знаем как да оползотворим, а децата ни от малки се застояват по-често пред компютърните игри, вместо да спортуват? Решението е да им направим в двора тяхно пространство, където да спортуват и дишат свеж въздух.

Игри на открито според възрастта

Според възраста на нашите деца трябва да изберем какво да направим в нашия двор. Ако децата са на възраст между 3 и 5 години е най-добре да направим люлка, на която да ги люлеем. Най лесният начин да направим това е да използваме някое по дебело дърво, ако има такова в двора и  си закупим въже за алпинисти, като го завържем на някой здрав клон, като прикрепим седалка, която можем да закупим от някой специализиран магазин, от където можем да си закупим и цяла сглобяема люлка или детска пързалка, на която да се радват нашите малчугани.

Къшичка на двора

Другата идея, която можем да ви предложим е да направите малка дървена къщичка, където децата ще си играят с най-голямо удоволствие. Това можем да направим, ако та са по-големи от 5 години. За щелта ни трябва да използваме здрави материали от дърво, които са добре обезопасени и гладки дъски и греди  и от тях не стърчат пирони след сглобяването им. Много е важно да боядисаме няколко пъти къщичката с блажна боя или лак за дърво за да може да се използва няколко години. Също така е добре да  е сглобена върху здрава платформа от греди с дебелина 8 на 8 мм. и да не е поставена директно на земят а е повдигната с помоща на 4 здрави дървени трупчета,  с размери 20 на 20 см. Не трябва да забравяме, че къщичката трябва да има и покрив за да не се пълни с вода.

Футболно игрище в двора

С напредването на възрастта на децата можем да направим в двора мини футболно игрище и отделно да им направим един баскетболен кош. Преди да предприемем това е необходимо да подготвим терена и да засадим тревно покритие за да бъде изравнено  и играта да остане едно приятно удоволствие без причиняване на контузии, в следствие на неравния терен. Подготовката на почвата започва като се отстранят всички плевели и издънки от дървета, камъни, дънери и др. След това е необходимо да се прекопае терена. Това може да стане както с права лопата ръчно, така и с малко тракторче за оран, като дълбочината трябва да е около 25 – 30 см. След това терена се подравнява с помоща на гребло и се засажда специална трева, която се закупува от подходящия магазин. Трябва да се упомене, че след израстването на тревата, трябва да се коси редовно с косачка. При вече направения терен ще можем да си направим съоръжения за различни видове спорт, като футбол, волейбол, баскетбол и др. И от тях ще могат да се възползват както нашите деца, така и ние – техните родители, защото няма нищо по-здравословно от редовното движение и връзката на човека с природата.

Човек вяра няма

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря да повдигне камъка и да й помогне да се спаси.

