Проучване установи, че родителите всяка година искат от децата си поне няколко десетки пъти да пазят тайни, най-често от другия родител.

За целта се налага да се изръсват с по около 27 лири всяка седмица – кеш и за нови дрешки и джънк фууд, посочва newslite.tv.

Най-често родителите искат от децата си да пазят тайна за купен подарък. На второ място идва настойчивата молба дечурлигата да казват, че са на по-малко години пред различни институции, с цел родителите им да не плащат или да плащат по-малко за вход/нощувка.

По-притеснителното е, че 5% от майките и бащите на Острова са поискали от отрочетата си да не казват, че са нарушили закона.

Най-често децата се прелъгват да мълчат с технологични подаръци – видео игри и джажди, като родителите олекват средно със 176,80 лири годишно.

Дрехите са на второ място сред родителските подкупи, следват обувките, игрите и забавленията. На ръка пък годишно се дават 114,40 лири.

Ето и топ 10 на тайните, които родителите молят децата си да не издават:

1. За подарък, който са купили (54%)
2. Истинските си години, за да ползват намаления в цената (26%)
3. Че заспиват по-късно от времето за лягане (22%)
4. Че ядат джънк фууд и сладки неща (16%)
5. За екстравагантни покупки (13%)
6. Истинската си възраст, за да ги вкарат на забранен филм (9%)
7. Че единият родител е нарушил правила, поставени от другия родител (8%)
8. Че са счупили нещо вкъщи (7%)
9. Че са нарушили закона (5%)
10. Че са счупили колата (3%)

Източник: inews.bg

Заедно можете лесно да направите книжка; накарайте детето само да избере снимки или картинки от стари списания и каталози. След това ви остава да ги изрежете и да ги залепите в голяма тетрадка или скицник. Ако желаете, можете да ги подредите по теми, по годишни времена и т. н.

Когато порасне, търсете и изрязвайте снимки на предмети и животни, започващи с първите букви от азбуката: първо с А, после с Б и т. н. Малко по малко ще направите книжка с картинки, която ще е още по-ценна, защото детето е участвало в изработването й. Книжката можете да направите и по следния начин: залепете снимките или изрязаните картинки на картончета, които ще перфорирате. Ако нямате класьор, просто ги завържете през дупките с красива панделка или разноцветни вълнени конци.

Книжката ще измайсторите по-лесно, ако купите голям класьор с прозрачни пластмасови папки-джоб. Поставете в тях картинките, избрани за или от детето.

Когато започне само да избира илюстрациите, използвайте изрязаните картинки и снимките, за да съставите приказка, която продължава от страница на страница. Ако е необходимо, добавете няколко картинки или текст, така приказката ще бъде като истинска.

Не изхвърляйте честитките за коледа и поздравителните картички. От двойните запазете само страницата с картинката. Залепете ги две по две. Направете им по една дупка и ги нанижете на панделка. Ще се получи малка, но много забавна пъстроцветна книга; детето ще я хареса, а вие периодично можете да я разнообразявате.

В периода от десет месеца до три години, малките много харесват илюстрованите каталози, които са неизчерпаем избор за игри, изрязване, лепене, да не говорим, че на детето най-сетне ще му бъде разрешено удоволствието да къса. Затова не хвърляйте старите каталози; търсете нови от роднини и приятели. Тук ще стане дума не само за книжките, измайсторени от вас, а и за книжките с легенди и приказки, които ще четете на детето вечер, преди да заспи.

Малките деца лесно се идентифицират с героите от приказките. Те много обичат да слушат за мечето, дето не искало да седне на гърнето или за зайчето, изгубило се в магазина. Историята им се струва още по-смешна, ако героят е с име подобно на тяхното и мнозо прилича на тях самите. Затова не се страхувайте да измисляте. Ако не сте в състояние да съчините цяла приказка, използвайте някоя като канава и бродирайте свободно върху нея. Колкото приказката е по-персонализирана, толкова повече ще я хареса. Възползвайте се от този етап в развитието на детето, защото ще дойде време, когато всяка вечер ще иска да му четете или разказвате една и съща приказка, с едни и същи думи.

Ще улесните лягането, ако завършите приказката с подобни думи: “Приключението толкова изморило Мечо (Зайо, Вълчо и пр.), че той с удоволствие се мушнал в мекото си креватче.”

Като на всички родители, вашата цел е да създадете влечение към четенето, та когато порасне да започне само да чете. Шансовете ви да успеете ще нараснат, ако след като свършите приказката и сложите детето в леглото, му дадете да разглежда малка книжка с картинки, онази, от която сте му чели, или някоя друга. Това е чудесен начин да му създадете навик да си чете преди да заспи. Доказано е, че тази дейност подпомага слагането в креватчето и самото заспиване.

Детето вече започва да говори правилно?

Щом свършите да четете приказката, помолете го да ви я разкаже или уж да ви я прочете. Ще е мнозо гордо да вземе книжката, да обръща страниците и да разказва, Упражнението е чудесно, чрез него ще разберете какво е схванало детето от приказката и ще подпомогнете обогатяването на речта му.

Запишете на касетка любимите приказки на вашето детенце, песничките, които обича да му пеете и т. н. Записите ще са особено полезни, когато ви няма вкъщи, когато искате детето малко да поседи мирно или по време на пътуване с влак, кола и т. н. Не желаете да слушате за пореден път касетката? Сложете на детето слушалките от уокмена.

На много места по света бабите се считат за специалисти и младата майка напълно се доверява и разчита на майка си при отглеждане на детето. Когато жената има такова доверие у майка си, тя получава не само съвети, но и успокоение. Напоследък много млади майки предпочитат да се обърнат направо към лекаря, а някои от тях изобщо отхвърлят мисълта да търсят съвет от майките си.

Една от причините е тяхното убеждение, че при бързия темп на развитие на човешките знания методите на предишното поколение са остарели. Друга по-важна причина е, че много млади родители се чувствуват недостатъчно зрели и искат да докажат пред света и пред себе си, че могат сами да се справят с живота. Те се боят, че родителите ще искат да ги напътствуват, като че ли са все още деца, а те не искат отново да изпадат в това положение.

Напрегнатост в отношенията.

В някои семейства съществува абсолютна хармония в отношенията между младите и старите, а в други — отношенията са рядко враждебни. В много семейства съществува известно напрежение, най-често свързано с грижите около първото дете, но след време и с общи усилия
то изчезва.

Щастливата млада майка, която е уверена в себе си, при нужда лесно се обръща за помощ към майка си. Когато бабата от своя страна даде съвет, майката може да го приеме, ако е полезен, или тактично да го отклони и да постъпи, както намери за добре. Но повечето млади родители са неуверени отначало. Като всички хора на нова работа те са чувствителни към своите недостатъци и към отправената им критика. Повечето баби и дядовци не са забравили това от своите собствени младини и се стараят да не се намесват. От друга страна, те обичат своите внуци, имат опит, умеят да преценяват нещата и не могат да нямат собствено мнение. На тях им е трудно да свикнат с нови те методи за отглеждане на деца. Даже и да ги приемат, тях ги тревожи прекаленото усърдие, с което те биват прилагани. (Когато вие сами станете баби, може би по-добре ще ме разберете.)

Според мен, ако младите родители са тактични, те могат да поддържат добри отношения със своите родители, като им позволяват и дори ги подканят да изказват своето мнение. В крайна сметка откровените разисквания са за предпочитане пред неясните намеци и напрегнатото мълчание. