Проучване установи, че родителите всяка година искат от децата си поне няколко десетки пъти да пазят тайни, най-често от другия родител.

За целта се налага да се изръсват с по около 27 лири всяка седмица – кеш и за нови дрешки и джънк фууд, посочва newslite.tv.

Най-често родителите искат от децата си да пазят тайна за купен подарък. На второ място идва настойчивата молба дечурлигата да казват, че са на по-малко години пред различни институции, с цел родителите им да не плащат или да плащат по-малко за вход/нощувка.

По-притеснителното е, че 5% от майките и бащите на Острова са поискали от отрочетата си да не казват, че са нарушили закона.

Най-често децата се прелъгват да мълчат с технологични подаръци – видео игри и джажди, като родителите олекват средно със 176,80 лири годишно.

Дрехите са на второ място сред родителските подкупи, следват обувките, игрите и забавленията. На ръка пък годишно се дават 114,40 лири.

Ето и топ 10 на тайните, които родителите молят децата си да не издават:

1. За подарък, който са купили (54%)
2. Истинските си години, за да ползват намаления в цената (26%)
3. Че заспиват по-късно от времето за лягане (22%)
4. Че ядат джънк фууд и сладки неща (16%)
5. За екстравагантни покупки (13%)
6. Истинската си възраст, за да ги вкарат на забранен филм (9%)
7. Че единият родител е нарушил правила, поставени от другия родител (8%)
8. Че са счупили нещо вкъщи (7%)
9. Че са нарушили закона (5%)
10. Че са счупили колата (3%)

Източник: inews.bg

Детето рисува много? Лепете най-характерните или най-хубавите му рисунки в голям скицник. Слагайте им дата. След няколко години те ще се превърнат във вълнуващ спомен и ще позволят да проследите развитието на рожбата си. Смятате, че мъничето би могло да научи цветовете? Защо не? На малка дъсчица набодете разноцветни картончета и я закачете до масата за повиване.

Когато го преобличате, назовавайте разбъркано цвета на отделните картончета. Много скоро ще може да различава зеленото, червеното, жълтото.

Ако желаете детето да майстори заедно с вас или само, сложете в чекмедже или голяма кутия необходимите материали и ги дръжте постоянно там.

Препаратът за миене на съдове помага на боята „да хване”, което ще рече, че детето може да рисува върху пластмасови плоскости, като например чаши или чинии. Детето много обича да рисува върху различни материали. Затова не изхвърляйте опаковките от яйца, сирене и др. Страхувате се, че детето ще изпоцапа кухнята или стаята, Където рисува? Сложете го тогава с боичките във ваната. Щом свърши със заниманието си, ще можете едновременно да измиете и него, и ваната. Ако искате да не разлива бурканчето с вода, пожертвайте една голяма гъба. Направете в средата й дупка с размера на бурканчето и го пъхнете в нея. Гъбата ще попива всички капки и ще служи за избърсване на четката.

Създайте условия да си прави герданче от връзки или прежди в различни цветове, на които могат да се нанизват копчета, макарони, мидич-ки, едри стъклени перли. Вълненият конец ще се нанизва лесно, ако намажете единия му край с малко лак за нокти или го увиете с парченце тиксо. Играта с копчета, ровенето из тях, подреждането и сортирането им, винаги е било чудесно занимание за децата, които вече знаят, че не бива да ги лапат. Не се колебайте да набавите големи количества от тях от баби, лели, от кинкалериите и т.н.

За да не падат копчетата непрестанно на земята, ги слагайте на голяма кърпа (гюдерия с която попивате вода).
Дайте на детето кутия за пренасяне на яйца и го накарайте да сортира копчетата по цвят, форма и т. н. Това е сериозна образователна игра. Нямате самозалепващи се фигурки? Нищо по-просто! Изрежете от амбалажна хартия от шарени опаковки или гланцова хартия малки парченца с различни форми. Дайте на детето голям бял лист и туба с лепило. Нека то само да залепи парченцата и да направи красив колаж. В някои рекламни материали има лист с етикетчета като марки (за абонамент, за козметични препарати и пр.). В никакъв случай не ги изхвърляйте (дори вземете и от съседите): детето ще ги използва да си направи колажи или да играе на поща. Обичате да пишете на роднини и приятели? Включете и детето като му предложите да украси листовете за писма (с мотивче, рисунка или някаква залепена фигурка в горния край на листа).

Разходките в парка или сред природата ще бъдат много по-интересни, ако събирате най-различни дребни неща и привличате върху тях вниманието на детето: цветя, мидички, камъчета, черупки от охлюви, кестени, луковички, мъх, дървесна кора. когато се приберете, може да си ги подреди в кутията със съкровищата – примерно едно красиво оцветено (или облепено с хартия) картонено кашонче.

Ако искате да направите фигури от хартия, нарежете един вестник на ивици с различна големина. В разлат съд разтворете малко нишесте. Потапяйте една по една ивиците в нишестето и ги залепяйте върху избраната от вас основа – балон или смачкан вестник. Оставете за съхне цяла нощ. На следващия ден фигурата е готова за оцветяване.
Вашето дете обича да си играе с вода и пяна? Стига да е през топлите летни дни, дайте му легенче, голяма гъба, настанете го на двора (терасата, балкона) и му възложете отговорната задача да измие колелото или автомобилчетата си. Много ще се забавлява. Друго лятно занимание: предоставете на детето четка и кофа с вода. То спокойно може „да боядиса” (като мокри четката) къщата, двора или тротоара. А и не се налага да миете след него.

Малчуганите обожават сапунените мехури, но разтворът е плъзгав, ръчичките често изпускат съдчето със сапунена пяна и тя, за голямо съжаление на детето, се разлива. Ще избегнете неприятностите като прикрепите съдчето с изолирбанд на височина, достъпна за детето, на подходяща вертикална ос. Друг начин да намалите плъзгавината на разтвора с верото, е да увиете съдчето с марля.

Верото се е свършило? Има още по-хубави препарати за надуване на балончета: например специалния бебешки шампоан за вана. Той не само прави чудесни балончета, но и не щипе на очите. Лесно ще измайсторите кукли за пръстчетата на ръката с помощта на пластмасови запушалки (от шишета с Вино). Нарисувайте с неизтриваеми флумастри нос, уста и очи, залепете малко прежда – за коса. Остава само малките пръстчета (или големите!) да се пъхнат в запушалките и да започнат да измислят приказки. Играта е много подходяща при пътуване с кола. Куклите за надябане на ръката се правят много лесно от стари къси чорапи. Трябва само да зашиете копчета за очи и помпонче вместо носле. Лицето нарисувайте с флумастри или избродирайте. Прикачете или залепете малко прежда за коса, пришийте парченце плат за ушите и езика. Ще задвижите марионетката и ще я накарате да говори, като пъхнете четири пръста в чорапа, а петия нагласите в петата.

Искате детето да поседи мирно докато стоплите яденето му? Сложете го в столчето за хранене и поставете на масичката пред него четири-пет от произведените от вас бучки лед. Заниманието с тях ще ви осигури поне няколко минути спокойствие.

Друг начин детето да разбръква е рисуването с ръце. Настанете го да седне пред миеща се плоскост (например маса, покрита с мушама) и я напръскайте с пяна за бръснене: детето ще свърши останалото, почти като велик художник.

Ако все още е във възрастта, когато слага всичко в уста, заместете пяната за бръснене със сметана в аерозолна опаковка, По-големите деца могат да започнат наистина да рисуват. Ето няколко съвета как това занимание да стане по-забавно и удобно. За да не се мъчи детето да мокри водните боички или да ги изтисква от тубички, приготве те ги предварително. В малки пластмасови чашки направете гъст разтвор от всеки цвят. Купете пластмасова кутия за пренасяне на яйца и във всяка дупка изсипете малко от различните цветове.

Много практични са и бурканчетата от детски храни с винтова капачка. Във всяко бурканче поставете отделен цвят, а когато детето свърши да рисува, просто затворете бурканчетата и ги приберете за следващия път.

Във всяко бурканче поставете отделна четка, и научете детето да не ги смесва. Нямате достатъчно четки? Използвайте бебешки клечки за уши или надвит на клечка памук. Не изхвърляйте старите четки за зъби. Можете да ги използвате вместо обичайните четки за рисуване и да увеличите удоволствието на детето с нова рисувателна техника.