Овчарят рекъл:
— Няма да те спасявам. Ти голяма пакост правиш на стадото ми. Всеки ден хапеш по някоя овца или агне, плашиш ми цялото стадо.
— Вече няма да ти хапя стадото — заплакала змията.
— Ти само ми помогни да се спася сега, аз цял живот ще ти бъда признателна и ще те даря с голям дар.
Овчарят повярвал. Повдигнал камъка и змията се измъкнала. Но докато той да се изправи, тя скочила на врата МУ, увила се ,около него и рекла:
— Сега, овчарю, какво искаш да те даря? Очите ти ли да изпия, или цък да те ухапя?
Овчарят се уплашил и взел да се моли:
— Аз ти направих такова голямо добро! Спасих те да не загинеш под камъка, ти ми обеща голям дар, а сега искаш да ме хапеш? Моля ти се, пусни ме да си пася стадото.
Змията се стегнала още повече около шията му:
— Какво добро си ми направил, овчарю? Сега, вярно е, отмести камъка, та се измъкнах. Ама след малко ще ме намериш другаде някъде и ще ми смачкаш главата. Сега ще си отмъстя за всички мои сестри и братя, които са загинали от човешка ръка.
Овчарят много се уплашил. Нямало как да се спаси, а змията вече показвала отровния си език. Овчарят опитал с последни сили да склони змията:
— Моля ти се, щом си решила, че доброто не бива да се признава, хайде да попитаме и други животни какво те ще рекат. Като ме хапеш, да знаеш поне, че си права, да не ти пресяда кръвта ми, че може да те задави.
Змията се съгласила. Тръгнали. Овчарят вървял, а змията лежала завита като гердан около шията му. Срещнали една крава. Овчарят рекъл:
— Кажи ни, мила кравичке, има ли да се признава доброто сега?
— Сега добро се не познава — рекла кравата. — Аз имам един стопанин. Досега съм отелила девет вола, с които той работи и си храни челядта. Сега жени сина си, утре е сватбата, и мен ще заколи, за да гощава сватбарите. Овчарят и змията пак тръгнали. Не след много срещнали едно куче. Попитали и него. То изръмжало и рекло:
— Сега добро се не познава. Аз толкова години вярно служих на моя стопанин, пазих къщата и имота му, пазех стадото му от вълци. А сега, щом остарях, той не ми подхвърля дори коричка хляб.
— Е, видя ли, овчарю, че няма добро на този свят? Сега ще те ухапя! — рекла змията.
— Щом така е сега, ще ме ухапеш, ама аз искам да попитаме още един свидетел.
— Щом искаш, да питаме — рекла змията. — Ама първия, когото ще срещнем, каквото той каже, това ще бъде.
На пътя им се изпречила една лисица. Овчарят не очаквал нищо добро от нея. Всеки ден той гонел лисиците с кучетата си, стрелял по тях, убивал ги, вземал им кожите и ги продавал. Той дори и не искал да се запре пред нея, ама змията попитала:
— Ти, Кума-лисо, какво ще кажеш: има ли сега да се признава доброто, или няма? Лисицата рекла:
— Най-напред трябва да зная като какво добро искаш да се познава. Трябва да ми разкажеш, за да мога да отсъдя справедливо.
Овчарят не очаквал справедливост от лисицата, ама взел, че разказал всичко: как змията била затисната с камък, как той я спасил и тя като награда за добрата му постъпка иска или да му изпие очите, или да го ухапе.
Лисицата погледнала към змията, видяла как блажено се стяга около шията на овчаря и рекла:
— Аз от приказки много не разбирам. Искам да видя точно как е било. Трябва змията да слезе, да я притисне един камък, да видя как овчарят ще го махне и тогава ще присъдя правдата.
Змията скочила. Мушнала се под един камък и започнала да пищи. Лисицата показала с очи на овчаря да бутне камъка повече, та да падне по-тежко върху змията! Той търкулнал камъка и затиснал змията. Тогава лисицата заповядала:
— А сега с тоягата по главата! По главата само се бие змия, ако искаш да я убиеш!
Овчарят замахнал с тежката овчарска тояга и с няколко удара убил змията, която не му признала доброто. После се обърнал към лисицата и рекъл;
— Кума-лисо, ти ми направи най-голямото добро на тоя свят — спаси ме от тая отровна змия. Кажи ми, какво искаш да те наградя?
— Човече, дай ми няколко кокошки, и аз ще ти бъда признателна цял живот! — рекла кротко лисицата.
— Бива, Лисанке, десет кокошки от моя курник ги пиша на твоя сметка — зарадвал се човекът. — Кажи, къде да ти ги донеса?
— Кокошките кога ги донесеш, тука да ме търсиш, човече!
Човекът благословил от все сърце лисицата и рекъл:
— Да даде господ без тебе никъде съд да не става! И оттогава останало съдии и владици да носят лисичи кожуси.
Вечерта човекът си отишъл в къщи и разказал на жена си патилата през деня, хванал десет кокошки и ги сложил в един кош. Жена му попитала:
— За къде готвиш този кош с кокошки, мъжо?
— Ще ги нося в гората, да ги дам на лисицата.
Трябва да й се отплатя за голямата добрина. Ако не беше тя съдила право, нито щях да си дойда в къщи, нито щях стадото си да прибера. Лисицата е моята спасителка и кокошките са за нея!
Жената си рекла: „Ама глупав мъж! На лисица иска да носи кокошки! Че ние не можем да ги отървем от нея, ако не са кучетата, а той дори на крака ще й ги занесе!“
Овчарят, уморен от тежкия ден, легнал и заспал дълбоко. А жена му станала посред нощ и извадила кокошките от коша, а там поставила кучето. Рано сутринта овчарят станал и още сънлив, без да погледне в коша, нарамил го и отишъл в гората на уговореното място. Подсвирнал и ето ти Кума-лиса. Запряла се над коша и ококорила очите, за да уплаши кокошките. Щом овчарят отвързал коша и лисицата се хвърлила-вътре, в тоз миг била разкъсана от кучето. И докато да издъхне, човекът я чул да вика.
„Наистина, човекът нямал вяра. Той не припознава доброто!“

Децата от дома в Драгалевци получиха прекрасен ден от КТБ

Ден, изпълнен с много игри и радостни емоции, подари Корпоративна търговска банка АД на децата от дома в кв. Драгалевци. Служителите на финансовата институция вчера заведоха децата в атракционeн център, в който те се забавляваха заедно с приказни герой. В рамките на два часа, малчуганите изпробваха всички въртележки, влакчета и батути, посетиха къщата на духовете, стреляха с дунапренови топки и влязоха в детската джунгла. Уморени от много игри и изпълнени с положителни емоции, децата заслужено се отдадоха на отдих. От банката ги изненадаха с голяма вкусна торта.

От няколко години банката, управлявана от Цветан Василев, подкрепя домове за деца без родителски грижи. Всички дейности в тази посока са обедини в инициативата „Дърво на желанията“. Идеята е да се върне усмивката на децата в риск, чрез осигуряването на възможности за развитие, както и присъствие и участие в събития, извън рамките на домовете за социални грижи.

Миналата година КТБ АД разшири инициативата си „Дърво на желанията“ като включи още един дом за деца и младежи, лишени от родителски грижи в Габрово. С финансовата помощ на банката тази година ще се извърши ремонт на общите помещения, в които се събират всичките 32 юноши в дома. В началото на месец август за тях е подсигурен и летен лагер в Равда.

Цветан Василев е известен с благотворителната дейност на управляваните от него дружества – инициативата „Големият чек“, лични дарения, и подкрепа на спорта.

Бакуган за всеки

Едва ли има родител на дете на възраст между 5 и 10 години, който да не е чувал за „Бакуган“. Понеже основното, което сме чували е името, тук ще предложим малко повече информация за тази съвременна „играчка“.

Официално влизане на Бакуган в България

От началото на октомври 2009 г. Cartoon Network започва излъчването на първия сезон на „Бакуган – бойци в действие“, като първите 13 епизода се излъчват от 19:00 часа всяка вечер с пълен дублаж на български. Дори и преди дублирането повечето деца са гледали филмчето в оригинал, и имат някаква представа какво представляват бакуганите.

Какво всъщност представляват бакуганите?

Формално Бакуганите са бойци, които се опитват да възстановят равновесието във вселената Вестроя и да спасят Земята.

Реално – това което интересува родителите купуващи играчката – Бакуганът е топче с големина приблизително като на пинг-понг топче. Всеки бакуган има вграден магнит, който му позволява „автоматично“ да се отвори при преминаване през карта.