Направете сами боички, които не цапат: напълнете до половината с вода всяко от гнездата на кутията за яйца, прибавете три капки боя за сладкиши и една кафена лъжичка размито на кашица брашно или нишесте. Ако използвате обикновени водни боички, прибавете към тях тяколко капки веро ще изчистите по-лесно петната от дрехите и мебелите.

Заедно можете лесно да направите книжка; накарайте детето само да избере снимки или картинки от стари списания и каталози. След това ви остава да ги изрежете и да ги залепите в голяма тетрадка или скицник. Ако желаете, можете да ги подредите по теми, по годишни времена и т. н.

Когато порасне, търсете и изрязвайте снимки на предмети и животни, започващи с първите букви от азбуката: първо с А, после с Б и т. н. Малко по малко ще направите книжка с картинки, която ще е още по-ценна, защото детето е участвало в изработването й. Книжката можете да направите и по следния начин: залепете снимките или изрязаните картинки на картончета, които ще перфорирате. Ако нямате класьор, просто ги завържете през дупките с красива панделка или разноцветни вълнени конци.

Книжката ще измайсторите по-лесно, ако купите голям класьор с прозрачни пластмасови папки-джоб. Поставете в тях картинките, избрани за или от детето.

Когато започне само да избира илюстрациите, използвайте изрязаните картинки и снимките, за да съставите приказка, която продължава от страница на страница. Ако е необходимо, добавете няколко картинки или текст, така приказката ще бъде като истинска.

Не изхвърляйте честитките за коледа и поздравителните картички. От двойните запазете само страницата с картинката. Залепете ги две по две. Направете им по една дупка и ги нанижете на панделка. Ще се получи малка, но много забавна пъстроцветна книга; детето ще я хареса, а вие периодично можете да я разнообразявате.

В периода от десет месеца до три години, малките много харесват илюстрованите каталози, които са неизчерпаем избор за игри, изрязване, лепене, да не говорим, че на детето най-сетне ще му бъде разрешено удоволствието да къса. Затова не хвърляйте старите каталози; търсете нови от роднини и приятели. Тук ще стане дума не само за книжките, измайсторени от вас, а и за книжките с легенди и приказки, които ще четете на детето вечер, преди да заспи.

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

Като на всички родители, вашата цел е да създадете влечение към четенето, та когато порасне да започне само да чете. Шансовете ви да успеете ще нараснат, ако след като свършите приказката и сложите детето в леглото, му дадете да разглежда малка книжка с картинки, онази, от която сте му чели, или някоя друга. Това е чудесен начин да му създадете навик да си чете преди да заспи. Доказано е, че тази дейност подпомага слагането в креватчето и самото заспиване.

Детето вече започва да говори правилно?

Щом свършите да четете приказката, помолете го да ви я разкаже или уж да ви я прочете. Ще е мнозо гордо да вземе книжката, да обръща страниците и да разказва, Упражнението е чудесно, чрез него ще разберете какво е схванало детето от приказката и ще подпомогнете обогатяването на речта му.

Запишете на касетка любимите приказки на вашето детенце, песничките, които обича да му пеете и т. н. Записите ще са особено полезни, когато ви няма вкъщи, когато искате детето малко да поседи мирно или по време на пътуване с влак, кола и т. н. Не желаете да слушате за пореден път касетката? Сложете на детето слушалките от уокмена.

Използвайте периода, когато детето неспирно хвърля нещата пред себе си, за да го научите да се цели. Давайте му предмети с различно тегло и от различни материали. Пред столчето поставете голяма кошница или метална табла. Карайте го да уцелва. Това си има предимства: ще можете да приберете всичко наведнъж.

Единственият начин да занимавате детето и да го откъснете от телевизора, ако се заседява пред екрана, е да използвате неговото въображение и спонтанното му желание да подражава. С подръчни материали лесно бихте могли да направите пощенско гише, магазин или малка кухня, кабинет като на татко и т. н. Много скоро.

Малкото момче с удоволствие ще си играе с пистата за автомобили, нарисувана с тебешир на терасата или на плочника пред къщи. За тази цел с разноцветни тебешири очертайте тротоари, пътни знаци, паркинг, магазини, училище, дървета, гараж и т. н.

Ако детето е по-големичко, дайте тебеширите на него. Помогнете му да начертае на тротоара или на балкона дама, стаи за къщата на куклите, отделни квадрати, които да прескача и т. н.
Чудите се с какво да занимавате бебето, за да поговорите спокойно по телефона? Налепе­те на пръстите му или пред него, на масата, пар­ченца лепенка (тиксо, скоч) – с огромно усърдие то ще се заеме за ги отлепя. Всички деца много обичат да си правят скривалища или папатки. Предлагаме ви две съвсем лесни за изпълнение идеи.

Покрийте една маса с голям чаршаф или старо одеяло. Краката й няма да попречат детето да се настани отдолу. Навън импровизирайте палатка, Като преметнете чаршаф върху ниско опънато въже за простиране. Краищата на чаршафа ще стоят опъ­нати, ако ги затиснете с по-големи камъни.

Малкото дете ще бъде очаровано, ако му направите кола от голям кашон. Вземете някой с широко дъно, та да може да седи в него. Изрежете страните му така, че да не са по-високи от 40 сантиметра. От изрязаните парчета направете покрив. Изфабрикувайте кор­мило от картонена чиния, прикрепена с тел. Нарисувайте с дебел флумастер гуми, врати и фарове.

Но, от друга страна, е напълно нормално бебето, което за пръв път излиза навън и попада в ново обкръжение, на друго място с различни шумове и миризми, да се нуждае от няколко дни, за да се приспособи. Когато заплаче, объркването е толкова голямо, че, поне в началото, човек не може да запази спокойствие. Какво му е, какво не е наред?

Храните го, сменяте му пелените, люлеете го, разхождате го, слагате го да спи…

И въпреки всичко не млъква! Вие все по-силно се притеснявате и тревожите. Но бебето е прекалено хитро, усеща вашата тревога и заплаква още по-силно: „Помощ!”.

Поне по три причини, опитът да се тълкува бебешкият плач, е опасен:

Всяко дете има свой език и би било твърде самоуверено да си мислите, че е лесно той да бъде разгадан. Освен това, ако плачът се видоизменя според причината, а причини за плач дал Бог, този език прекалено се усложнява. Още повече, че става дума за лексика и интонации, които се променят с всяка изминала седмица от живота на новороденото.

Плачът кара родителите да се чувстват на мястото на бебето и да се втурват към него, водени от желание да разберат причината, която го е породила. В подобни случаи обаче, единственото, което възрастните знаят е защо самите те плачат. Те плачат, когато са объркани или отчаяни. Затова си мислят: за да плаче толкова силно, детето вероятно е изпаднало в страхотна безизходица. Всъщност извън безизходицата и болката детето си има безброй причини да се тревожи и силата на писъците му най-често няма нищо общо със сериозността на неговото състояние.

Начинът, по който детето плаче, както и причината за плача, се видоизменят в рамките на дадена криза, а това усложнява още повече нещата. Ако майката например го е нахранила преди по-малко от два часа, но не се досети достатъчно бързо, че може да е огладняло, виковете му ще се превърнат в гневни крясъци и ще се променят и по характер, и по причина. В края на краищата всяко незадоволено искане преобразува плача, прави го протяжен и болезнен. Това съвсем не означава, че първопричината за него е болката.

Тъй като посланието е станало комплексно, а детето – заложник на гнева си, майката вече няма да може да го утеши по обичайния начин, откъдето идва и нейното объркване. Част от плачовете са, като че ли вродени и еднакви за всички бебета. Ще се опитам да опиша някои от тях. Научните изследвания посочват, че трите основни вида плач – от глад, от болка и от гняв – действително се различават помежду си. Но да припомним още веднъж: бебешкият език през първите три месеца е толкова комплексен, че родителите нямат никаква вина, задето още не са го научили. Изследователите са правили множество опити: записвали са писъците на много бебета и са пускали записите на родители, с молба да ги дешифрират. Резултатите показали, че способността да се тълкуват зависи до голяма степен от възрастта, пола, емоционалното състояние и опита на анкетираните. Но като цяло отговорите се основавали главно на два фактора: сила и продължителност на рева. Разбира се, в живота нещата са далеч по-сложни. Въпреки че в първоначалната си фаза причината за плача не ни е известна, той се разпознава лесно. Към края обаче той се видоизменя и зазвучава като оплакване от нарастваща болка или гняв.