Педя човек – лакът брада+ видео

 

Един човек си имал трима синове и три дъщери. Двамината били женени, а най-малкият бил още ерген. Когато дошло време на бащата да умира, той повикал синовете си и им казъл:

– Чеда мои, който и  поиска някоя от сестрите ви, дайте му я. Гледайте по-скоро да ги настаните; недейте връща сватовници. Закълнете ми се, че ще пазите волята ми!
Те му се заклели. Умрял бащата. След някое време дошли орли да искат най-голямата сестра. По-големите братя не искали да я дадат.
– Свършиха ли се момците – викали те, – та ще дадем сестра си на орел? Я да изпъдим тези сватове!
Но най-малкият брат настоял да я дадат.
– Не бива – рекъл – да престъпваме волята на баща ни. Заклели сме му се да не връщаме сватове – които и да са. Да дадем сестра си!
Двамата се противили, но той дал момата на орлите и те я отнесли. Минало се време, дошли орлите и за средната. И нея по-старите братя не давали, противили се, но най-младият я дал. Пак се минало време, дошли и за най-малката. Старците я пак не давали, но младият дал и нея. Братята му го намразили оттогава и не искали да го погледнат.

Разчуло се по едно време, че царят ще венчава дъщеря си. Той я давал на оногова, който смогне да раздели за една нощ шестотин кила смес – просо, пшеница и ленено семе. Ако раздели сместа, ще му даде дъщеря си, ако ли не може – ще го погуби. Мнозина идвали, но никой не успявал да раздели сместа. Царят погубил тъй много момци. Научил се за това и най-младият брат. Макар, че братята му не искали и да го видят, той отишъл при тях и им рекъл:
– Ще ида да искам царската дъщеря. Или ще я взема, или ще ми вземат главата. Дошъл съм да се простя с вас. Може да се не видим вече.
Братята му го не пускали.
– Я си стой тука! – викали му те. – Ти с тоя ум даде сестрите ни на орли – да дивеят някъде вдън горите – та ги не видяхме вече, а сега си тръгнал на явна смърт. Мигар ще можеш да свършиш това, което иска царят? Я се остави! Стой си тука!
Но той ги не послушал. Тръгнал. Ходил що ходил, стигнал до една река. Водата била отбита, за да пои ливадите; на плиткото се мятала една едра риба. Момъкът се зарадвал, като я видял. „Ето ми обяд – рекъл си той. – Ще стъкна огън, ще опека рибата и ще се наям.“
Но рибата почнала да му се моли да я хвърли във водата.
– Може някога да ти помогна и аз – рекла тя. – Вземи си една люспа от мене и когата ти потрябвам, нагрей я малко на огъня – аз ще дойда веднага. 

Момъкът си откъснал една люспа и хвърлил рибата във водата, па тръгнал по-натам. На едно място видял деца, че били хванали бухал; те го мъчели – връзвали го за краката с канап и го мъкнели по пътя. На момъка дожаляло за птицата, та дал на децата по някоя пара да откупи бухала. Птицата почнала да му се моли:
– Пусни ме момко! Може някога и аз да ти потрябвам. Отскубни си едно перо от гърба ми. Когато имаш нужда от мене, нагрей го на огъня и аз ще дойда.

Момъкът си отскубнал едно перо и пуснал бухала. Тръгнал по-натам. Вървял що вървял, видял на едно място, че пресичат пътя много мравки. Те били тръгнали на бой. Вървели на гъсто – мравка до мравка. За да не смаже някоя от тях, момъкът се спрял да ги почака доката отминат. Но те минавали, минавали – свършек нямали. Три дена ги чакал момъкът. Най последно минал царят на мравките. Като го видял, мравият цар запитал:
– Колко време чакаш тука, момко?
– Три дена – отвърнал момъкът.
– Защо не мина?
– Страх ме беше да не сгазя някой от войниците ти – рекъл човекът.
– Какъв дар искаш да те даря, че си стоял три дена да чакаш, докато мине всичката ми войска?
– Ще ти кажа – рекъл момъкът. – Тръгнал съм да искам царьовата дъщеря. Но баща и я дава на оня, който смогне за една нощ да отдели шестотин кила смес от пшеница, ленено семе и просо. Та ако можеш да ми помогнеш.
– Това е лесно – казал мравият цар. – Не бой се: ще ти помогнем да разлъчиш сместа. Отивай в двореца, а когато ти потрябваме, вземи тази сламка, напечи я на огъня – ще дойдем веднага и всичко ще свършим.