Плач от глад

Най-често новородените плачат от глад. Педиатрите съветват: „Ако имате съмнение, че бебето е гладно, нахранете го.” Отличен съвет, тъй като, щом го нахраните вие утолявате жаждата му, нуждата му да суче или да бъде носено на ръце. Тук, разбира се, съществува и опасност, в бъдеще да отговаряте с храна на всеки негов писък.
Когато е гладно, бебето плаче. Това са кратки, ритмични викове, които бързо се усилват и зазвучават като викове на болка и страдание. Вярно е, че изпитва болки – притиснато от нуждата да яде, то просто е олицетворение на глада.

Плач от болка

Този вид се разпознава сравнително лесно. Ако болката е внезапна (болка в ушенцето или от отворена безопасна игла), детето пищи пронизително и остро. Тогава няма как да не се намесите начаса! Хроничната болка или болката, придружена от висока температура, предизвиква друг вид рев. Той наподобява неравномерен, слаб, но повтарящ се хленч, точно като на ранено животно. И в този случай незабавно му обърнете внимание, тъй като наистина се вижда, че бебето не е добре!

Плач от гняв

Избухва яростно, главно, когато някаква важна потребност не е задоволена и детето, освен че изпитва голямо лишение, се чувства безпомощно. Когато не срещне разбиране, избликът на гняв преминава в ярост. Подобна реакция не е отрицателна, тя доказва, че бебето се надява на света, в който се намира. Свят, където апелите му могат да бъдат чути. това обяснява защо викът за нещо друго, често може да премине във вик на ярост.

Плач от самота или скука

Започва като протест. На детето му омръзва да лежи само в леглото все под една и съща играчка. Ако не отидете при него, започва да хленчи: „Как така никой не идва?” Тогава надува гайдата и в края на краищата получава онова, което си е наумило – компания.

Плач от тъга

Жалостив хленч, по-точно злокобен, който в никакъв случай не би трябвало да чувате. Това е вик на душевно страдание, което бебето, почувствало се изоставено, необичано или лишено от нужното внимание изпитва. Така реве дете, отделено от майка си или дете, чиято майка е в плен на собствената си душевна болка и затова не е в състояние да събуди у него радостта от живота.

Новороденото има безброй други причини да вика, плаче и крещи, да протестира и някои от тях ще разгледаме по-нататък. Но доколкото ми е известно, тези причини не могат да предизвикат някакъв точно определен вик който да е присъщ на всички бебета и който да е толкова характерен, че да мога да го опиша, за да го разпознавате и да реагирате адекватно.

За щастие, освен по характера на плача, родителите съумяват да разберат какво иска да им каже бебето и по други признаци. Те владеят и множество стратегии да го утешат по най-подходящия начин. И уменията им не зависят толкова от знанията и предписаните им съвети, колкото от силата на емоционалната връзка между детето и тях.

Не би било беда, ако то спи 2–3 часа, но то може да се събуди няколко минути, след като го оставите в леглото. Не са известни причините за вялото сукане, нито пък за бързото събуждане на кърмачето. Възможно е неговата нервна и храносмилателна система още да не функционират достатъчно координирано. Очевидно успокояващото действие на майчината прегръдка и на гърдата са достатъчни, за да го приспят. Като порасне малко, гладът ще го държи будно, докато се насити.

При изкуствено хранените бебета причина за заспиването могат да бъдат недостатъчно големите отвори на биберона. Понякога, въпреки че майката има обилна кърма, бебето много трудно я изсуква.

Възможно е психическото състояние на майката да обуславя изтичането на млякото. След няколкоседмично кърмене майките забелязват, че млякото им протича, щом като чуят бебето да плаче. Грижите и напрежението вероятно задържат млякото. (Селските стопани знаят, че кравите не пускат мляко, ако са неспокойни).

Някои бебета заспиват, ако сучат безрезултатно. И когато ги поставят в твърдото студено легло, гладът отново ги събужда. Други, по-лакоми и не толкова сънливи бебета се сърдят, когато не могат да изсучат достатъчно мляко. Те дърпат глава от гърдата, плачат, опитват отново и пак плачат. Фактът, че бебето не суче добре, само увеличава безпокойствието на майката и се получава един омагьосан кръг. Ако тя схване този механизъм, може да използува цялата си изобретателност, за да намери най-добрия начин за предпазване от нервно напрежение преди и по време на кърменето. Подходът е индивидуален — музика, списание, телевизионно предаване.

Ако бебето започне да заспива или стане неспокойно след неколкоминутно сукане от едната гърда, опитайте веднага да го прехвърлите на другата, за да видите дали по-обилното изтичане на мляко няма да помогне. Разбира се, вие бихте желали бебето да суче мляко поне 15 мин. от едната гърда, за да получи тя необходимото стимулиране. Но ако то не ще, не настоявайте.

Ако бебето е от тези, които обичат да си почиват и да задрямват от време на време, но между почивките суче добре, оставете го да продължава по този начин. Но ако не започне само отново да суче, по-добре е да не продължавате кърменето, нито пък да се опитвате да го будите. В противен случай ще отнемете неговия ентусиазъм и то ще стане безразлично към храненето.

Какво трябва да правите, ако кърмачето се буди веднага или малко след като го поставите в леглото. По-добре е да приемете, че за петте минути е изсукало достатъчно, за да задоволи глада си за следващите 2 часа, и не се опитвайте веднага да го храните отново. Ако можете да издържите, оставете го да поплаче. Дайте му биберон-залъгалка, ако вие и лекарят одобрявате това. Опитайте дали поставянето на грейка няма да го успокои.

Целта е да го научите, че храната се дава през няколко часа и че то може да задоволи глада си само чрез активно сукане. Ако го храните непрекъснато в продължение на час и половина, то ще добие чувството, че храненето го преследва и за да се спаси, ще заспива.

След няколко седмици обаче независимо от вашия подход този неприятен период отминава и повечето бебета се отърсват от такъв начин на хранене. Ето защо, ако бебето се събуди наскоро след като сте го поставили в леглото, забравете теорията и го нахранете. Дайте му втори път гърдата, но ако можете да издържите, не продължавайте с трето или четвърто кърмене. Накарайте го да почака поне 1–2 часа.

Плоски или хлътнали зърна. Ако зърната са плоски или скрити (хлътнали) навътре в гърдата, майката може да има допълнителни трудности при започване на кърменето, особено ако бебето е лесно възбудимо. То може сърдито да плаче и да си дърпа главата назад, ако търси зърното и не го намира. Може да опитате няколко неща. По възможност сложете кърмачето на гърдата веднага след събуждането му, преди да се е раздразнило. Ако при първия опит започне да плаче, спрете и го успокойте, преди да опитате отново. Не бързайте! Понякога предварителният лек масаж с пръсти прави зърното по-изпъкнало. Два дни можете да използувате стъклено звънче през първите две минути на кърменето. Чрез него зърното ще се изтегли навън, след което бебето ще може да го поеме направо.

Впрочем, както бе обяснено, зърното не е толкова важно при кърменето. То насочва бебето да обхване цялата ареола. Обаче тъканите, които скриват зърното навътре, не позволяват на бебето да я обхване лесно и удобно. Може би е най-ефикасно майката (или медицинската сестра) да изцеди с ръка малко мляко от гърдата, така че ареолата да поомекне, да може да се притисне с палеца и показалеца и да се постави в устата на бебето.

Болки по време на кърменето. През първата седмица е възможно да получавате присвиващи болки в долната част на корема, щом бебето започне да суче. Това е нормално рефлекторно действие, чрез което кърменето помага на матката да се свие и възвърне в предишния си размер. След известно време тези болки изчезват.

Болките в зърното при започване на кърменето, които се явяват през първите дни или седмици, са нещо обикновено, не означават нищо страшно и скоро изчезват.

Болезнени или напукани зърна. Непрекъснатите болки по време на кърмене обикновено се дължат на напукване на зърното и то трябва внимателно да се огледа, (Много малко майки са толкова чувствителни, че да продължават да чувствуват болки при здрави зърна). Ако зърното се напука (най-често поради това, че бебето го е дъвкало, вместо да обхване с уста цялата ареола), обикновено се препоръчва да се прекрати кърменето от тази гърда за 24–48 часа (или поне то да се намали до 3 мин. на всеки 8 часа). Лекарят може да предпише мехлем за разранените зърна. Друг метод е да се остави зърното сухо, недразнено от нищо и да има известен достъп на въздух около него. След кърмене оставете зърното 15 мин. открито. Махнете непромокаемата подплата от сутиена. Една майка с успех е използувала малка чаена цедка (без дръжка), поставена в достатъчно голям сутиен. За да се стимулират и облекчават гърдите, се препоръчва ръчно изцеждане на млякото 2–3 пъти в денонощие. При всяко последващо кърмене бебето суче от другата гърда.

Ако състоянието на зърното се подобри значително след почивка от 12 до 48 часа, можете да дадете на бебето да суче малко (може би 3 мин.), при положение че сукането не причинява болка. Ако всичко върви добре, продължете кърменето, но не повече от 5 мин. при всяко хранене през първия ден, по 10 мин. през втория, по 15 мин. през третия. Ако зърното отново се разрани и заболи, лекуването му чрез почивка се повтаря.

Друг метод за лекуване на напукани зърна е да се продължи кърменето със защитно звънче (т. 140). Този метод не е много успешен, тъй като не дава възможност за пълна почивка на зърното и освен това защитното звънче пропуска по-малко мляко от това, което майката би могла да изцеди ръчно.

Препълване на гърдите и ареолата. Има три различни вида препълване на гърдите. Причината за най-обикновения и най-често срещания от тях е препълването на синусите — резервоарите за мляко, разположени зад ареолата. Това не е неприятно за майката, но ареолата може да стане толкова твърда и плоска, че бебето не може да я обхване с уста и да я притисне с венците си. То може да обхване само зърното и при дъвкане да го разрани. Затова е важно майката или сестрата да изцедят достатъчно мляко от синусите така, че ареолата да омекне, за да може бебето да я обхване.

За да омекне ареолата, не е необходимо да се изцеди много мляко, достатъчно е изцеждане от 2 до 5 мин. за всяка гърда.

Тогава майката може да притисне ареолата отгоре и отдолу, да я постави в устата на бебето и да му помогне да започне сукането.

Такова препълване на гърдите се случва най-често през втората половина на първата седмица. То трае 2–3 дни и не се повтаря през останалото време от кърменето.

Периферно препълваме на гърдите. При другия тип се препълва не само ареолата, но и цялата гърда. Тя става твърда и болезнена. Повечето случаи са леки. но при тежките случаи, гръдните жлези се увеличават, стават необикновено твърди и извънредно болезнени.

Обикновените леки случаи се облекчават чрез незабавно кърмене. Ако ареолата е много твърда, може да се наложи предварително изцеждане на мляко.

При тежки случаи се налагат няколко различни процедури. Ако бебето не може да изсуче достатъчно мляко, за да облекчи гърдата, необходимо е да се направи цялостен масаж на гърдата, като се започва от периферията и постепенно се стига до ареолата. При масажа трябва да се използува какаово масло или крем, за да не се претрива кожата. Ареолата не трябва да се маже, защото става много хлъзгава и ще попречи на изцеждането, което е следващата процедура. Масажът на цялата гърда е изморителен за майката и трябва да се прави за частично облекчаване на препълването веднъж или няколко пъти дневно. Това затруднение обикновено трае 2 или 3 дни. Налагането на гърдите с мокри кърпи, натопени в поносимо гореща вода, е добра подготовка за масажа. Ако майката не знае как да прави масажа и да изцежда млякото и няма кой да я научи, може да използува помпа за изцеждане. Между кърменията или процедурите гърдите трябва да бъдат здраво подкрепени от всички страни с голям стегнат сутиен или превръзка през рамото. Тя не трябва да сплесква гърдите, а да ги държи стегнато отдолу и отстрани. За късо време могат да се използуват също и мехур с лед или грейка. Лекарят може да предпише и различни медикаменти. Ако изобщо се появи такова общо препълване, почти винаги то става през втората половина на първата седмица. Впоследствие то се среща рядко.

Втвърдени гърди и абсцес на гърдите. Третият вид препълване прилича на общото препълване по това, че излиза извън областта на ареолата и е болезнено. То обхваща обаче само една част от гърдите. Този вид понякога се нарича „втвърдени гърди“. Той се среща по-често след излизането от родилния дом. Процедурите са подобни на тези при общото препълване: горещи компреси, следвани от масажи на препълнената област, подкрепяне с подходящ сутиен или превръзка, използуване на мехур с лед или грейка между процедурите, продължаване на кърменето. Ако в гърдата се появи болезнено място, това може да бъде инфекция или абсцес. Кожата над него може да се зачерви. Премерете си температурата и се свържете с лекар. При съвременните методи за лекуване на инфекции може да не се наложи прекъсване на кърменето.

Когато майката е болна. При обикновено заболяване, когато майката си стои в къщи, възприето е кърменето да не се прекъсва. Наистина съществува вероятност бебето да се зарази, но това може да стане и ако не се кърми. Освен това повечето инфекции са заразни още преди появяването на каквито и да било симптоми. Общо взето, при бебетата простудните заболявания протичат по-леко, отколкото при възрастните.

При поникване на зъби. Не можете да се сърдите на бебето, че хапе, когато го сърбят венците или когато му поникнат два зъба. То не разбира, че причинява болка. При ухапване не само зърното боли, но може така да се разрани, че да наложи да се прекрати кърменето.

Повечето бебета могат бързо да се приучат да не хапят. Веднага сложете пръста си между венците на бебето и съвсем строго му кажете „Не!“. Това го учудва и обикновено го спира. Ако повтори, отново сложете пръста си, кажете „Не!“ и прекратете кърменето. Обикновено бебето започва да хапе към края на храненето.

Примерно бебето е изсукало по 30 г от двете гърди и е било дохранвано с още 60 г млечна смес от биберона. Вие се съветвате с лекаря и решавате да продължите кърменето в къщи с надеждата, че евентуално ще успеете да преминете изцяло само на кърма.

След първите 1–2 дни в къщи някои майки дотолкова се успокояват, че млякото се увеличава без допълнително стимулиране и бебето е така задоволено, че не проявява особен интерес към шишето с млечна смес. В такъв случай майката трябва веднага да прекрати изкуственото хранене. Но обикновено шишето доставя на бебето такова удоволствие, че то продължава да го приема и апетитът му към кърмата спада.

В повечето случаи майката трябва да намали изкуствената храна и да се надява, че увеличеният глад на бебето ще стимулира гърдите. Ето един начин за това: в първите дни в къщи продължете да дохранвате изкуствено както в родилния дом, но не давайте нито капка повече от това, което бебето иска (през първите 1–2 дни в къщи майчиното мляко може да не се увеличи, а често може и да намалее вследствие на умората). След 2 дни започнете да намалявате количеството на изкуствената храна при всяко хранене с по 5 г, докато изобщо премахнете дохранването. С намаляването на допълнителната млечна смес бебето ще огладнява и ще се събужда все по-рано. Тогава започнете да го кърмите, когато огладнее, независимо дали е след 4, 3 или дори след 2 ч. Ще ви се стори, че това изисква много труд, но то няма да е вечно. Това, на което трябва да се надявате е, че честото изпразване на гърдите ще ги стимулира да отделят все повече мляко. Когато това стане, бебето отново ще започне да спи по-дълго. След една-две седмици можете отново да се върнете към 4-часов режим. (Спомням си за едно бебе, което получаваше едва по 30 г в родилния дом и след 2 седмици в къщи стигна до 150 г. Разбира се, това не се случва винаги.) Ако опитате 5–6 дни, а бебето непрекъснато изгладнява и не наддава, временно трябва да възобновите дохранването с млечна смес. Но и тогава, ако все още искате да продължите кърменето, давайте му само по 60 г изкуствена млечна смес след всяко кърмене. След няколко дни, когато сте поотпочинали, опитайте отново да намалите това количество.

Някои лекари препоръчват да се изцежда от гърдите млякото, останало след кърмене, като отлично средство за увеличаване на кърмата .

За кърмачетата в първите седмици след раждането при недостиг на кърма у майката у нас се предпочитат добавянето на дарителско женско мляко от млекосъбирателен пункт. Само при невъзможност да се осигури женско мляко се дава млечна смес от краве мляко, най-добре хуманизирано (приспособено към състава на майчиното мляко) мляко на прах.

Течности за майката. През този пробен период е особено важно много добре да се грижите за себе си. В никакъв случай не се изморявайте. Оставете домакинската работа, забравете тревогите и задълженията, намалете гостите си до един-двама приятели, хранете се добре и пийте много течности. Подходящо време за изпиване на нещо е 10–15 минути преди кърмене. Въпросът за течностите има две страни. Нищо не се печели от прекомерно пиене на течности, тъй като организмът се освобождава от излишната вода чрез урината. От друга страна, младата развълнувана и заета майка може изобщо да забрави от разсеяност да пие необходимото количество течности. Това може да намали млякото.