Като пристигнал в двореца, момъкът казал на слугите, че е дошъл да иска царската дъщеря – та да обадят на царя. А те му се присмели:
– Ти ли бе, глупчо? Какви царски синове идваха с толкова народ и войска, и пак не успяха да разделят и едно кило смес, та ти си дошъл шестотин да разлъчиш! Я си върви по пътя!
Но момъкът настоявал.
– Нека дойде – рекъл царят, – щом не му е мила главата; нека се опита и той.
Влязъл момъкът при царя.
– Защо си дошъл бе момко?
– Искам дъщеря ти, царю честити. Или ми вземи главата, или ми дай дъщеря си.
– Ще видим – рекъл царят. – Най-напред ми кажи, наемаш ли се да отделиш шестотин кила смес пшеница, просо и ленено семе за една нощ?
– Ще го направя, царю честити, но недей да се сърдиш, ако те извикам през ноща, когато свърша работата – да видиш какво съм направил.
Царят се засмял и казал:
– А бе ти гледай, додето се съмне, да свършиш тая работа, та недей се надява да я свършиш още нощес.
Вечерта момъкът нагрял сламката на огъня и изведнаж стаята се изпълнила с мравки. Те започнали да разделят сместа. Едни вземат просото, други лененото семе, трети – пшеницата. До среднощ разделили целия куп и си отишли. Тогава момъкът пратил да повикат царя. Дошъл той и видял сместа разделена. Чудил се, чудил, не можел да се начуди как е успял момъкът да свърши тая работа и то толкова бързо.
– Е – рекъл момъкът. – Това се свърши. Сега ти, царю честити, трябва да устоиш на думата си – да ми дадеш дъщеря си.

-Ще ти я дам – рекъл царят, – но искам да и съшиеш едни дрехи: денем да блестят като морето и люспите на рибите, а нощем да светят като небето със звездите. Уший дрехите, па вземи дъщеря ми.
Момъкът нагрял рибята люспа. Явила се рибата и той и разказал за грижата си.
– Това е лесно – рекла рибата. – След малко ще ти донеса такава премяна. Рибята царица, която живее вдън морето в елмазен дворец, носи все такива дрехи.
И наистина, след малко рибата донесла на момъка няколко премени, каквито бил поръчал царят. Отнесъл ги момъкът на царя и той още повече се почудил, но все не му се искало да даде дъщеря си на прост селянин.
– Каква сватба ще правиме – рекъл церят на момъка, – като е болна царицата? От лоша болест лежи. Намери от някъде лек да я изцерим, па сетне ще мислим за сватба.
– Ще се опитам – казъл момъкът.
Щом си излязъл царя, момъкът нагрял на огъня перото от бухала. Долетяла птицата и го попитала какво иска. Момъкът разказал за болната царица.

– Лекът и е лесен – казал бухалът. – Улови три кучета – едно бяло, едно черно и едно шарено – заколи ги и ги изгори навръх планината на три огъня, па свари пепелта на трите и дай на царицата да пие. Изпие ли тая отвара, тя ще оздравее съвсем.
Момъкът направил, както го научил бухалът. Отнесъл отвара от пепелта на царицата – и тя оздравяла. Царят не можел вече след това да откаже на момъка: дал му дъщеря си; момъкът станал царски зет и заживял в двореца.
Царят имал още двама зетьове; те излизали всеки ден из гората по лов. Тръгнал веднаж и най-младият зет с тях. Ходили цял ден, лутали се из гората, но нищо не могли да уловят. Баджанакът им се отделил от тях и в една долина намерил едно човече – високо една педя, а брадата му дълга цял лакът. Джуджето било много силно – на трима юнаци надвивало. То имало и един кон с шест крака, по бърз от всички коне: нищо не можело да му убегне, ако го подгони. Па било и много хитро. То знаело, че тоя мъж води царска дъщеря, първа хубавица, та намислило с хитрост да я открадне. Зетят го видял и се спуснал да го улови. Джуджето побягнало; тичало, тичало, но си настъпило брадата и паднало. Зетят го хванал и го отнесъл в двореца.
– Я, педя човек – лакът брада! – почнали всички да викат, като го видели.
Целият дворец се събрал да гледа джуджето. А то – нали е хитро – нарочно им правело смях: скочи, настъпи си брадата и падне; завърти се на пета, за да играе хоро, пак си настъпи брадата, пак падне…