Не допускайте да бъдете обезсърчавана. Тук трябва да се каже, че в наши дни кърменето е повече изключение, отколкото правило. Когато майката се опитва да кърми, тя може да се сблъска с голям скептицизъм от страна на приятели и роднини, които в други отношения я подкрепят. Можете да чуете следните реплики: „Нима ти ще кърмиш?“, „Малцина успяват“, „За какъв дявол се мъчиш да правиш това?“, „С гърди като твоите ти никога няма да успееш“, „Бедното бебе е гладно. Какво искаш да докажеш, като го измъчваш от глад?“ По-меките забележки се правят може би от учудване, а по-злобните — от завист. Ако по-късно се повдигне отново въпросът за кърменето, винаги ще се намерят някои ваши познати, които ще ви карат да се откажете.

Някога впоследствие майчиното мляко намалява. Голям процент от майките, които желаят да кърмят, успяват да правят това в родилния дом и през следващите няколко дни или седмици (с изключение може би на първия и втория ден в къщи). Впоследствие много от тях чувствуват, че няма да успеят да кърмят, и се отказват. Те казват: „Нямах достатъчно мляко“ или „Бебето не понася моето мляко“ или „Млякото ми вече започна да не му стига“. Защо в по-голямата част от света бебетата се кърмят в продължение на много месеци, в в страни като нашата, където изкуственото хранене е на мода, майчиното мляко много рано престава да е достатъчно? Не смятам, че американските майки са толкова нервни. Те са толкова здрави, колкото и останалите майки по света. Струва ми се, че съществува една главна причина. Американската майка, която се опитва да кърми, вместо да чувствува, че върши най-естественото нещо на света, и да приема, че както всички други и тя ще успее, смята, че се опитва да прави нещо трудно и необикновено. Ако няма голямо доверие в себе си, тя непрекъснато се чуди дали няма да претърпи неуспех. Ако някой ден бебето плаче малко повече от обикновеното, първата й мисъл е, че млякото й е намаляло. Ако бебето получи колики или изрив, тя веднага подозира млякото си. Тревогите я карат да прибегне към шишето с изкуствена млечна смес, а бедата е там, че то е винаги под ръка. По всяка вероятност съставът на млечната смес й е даден при излизането от родилния дом (за всеки случай) или от детската консултация. Бебетата, хранени по няколко пъти на ден с млечна смес, вяло сучат на гърдата. А млякото, което е останало в гърдите неизползувано, е естествен сигнал за млечните жлези да отделят по-малко.

С други думи, съчетанието на майка, неуверена в своите възможности за кърмене, с наличието на готова изкуствена млечно смес представлява най-сигурният път към неуспеха в кърменето. Или обратното, за да успее кърменето, продължавайте да кърмите и не прибягвайте до изкуствена храна (с изключение на едно помощно шише на ден, но след като количеството на майчиното мляко се е установило напълно).

При нормални условия количеството на майчиното мляко не е постоянно. То може постепенно да намалее или да се увеличи съобразно с нуждите на бебето. С растежа апетитът на бебето се увеличава. То по-добре, а понякога и по-често изпразва гърдите. Това е стимулът за увеличаване на майчиното мляко.

Гладът не е най-честата причина за плач. Най-често майката започва да се тревожи, когато бебето заплаче веднага след хранене или между две хранения. Нейната първа мисъл е, че млякото й намалява. Това предположение е невярно. Безспорен факт е, че повечето кърмачета, особено първородните, стават неспокойни след втората седмица и плачат най-често следобед или вечер. Изкуствено хранените бебета плачат също толкова, колкото и кърмените от майка си. Бебетата, които получават желаното от тях количество мляко, плачат колкото и тези, които получават по-малко. Този плач е разгледан в т. 273 и 275. Ако майката ясно разбере, че най-често плачът през първите седмици не се дължи на глад, тя няма веднага да започне да се съмнява в количеството на кърмата.

Макар и по-малко вероятно, възможно е бебето да плаче от глад. Но гладът обикновено кара бебето да се буди по-рано за следващото хранене, а не го тревожи непосредствено след предишното. Ако наистина е гладно, значи, апетитът му се е увеличил или майчиното мляко е намаляло вследствие на преумора или напрежение. И в двата случая отговорът е един и същ:

Приемете, че няколко дни бебето ще се буди и ще иска да суче по-често и по-лакомо, докато гърдите започнат да отделят повече. Тогава по всяка вероятност то ще се върне към стария си режим. Дори плачът и да не се дължи на глад, допълнителното кърмене не може да навреди.

Лекът против плача е съвсем ясен. Всяка мисъл за изкуствено хранене трябва да бъде отхвърлена поне за 1–2 седмици. Кърмете бебето от 20 до 40 минути всеки два часа. Ако за 1–2 седмици то наддаде добре, отложете даването на допълнителна изкуствена млечна смес поне за още 2 седмици. Когато бебето плаче, можете да го успокоявате с биберона-залъгалка или шишето с вода, дори подсладена (т. 192 и 193). Понякога майката може да иска да кърми дори и по-често от всеки 2 часа. Това в никакъв случай не е вредно за бебето. Единствената ми грижа е за майката: ако кърми по цял ден, тя, без да иска, ще се изтощи и това няма да е никак полезно. Изпразването на гърдите 10 пъти дневно ще им осигури необходимия стимул, а майката се нуждае от почивка.

Няма нищо лошо в добавъчното шише. Означава ли всичко това, че майката, която иска да продължи кърменето, не трябва никога, при никакви обстоятелства да дава млечна смес с шише. Не, това не е толкова решаващо. Повечето от майките, които искат да дават допълнително млечна смес с шише един път дневно, могат да правят това, без да намалят млякото си, ако то вече се е установило. Други майки могат да правят това само от време на време. Може на майката да й се наложи да отсъствува за някое хранене, да е уморена или разтревожена, а може и бебето да прояви недоволство при някое кърмене. Едно шише с млечна смес няма да попречи на кърменето. Това, на което винаги съм се противопоставял, е редовното даване на добавъчно шише с млечна смес (дадено като допълнение към кърменето) 2–3 пъти дневно, ако майката има намерение да продължава да кърми.

Добавъчно шише. Ако желаете, можете да давате шише млечна смес всеки ден вместо кърменето в 10, 14 или 18 ч. (Ако бебето е престанало да се храни в 2 ч. през нощта, майката няма да се чувствува добре, ако пропусне кърменето в 22 или 6 ч., защото гърдите й ще останат пълни цели 12 часа. Освен това при толкова дълъг интервал кърмата може да започне да намалява.)

Ако даже и при достатъчно кърма майката възнамерява да отбие бебето между втория и седмия месец, добре е да дава добавъчно млечна смес с шише два пъти седмично. Съображенията за това са, че някои кърмачета добиват през този период затвърдени навици и могат да откажат биберона с мляко, ако не са свикнали. Това би затруднило много отбиването. Преди втория месец кърмачетата рядко са толкова упорити, а след седмия — преминават направо към пиене от чаша.

Понякога се препоръчва веднъж или два пъти седмично да се дава млечна смес с шише на всички естествено хранени бебета даже ако майките им възнамеряват да ги кърмят до преминаването към пиене от чаша. Това се прави, защото някоя непредвидена причина може да прекъсне кърменето. Вие сами трябва да решите това, като вземете пред вид, от една страна, допълнителните грижи при приготвяне на биберона с млечна смес и, от друга страна да имате неприятности с кърмачето при внезапно отбиване.

Лекарят ще ви даде състава на млечната смес за приготвяне на един биберон. Ако не можете да се консултирате с него, опитайте следното: 120 г пастьоризирано, необезмаслено мляко (ако е нехомогенизирано, трябва предварително да се разклаща), 60 г вода (както при всички рецепти трябва да се добавят още 30– 50 г вода с оглед на изпарението), 2 равни чаени лъжички кристална захар. Разбъркайте сместа и след като заври, я оставете на тих огън още 3 минути. Прецедете я в стерилизирано шише. вж. т. 171–175). Накрая трябва да получите 180 г готова храна. Оставете бебето да поема колкото иска. Малкото бебе няма да иска цялото количество. То ще бъде достатъчно за по малко бебе. Ако е недостатъчно за по-голямо бебе, вземете 180 г мляко, 2 пълни чаени лъжички захар без вода (с изключение на тази, която прибавяте за изпаряване).

Смесено хранене. Ако майчиното мляко не е достатъчно за кърмене изцяло, кърменето може да се съчетае с дохранване. Но в много случаи при смесено хранене кърмата постепенно намалява. Освен това бебето може да предпочете шишето и да се отбие напълно.

Повечето жени не желаят да продължават смесеното хранене, защото, от една страна, трябва да приготвят млечна смес, а от друга — остават обвързани с режима на кърменето. Ако майчиното мляко съставлява половината или повече от половината количество, необходима за бебето, най-разумно е майката да се опита изцяло да го кърми (т. 118). Но ако кърмата не се увеличи достатъчно, тогава може да го отбие със съзнанието, че е направила всичко възможно, за да го кърми.

Как да се допълва кърменето с млечна смес в шише, ако не можете да се консултирате с лекар. Да предположим, че сте опитали да храните бебето само с кърма, но млякото ви не е достатъчно. Налага се да го дохранвате, но вие искате да правите това така, че да не намалее млякото ви. Ще разгледам въпроса в различни параграфи в зависимост от допълнителното количество мляко, необходимо на бебето, и ще използувам термина допълващо за шише, дадено веднага след кърмене (като добавка), и заместващо — за шише, дадено вместо определено кърмене. От една страна, е по-удобно да се пропускат някои кърмения и вместо тях да се дадат заместващи шишета. Но, от друга страна, шансовете за запазване на майчиното мляко са по-големи, ако кърмите при всяко хранене и използувате допълващо шише, когато кърмата ви не достигне.

Да предположим, че кърмата не достига само за едно хранене през денонощието. Най-вероятно е това да бъде храненето в 18 ч., следвано от храненето в 14 ч. Можете да постъпите по два начина: да дадете добавъчно млечна смес (допълващо шише) към кърменето в 18 ч. или изцяло да замените кърменето с млечна смес (заместващо шише) в 14 ч. Във втория случай има вероятност да се събере достатъчно мляко за кърменето в 18 ч.

Да предположим, че кърмата не достига за две или повече кърмения. Можете да давате добавъчно млечна смес (допълващи шишета) след кърменето в 10, 14 и 18 ч. За сутрешното кърмене в 6 ч. има най-много мляко, което напълно може да задоволи нуждите на бебето. За 22 ч. също се събира доста мляко. Ако гърдите не отделят достатъчно мляко за няколко хранения, можете да кърмите изцяло в 6, 4 и 22 ч., а в 10 и 18 ч. да давате заместващи шишета, т. е. изцяло да замените кърмата с млечна смес (също и в 2 ч., ако бебето все още се нуждае от нощно хранене).

Ако майчиното мляко не достига на всяко хранене шише ще ви бъде необходимо винаги независимо от това, дали отначало кърмите или не.

Какво количество млечна смес се поставя във всяко допълващо или заместващо шише? Отговорът е: „Толкова, от колкото се нуждае бебето“. Ако то тежи 4,5 или повече килограма, може да иска 180 г в заместващото шише, а в допълващото — 60 до 90 г. Направете 90 г и го оставете да пие толкова, колкото иска.

Ако лекарят не ви е дал указание за състава и количеството на храната, използувайте рецептите в този уеб сайт. Можете да я използувате за приготвяне на заместващо шише от 180 г или за две допълващи шишета от 90 г. Ако са ви необходими общо 360 г за две шишета от 180 г или за три шишета по 120 г, трябва да удвоите количествата, посочени в рецептата. Ако са нужни 90 г, намалете количествата, посочени в рецептата, наполовина. Не се безпокойте за 120 г на ден, направете едно шише със 180 г и изхвърлете остатъка, след като бебето се е нахранило.

Какъв ефект има кърменето върху формата и размера на гърдите. По време на бременността те се уголемяват и остават такива, докато трае кърменето. След това те се възвръщат приблизително към предишния си размер. Няма определен отговор на въпроса, дали кърменето на няколко деца няма да причини деформиране и провисване на гърдите. Има жени, които са кърмили и чиито гърди са се обезформили години по-късно, а при други това става, без изобщо да са кърмили. От медицинската си практика познавам много жени, които са откърмили по няколко деца без вредни последствия за фигурата си. Други дори са добивали и по-хубава фигура.

Тук е мястото за две може би важни предупреждения. Първо, не само през периода на кърменето, но и през последните месеци на бременността, когато гърдите са уголемени, майката трябва да носи денонощно добре прилягащ сутиен. Това ще предотврати разтягането на кожата и тъканите в гърдите, когато те са по-тежки. За повечето жени е препоръчително да преминат към по-голям номер сутиен около седмия месец от бременността. Струва си да купите сутиени за кърмене с подвижни подложки, за да могат да се перат, когато попият протеклото между храненията мляко (разбира се, вместо тях можете да използувате памук), и с отварящи се чашки.

Второто предупреждение: избягвайте натрупването на излишни килограми през бременността и кърменето. В края на краищата гърдите могат да се отпуснат от напълняването без всякаква връзка с кърменето.

Големината на гърдите няма значение. Някои жени с малки бюстове смятат, че техните възможности за отделяне на необходимото количество мляко са ограничени. Това е неоснователно. Когато жената е бременна и не кърми, жлезистата тъкан е в покой и съставлява малка част от гърдата. По-голямата част се състои от мастна тъкан, съсредоточена там по всяка вероятност за красота. По-големите гърди имат повече мастна тъкан, по-малките — по-малко. С напредването на бременността секреции от яйчниците стимулират увеличаването и развитието на жлезистата, млякопроизвеждаща тъкан. Артериите и вените, които подхранват тази тъкан, също се уголемяват, така че вените изпъкват на повърхността на гърдите. Млякото, което идва няколко дни след раждането, още повече уголемява гърдите. Лекарите, които са се грижили за кърмещи майки, са единодушни, че даже жените с много малки гърди преди бременността могат да отделят напълно достатъчно количество мляко.

Уморително ли е кърменето за майката. Понякога се казва, че кърменето „изтощава жената“. Много жени се чувствуват изморени през първите седмици на кърменето, но същото се отнася и до тези, които хранят бебетата си изкуствено. Това е период на укрепване след раждането и след престоя в родилния дом. Нервното напрежение при грижите около новороденото изморява. Но вярно е също, че за образуване на млякото са нужни много калории и майката трябва да яде значително повече от преди, за да поддържа теглото си. В крайна сметка няма причини жената да се чувствува по-уморена от кърменето, отколкото от една почивка, изпълнена с дълги разходки и плуване. Нашият организъм бързо се пригажда към повишените или намалените разходи на енергия и апетитът ни съответно се увеличава или намалява, за да се запази теглото ни. Ако майката, която кърми, е здрава и весела, апетитът й естествено ще се погрижи за набавяне на необходимите за млякото допълнителни калории. Някои кърмещи майки са поразени от количеството храна, която желаят и могат да изядат, без да напълнеят. Понякога апетитът е преголям и жената трябва да полага усилия на волята си или да прибегне до помощта на лекарите, за да не напълнява прекомерно.

Жената, която чувствува, че кърменето я изтощава, е може би притеснителна по натура и грижите за новороденото подтискат апетита й и я довеждат до депресия. Майката може да е човек, който никога не е имал вяра в собственото си здраве и сили и затова чувствува, че всяко необикновено натоварване на организма я застрашава, въпреки че той добре се справя с него. Много рядко се случва майката да не е добре със здравето. Кърмещата майка, която не се чувствува добре или слабее, трябва веднага да се консултира с лекар.

Някои жени под влияние на своето възпитание чувствуват голямо неудобство от кърменето — може да им се струва много неприлично или много животинско. Ако това чувство е силно, най-добре би било майката да се откаже от кърменето въпреки желанието си да даде всичко на своето бебе.

Някои бащи, между които и добри бащи, се противопоставят на кърменето от непреодолимо чувство на ревност. В такива случаи може да помогне единствено разумът на майката.

Ако майката работи. Какво да се каже за жена, която се двоуми да кърми, защото трябва да започне отново работа. Отговорът на този въпрос зависи от работното й време и от това, колко скоро трябва да започне работа. Ако майката е заета само 8 часа, с изключение на едно хранене тя пак може да кърми своето бебе. Даже и да не може да кърми след започване на работа, заслужава си да кърми бебето поне през време на своята отпуска по майчинство.