Царят поканил в двореца си на угощение всички знатни хора от царството – да им покаже джуджето. Всички се смеели, гледали го и се чудели къде е намерил царския зет такъв лов: педя човек – лакът брада. Като се мръкнало, зетят отвел човечето в своята стая, дето спели с царската дъщеря, да не би да избяга. И там то скачало, играло, падало, ставало, а те  се смели до късно през ноща. По едно време джуджето се уморило и легнало да спи, а съпрузите затворили прозорците и заключили вратите, па си легнали. Джуджето било крилато, но си криело крилете под дрехите. Като видяло, че младоженците са дълбоко заспали, то грабнало царкинята, отворило прозореца и отлетяло с нея – отвлякло я в гората. На заранта зетят се събудил; гледа – жена му я няма. Тръгнал да я търси из двореца – никъде не можал да я открие. Нямало го и джуджето. Той разбрал, че човечето го е надхитрило и му е грабнало невястата. Ами сега? Къде да върви да я търси? Казал на царя. Той викнал по него колкото глас държи:
– Какъв си ти такъв, една жена да не можеш да опазиш? Я върви да я намериш, че иначе ще ти взема главата!
Станал момъкът, яхнал един кон и отишъл да търси жена си в гората, дето бил намерил човечето. Тук жена, там жена – никъде я ненамерил. Като ходил по гората, озовал се пред една пещера; пред пещерата пасял един кон с шест крака, а като надзърнал в самата пещера, момъкът видял вътре жена си. И тя го видяла и му рекла:
– Хайде да бягаме по-скоро, докато не се е върнало джуджето! То излезе на лов из гората. Ти го гледаш педя човек, но той бил страшно силен. А конят му е много бърз и як: нищо не може да го надбяга. По-скоро да бягаме!
Царският зет качил жена си на коня, яхнал се и той и побягнали. Но конят на джуджето видял жената, че излиза от пещерата и почнал да цвили.
Джуджето чуло цвиленето на коня и дошло. Гледа – пещерата празна. Яхнало шестногия кон, бързо-бързо настигнало бегълците и грабнал царската дъщеря, па се върнало назад. Човекът се повъртял из гората и там замръкнал. Понеже го било страх да го не разкъсат зверове, той се качил на едно дърво – да преспи там; на дървото се виждало голямо гнездо – колкото цяла къща.
„В това гнездо – рекъл си той – ще мога да пренощувам.“
Като се покатерил на дървото и стигнал до гнездото, намерил там най-голямата си сестра. Тя го посрещнала с голяма радост и запитала:
– Как си попаднал, братко, в тая дива гора?
А той отвърнал:
– Дълги са моите патила, сестро. Аз се ожених за царската дъщеря, па един ден, като ходех по лов, намерих едно джудже и го отнесох в двореца. А то излезе много хитро и яко: открадна ми жената. Тръгнах да го гоня. Видях жена си тук в една пещера, а пред пещерата пасеше кон с шест крака. Взех жена си, но джуджето ме настигна и ми я отне. Та затова се въртя из тая гора – ще гледам да си взема някак жената.
Додето си приказвали тъй, долетял орелът, зетят на момъка. Той бил ранен и от крилата му текла кръв. Орловата невяста срещнала мъжа си и му казала:
– Един от братята ми е дошъл. Моля те, недей да му правиш нищо лошо.
А орелът рекъл:
– Ако е старият, ще го убия. Ако е средният, и него ще убия. Ако ли е младият, ще го нагостя, защото той те даде на мене за невяста.
– Най-малкият е – рекла жената.
Тогава орелът се зарадвал, посрещнал добре шурея си и го нагостил. Докато вечеряли, той го разпитал какво търси из тая гора. Човекът и нему разправил всичко.