Има ли други начини за изразяване на преданост към бебето. Да предположим, че искате да кърмите, но по едни или други причини не можете. Ще страда ли бебето физически или емоционално от това? Не, това е много силно казано. Ако вие внимателно приготвяте храната и сте в постоянен контакт с лекаря, с най-голяма вероятност бебето ви ще се развива добре физически. А когато му давате шишето, прегърнете го. Така то ще получава духовна храна почти като при кърмене.

Майките, които са запознати с мнението на психолози и психиатри за значението на кърменето, добиват впечатлението, че естествено хранените бебета са по-щастливи от изкуствено хранените. Никой не е доказал това.

Майката може да води нормален живот. Някои майки се въздържат от кърменето, защото са чули, че ще трябва да се откажат от много неща. По принцип това не е вярно. Няма доказателства, че ако майката пие кафе или чай или пък спортува по време на кърменето, ще навреди на бебето. Кърмачката може да продължи да яде храните, с които е свикнала. Няма причини да се смята например, че ако тя яде сушени сливи, това ще разхлаби бебето, или ако яде пържено, това ще му даде киселини. Понякога обаче се случва бебето да не се чувствува добре, ако майката е яла определена храна. Естествено, ако това се случва няколко пъти подред, тя ще трябва да избягва тази храна. Някои медикаменти проникват в млякото, но в количества, които не могат да повлияят на бебето.

При нервно притеснение млякото у майката, която кърми, може временно да намалее. Понякога това предизвиква и неразположение у бебето. Някои жени нямат менструация по време на кърменето, у други тя е редовна или нередовна. Случва се някои кърмачета да са леко неразположени или да откажат да сучат през менструалния период на майката.

Няма причини майката кърмачка да не храни кърмачето изкуствено от време на време, даже и по веднъж на ден, ако иска да отсъствува от къщи повече от 4 часа.

Храната на майката трябва да бъде богата на онези елементи, които са необходими на кърмачето. Чрез млякото то поема големи количества калций, необходим за бързия растеж на костите. Ако майката приема малко калций, останалото количество бебето ще набавя за сметка на нейните кости.

Обаче други някои лекарства, като например антибиотици, сулфонамиди, някои успокояващи средства, салицилати (аспирин) хинин и др. преминавайки в майчиното мляко, могат да се отразят неблагоприятно върху бебето и дори да предизвикат отравяне. Ето защо майка, която кърми, може да взема лекарства само след като се е съветвала с лекаря. Алкохолът и никотинът дори в малки количества дават неблагоприятно отражение върху организма на кърмачето. Тъй като преминаването им в майчиното мляко е доказано, за майката, която кърми, тютюнопушенето и употребата на алкохолни напитки даже със слаба алкохолна концентрация (например бира) са противопоказани.

По-рано се смяташе, че той се набавя и за сметка на зъбите й, но по всяка вероятност това не е вярно. Тя трябва да приема толкова мляко, колкото кърмачето изсуква, плюс още малко за нуждите на собствения си организъм. Млякото може да бъде приемано от майката под всякаква форма — прясно, като прибавка към ядене или сладкиш или като сирене.

Даже и ограничено по количество (с оглед да се избегне напълняването), дневното меню на майката трябва да включва следните съставки:

Мляко — поне 1 литър, за предпочитане 1,2 л. Може да бъде обикновено прясно мляко, кондензирано, на прах или обезмаслено, под каквато и да е форма.

Плодове и зеленчуци — 6 пъти дневно. Това може да ви се струва много, но на практика означава например: една салата, сокът на два портокала, зелен или друг зеленчук и две порции картофи. За да получите достатъчно витамин C, трябва да ядете два пъти дневно сурови плодове и зеленчуци и два пъти портокали, грейпфрути, домати, прясно зеле и ягоди, малини, боровинки и др. Витамин A се съдържа в зелените и някои други зеленчуци. Картофите са полезни не само от гледна точка на калориите. Плодовете и зеленчуците могат да бъдат пресни, консервирани, замразени или сушени.

Месо, пилета, риба — поне една голяма порция дневно, за предпочитане две порции. Черният дроб е особено полезен и от време на време трябва също да се включва в менюто. Яйца — по 1 на ден.

Тестени произведения и хляб — 3 пъти дневно — от черно или бяло брашно, като източник на витамин B.

Масло или обогатен маргарин — за набавяне на витамин A, Ако това се отразява зле на теглото ви, яжте повече зелени и други зеленчуци.

Витамин D — по предписание на лекаря, за по-добро усвояване на калция от храната.

Ако при такава храна майката наддава много, тя може да пие обезмаслено мляко, да намали консумацията на масло, хляб и тестени произведения (но последните да бъдат от черно брашно заради витамин B), строго да избягва висококалорийните храни, като бонбони, пасти, кексове, бисквити и разхладителни напитки. Жалко, че склонните към напълняване хора обичат най-много именно тези неща. Но независимо от всичко майката не трябва да намалява от своята ежедневна храна количеството на млякото, зеленчуците, плодовете, месото и витамин D.

Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.
Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна.

Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по малко, отколкото от витамини и калории. Именно, това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота.

Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво.
Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане.
Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в робиня и го насърчава да стане тиранин.
Всички родители желаят децата им да имат добри здравни навици и да може лесно да се живее с тях. Всяко дете само иска това. То иска да яде в подходящи часове, а по късно — да се научи да яде прилично. Периодичността на ходенето му по голяма нужда се определя от особеностите на неговия организъм това може да става, както редовно, така и нередовно. Когато порасне и поумнее, можете да го приучите да сяда на гърненце. Според своите нужди бебето ще си има свои часове за сън. Рано или късно детето ще съгласува всички свои навици с начина на живот в семейството, като за това ще бъде необходимо само минимално напътствие от ваша страна.

Радвайте му се такова, каквото е. Всяко бебе е различно от другите и се развива по различен начин. Някое бебе може да бъде много развито физически, рано започва да сяда, да се изправя, може рано да проходи. Но при него може да се забави развитието на сръчност на пръстите, както и развитието на говора. Даже ако едно кърмаче рано е започнало да се обръща, да се изправя и да пълзи, то може късно да проходи. У едно кърмаче, което по своето физическо развитие изпреварва другите, може късно да поникнат зъбите и обратно. Дете, което впоследствие става отличен ученик, може късно да проговори и за известно време да породи страх у родителите си, че изостава в своето развитие. Обратно, дете с обикновени възможности може да проговори много рано.

Нарочно подбирам примери на деца с неравномерно развитие, за да ви покажа, че всеки индивид се оформя по различен начин и притежава различни качества.
Едно бебе се ражда и се развива едро, а друго винаги ще бъде дребно и нежно. Някои хора, като че ли се раждат, за да бъдат дебели. Ако отслабнат по време на боледуване, веднага след това изпълняват отново. Други пък остават слаби при най-питателна храна и спокоен живот.
Обичайте детето си такова, каквото е, радвайте се на това, което прави, и забравяйте за качествата, които му липсват. Не ви давам този съвет от сантименталност. Той има голяма практическа стойност. Едно дете, което е обичано и ценено такова, каквото е, дори да е грозничко, несръчно или бавно, ще порасне щастливо и уверено в себе си. То ще използува максимално своите способности и възможности, които ще се откриват пред него. То с лекота ще преодолява всякакви затруднения. А детето, което не е било възприето безрезервно от родителите си, което винаги е чувствувало, че не е такова, каквото трябва да бъде, ще израсне без доверие в себе си. То никога няма да съумее да използува своя ум, своите умения и физическа привлекателност. Ако детето има физически или психически недостатък, при такива родители той ще се увеличи десетократно, докато порасне.

Бебето не е толкова крехко, колкото ви се струва. „Така се страхувам, че ще му причиня болка, ако не го държа, както трябва”, казва често майката за първото си бебе. Не трябва да се безпокоите бебетата са доста яки. Има много начини за държане на кърмачето. Ако случайно главата му падне назад, няма да го заболи. Мекото място на главата му (фотанелата) е покрито със здрава като брезент ципа и не може лесно да се нарани. Естественото регулиране на телесната температура започва да функционира нормално, след като теглото на бебето достигне 3,5 кг, и не е нужно да го претоварвате с дрешки. Бебето има добра устойчивост към повечето микроби. Ако в семейството има простудно заболяване, то може да го прекара в най-лека форма. Ако си е омотало главата в нещо, бебето проявява силно развит инстинкт да се бори и силно плаче. Ако храната не му е достатъчна, то вероятно ще плаче за още. При силна светлина то ще мига и проплаква. (Можете да го фотографирате и с фотосветкавица, даже и ако това го стряска.) Бебето спи толкова, колкото му е необходимо. Като същество, което още не говори и не знае нищо за света, то все пак доста добре се грижи за себе си.

Новороденото обикновено разочарова родителите, които виждат такова бебе за първи път. Неговата кожа е покрита с мазнина, която ако се остави, се абсорбира бавно и намалява вероятността за кожни изриви през време на болничния престой. Самата кожа е доста зачервена. Лицето му е подпухнало и може да има синини от прилагания при раждането форцепс. Главата му може да бъде деформирана при раждането издължена назад, с ниско чело и съвсем несиметрична. Може да се случи да има и хематом подкожен кръвоизлив, предизвикващ подутина, която изчезва едва след няколко седмици. Два дни след раждането може да се появи жълтеница, която трае около седмица (за жълтеница, която се появява още първия ден или е в посилна форма, или пък трае повече от седмица, трябва да се уведомява лекарят).
Тялото на бебето е покрито с мъх, който пада обикновено след една седмица. През следващите две седмици кожата му може да се обели под формата на сухи люспици. Някои бебета се раждат с черна коса, която може да достигне ниско върху челото. Първата коса обикновено пада и новата, която пониква рано или късно, може да бъде съвсем различна във всяко отношение.

СТРОГОСТ ИЛИ ЛИБЕРАЛНОСТ

Пред този голям въпрос се изправят мнозина млади родители. Повечето от тях бързо намират правилния отговор. За някои родители обаче това остава тревожен въпрос независимо от техния опит. Аз бих могъл да заявя веднага, че според мене същината на въпроса не се крие в дилемата „строгост или либералност”. Добрите родители, които не се страхуват да бъдат твърди, когато се наложи, получават добри резултати, както с умерена строгост, така и с умерена либералност. От друга страна, строгостта, произтичаща от лоши чувства, както и плахата или колебливата либералност могат да доведат до лоши резултати. Същината на въпроса се заключава в чувствата, влагани от родителя при възпитанието, и отношението, породено у детето.

Значителни промени във възгледите. Трудно е да се обхване този въпрос, без да се направи един исторически преглед. Степента на строгост във възпитанието е била различна през отделните епохи. Например през викторианския период (втората половина на XIX в. б. пр.) много строго се е държало на обноските и скромността. През XX век, особено след Първата световна война, настъпиха значителни изменения, обусловени от няколко фактора. Големите американски изследователи пионери в областта на образованието, като Джон Дюи и Уилам Килпатрик, доказаха, че детето се обучава по добре и по бързо по метод, съобразен с индивидуалната му готовност и желание за учене, стига материалът да бъде подходящ. Наблюденията върху правонарушители и престъпници показват, че повечето от тях са страдали повече от липса на любов, отколкото от липса на наказания в детството си. Тези и други открития насърчиха едно общо отпускане в дисциплината и стремеж да се даде на децата това, което им е най-необходимо като личности. Някои водещи американски педиатри, като Олдрич, Пауърс и Гезел, започнаха Да въвеждат подобни схващания в медицинските грижи за кърмачетата и по големите деца. До четиридесетте години на нашия век обаче лекарите останаха твърди по въпроса за храненето на бебетата. Те се опасяваха, че нередовните часове за хранене, както и различието в количеството на храната могат да доведат до тежки храносмилателни разстройства, които бяха причина за висока детска смъртност. Публикуваните през 1942 година опити на д-р П. Маклендон и г-жа Фр. Симсериян със „свободното хранене” спомогнаха за убеждаването на лекарите, че повечето кърмачета могат много добре сами да определят своя режим на хранене и при това се развиват съвсем нормално. Оттогава настъпиха бързи и широко разпростиращи се изменения в медицинската практика. Днес първоначалният режим за хранене на болшинството американски бебета е доста гъвкав. Лекарите, които старателно предупреждаваха младите родители да не разглезват децата си, сега ги насърчават да удовлетворяват всички техни потребности не само от храна, но и от успокояване и от ласки.
Тези открития и промените във възгледите и методите се оказаха ползотворни и за децата, и за родителите.
Не е възможно цивилизация като нашата да претърпи такава промяна в схващанията (та това е цяла революция), без да се появят съмнения у мнозина родители и без да настъпи объркване у някои от тях. Присъщо е на човека да възпитава децата си така, както той самият е бил възпитаван. Новости като витамините и ваксините се възприемат лесно. Но ако вас са ви възпитали доста, строго като са изисквали от вас пълно послушание, безукорно държание, абсолютна искреност и пуританско отношение по половия въпрос, естествено и дори неизбежно е вие да изисквате тези неща при възпитанието на собствените си деца. Вие може да сте изменили възгледите си в резултат на нещо, което сте учили, чели или слушали, но ако детето постъпи лошо според нормите на вашето детство, сигурно не ще може да се примирите и ще сте недоволни повече, отколкото сте допускали. Не се срамувайте от това. Съгласно законите на природата ние отглеждаме децата си така, както сме били отглеждани ние самите. По този начин различни цивилизации са успели да се запазят, като са предавали идеалите си от поколение на поколение.
Причината, поради която повечето родители добре се справят с децата си през последните 50 години— когато настъпват промени в теория е, че те самите са раснали щастливо и са успели да възпитат собствените си деца по същия начин, без да изпадат в крайности при прилагане на някоя нова теория. Когато лекарите настояваха за твърд режим, уверените в силите си родители спазваха, общо взето, редовен режим за хранене (и повечето бебета се пригаждаха към него през по-голямата част от времето). Те обаче не се страхуваха да направят изключение, когато бебето огладняваше преждевременно, защото вътрешно чувствуваха, че са прави. Днес, когато лекарите подчертават необходимостта от гъвкавост в режима, уверените в себе си родители също не изпадат в крайности. Когато стане време за лягане, те не оставят капризното и упорито бебе да се налага, защото знаят много добре (преди всичко от собственото си детство), че времето за лягане е време за лягане и теориите за гъвкавост са неприложими в този случай.

Родителите, които се объркват от новите теории, обикновено се делят на две категории. Има преди всичко такива, които са възпитани с твърде малко вяра в собствената си преценка. Ако нямате вяра в себе си, неизбежно трябва да се водите по мнението на някой друг. Втората група родители са били възпитавани твърде строго. Те помнят чувствата на неприязненост, които са изпитвали от време на време към своите родители, и не желаят собствените им деца да изпитват подобни чувства. Това е трудно осъществимо. Ако искате да отглеждате своите деца така, както вие самите сте били отгледани, то вие имате точен пример за следване. Вие знаете точно колко послушание, отзивчивост и вежливост да изисквате от тях. Няма нужда да се замисляте. Но ако искате да се отнасяте с тях по начин, съвсем различен от този, по който са се отнасяли към вас, например да бъдете по снизходителни или да ги третирате като равни на вас, то вие нямате образец до каква степен да позволявате това. Ако не можете да се справите, например, ако детето злоупотребява с добрината ви, трудно ще се върнете към правия път. Детето ви ядосва, но колкото повече се вбесявате, толкова по гузни се чувствувате при перспективата да се върнете към начините на възпитание, които сте решили да избягвате.
Казаното дотук може да създаде впечатление, че няма среден път между двете крайности. Ние започваме като млади родители отчасти съгласни, отчасти несъгласни с методите на нашите родители. Повечето от нас намират подходящия компромис. Нарочно си послужих с преувеличения, за да изясня трудностите, които някои родители срещат.

Бъдете последователни. Мисля, че добрите родители, които естествено са склонни към по-голяма строгост, трябва да бъдат последователни и да възпитават децата си по този начин. Умерената строгост, изискването на добро държание, послушание и ред не е вредно за децата, ако родителите са по начало добри хора и ако децата растат щастливи и общителни. Но строгостта е вредна, ако родителите се отнасят заповеднически, грубо, ако постоянно са недоволни от децата си и не се съобразяват с тяхната възраст и индивидуалност. Такава строгост прави децата малодушни и безлични или жестоки към околните.
Родителите, които предпочитат непринудените отношения с детето, които не придават особено значение на неговите обноски (стига детето да е общително) или не са много строги (например по отношение на точността или акуратността), също така възпитават общителни и внимателни деца, стига да не се страхуват да проявяват твърдост по въпросите, които смятат за особено важни.
Ако вследствие на прекалена либералност родителите постигнат лоши резултати, това се дължи само отчасти на принизената взискателност.
Те несъзнателно насърчават детето да бъде тиранин или се чувствуват виновни и плахи, когато изискват нещо от детето, и именно това е главната причина за неуспеха.