Като го изслушал, орелът му рекъл:
– От него ти неможеш я взе. Ние днес се бихме дванадесет души с него заради тая жена, а той всички ни нарани и не можахме да я отървем. Той е много силен.
Човекът пренощувал в орловото гнездо, а на сутринта се качил пак на коня  и тръгнал да дири жена си. Минал пак пред пещерата; пак видял невястата си вътре, а коня на джуджето пасял пред пещерата. И сега човекът грабнал жена си – та на коня. Но шестногият кон пак изцвилил и педя човек-лакът брада настигнал съпрузите. Той ударил една плесница на царския зет и го повалил от коня, па взел жената и я отнесъл в пещерата. Човекът лежал дълго в несвяст. Чак надвечер дошъл на себе си. Пробудил се и  пак потърсил място да преспи. Видял на някакво дърво голямо гнездо като онова, дето пренощувал миналата нощ. Качил се на дървото. Там намерил по-малката си сестра. И тя се много зарадвала, като го видяла. Седнал той при сестра си и разказал и на нея всичко. Дошъл вторият му зет, орелът. Жената замолила мъжа си да не прави нищо лошо на брата и. И тоя орел рекъл:
– Ако е най-големият ти брат, ще го разкъсам; ако е средният, и нему няма да простя; но ако е най-малкият, ще го приема добре и ще го нагостя.
И тоя орел бил ранен. Като видял, че му е дошъл на гости най-малкият шурей, нагостил го и го разпитал по каква работа се е залутал из тая гора. Човекът разказал и нему всичко.
А орелът рекъл на шурея си:
– Не ще можеш я взе. И днес сме се били дванадесет души с него все заради нея, а той нарани всички ни до един и пак не можахме нищо да свършим.
На сутринта човекът станал, слязъл от дървото и пак тръгнал да търси жена си. Намерил я в пещерата и пак побягнали, но и сега конят пасял отвън и пазел жената. Щом животното процвилило, педя човек долетял, яхнал го и настигнали съпрузите. И сега ударил плесник на царския зет, та го повалил от коня долу, взел жената и я отнесъл. Чак вечерта човекът дошъл на себе си и се залутал в тъмнината из гората. И тая нощ съгледал едно дърво с гнездо на него – още по-голямо от предишните. Той се качил там и намерил най-малката си сестра. Нейният мъж бил триглав орел, цар на всички орли. И нему човекът разказал мъката си.
– Три пъти бягаме – рекъл – и трите пъти онова проклето джудже ни настига и все ми взема жената. Не знам какво да правя! Или ще остана да умра в тия гъсталаци, или ще я освободя!
– Ти – рекъл му орелът – не можеш я взе от него, че е много силен. Аз съм цар на орлите. И днес сме се били с него, всички изпонарани – не можахме да му отнемем жената. Но щом тая жена ти е съпруга и си дошъл да се посъветваш с мене, аз още утре ще наредя де що орли има по земята, да дойдат и ще попитам дали някой не знае леснина, как да я вземеш.
Преспал човекът и тая нощ в орлово гнездо. На сутринта, щом се съмнало, орловият цар разпратил по цялата земя заповед да се съберат орлите – къде що ги има – и всички дошли. Той ги запитал:
– Може ли да ми каже някой как да отнемем тая жена от педя човек – лакът брада? Знаете ли някаква леснина?
Орлите се замислили. Най-после един се обадил:
– Царю, ние не можем да намерим никаква леснина. Но има един стар орел, на три хиляди години е, лежи в една пещера, ослепял е от старини, та не може да дойде. Ако му отнесем да изяде три агнета и да пийне малко вода, може да добие сила – да дойде и да ни каже.
Тогава орловият цар разпоредил да уловят три агнета и да ги занесат на стария орел. Изпълнили заповедта. Не след дълго най-старият орел дошъл на сборището. Царят го запитал има ли някаква леснина –  да отнемат жената от джуджето.
– Той е педя човек – лакът брада – рекъл му царя на орлите – и живее тук, в тая гора. Има кон с шест крака – най-силен от всички коне. Па е откраднал дъщерята на един цар: нейният мъж ми е шурей – три сестри ни е дал. Сега човекът ме моли да му върна някак жената. А ние не можем да надвием джуджето, нито да грабнем царската дъщеря, защото му е много силен конят, а и джуджето е крилато. Затова сме те повикали –  ако знаеш какво да направиме.
Старият орел казал:
– Това е лесно, царю честити. Щом сте ме повикали, да ви кажа. С друга леснина не можете да вземете жената, ами ви трябва кон като неговия. Такива коне се ожребват в една пещера. Има коне с шест крака, па има и с дванадесет, те се раждат веднаж на десет години, и то – на Гергьовден: тогава пещерата се отваря и те излизат, но им е много сладко месото, та вълци и мечки ги изяждат до един; затова ги няма. Ето след няколко дни иде Гергьовден. Тая година тъкмо скалата ще се отвори.
И като се обърнал към царския зет, рекъл му:
– Ти стани още сега, та докарай овци и кози, па ги пръсни на ранина на Гергьовден пред пещерата. Като се разпукне скалата и почнат да излизат от нея коне, ще се съберат вълци и мечки; видят ли кози и овци, те ще се нахвърлят да ги ядат, а ти избери някой кон с дванадесет крака, па го яхни. Тогава лесно ще си вземеш жената. Такъв кон умира за господаря си; яхнеш ли го, нищо не може да те стигне, па и друг кон не смее да го доближи – толкова е силен.
Като чул това, царският зет отишъл па събрал двеста – триста овци и кози, закарал ги през нощта срещу Гергьовден пред пещерата. Рано на заранта се пукнала пещерата. Отвътре се чул силен цвилеж и почнали да излизат коне – все с по шест крака. Щом чули цвиленето, вълците и мечките се затекли към поляната и нападнали конете. Но като видели кози и овци, нахвърлили се и на тях. Конете излизали, мечките и вълците ги изяждали, но не могли да изядат всички; показал се по едно време и един кон с дванадесет крака. Човекът го яхнал и право пред пещерата на педя човек. Там слязъл и грабнал жена си, та я качил на коня. А шестногият кон, като видял оня с дванадесет нозе, изцвилил страшно и викнал:
– Тичай, господарю, дето и да си, че грабнаха жената!
Педя човек се обадил издън гора:
– Не бой се! Паси си там! Аз ще ги стигна и ще я взема.
Но конят пак процвилил и рекъл:
– Това вече мина. Ти не знаеш какъв е конят, който са яхнали мъжът и жената.
Дошъл педя човек и попитал какъв е оня кон.
– Той ми е по-млад брат – рекъл конят. – С дванадесет крака е. От мене е десет пъти по-бърз и по-силен. Нито мога да го стигна, нито смея да го доближа.
Като чуло това, джуджето веднага се качило на шестногия кон и подгонило избягалите. Но човекът си карал своя кон и не бързал. Като ги настигнало джуджето, дванадесетоногият кон се извърнал отведнаж, избълвал пламък из устата и ноздрите си и рекъл на другия кон:
– Я се връщай по-скоро назад, че ако се върна аз – и тебе, и господаря ти ще убия с предните си нозе!
Като чул това, шестногият кон побягнал назад като вихрушка. А царският зет си откарал невястата в къщи.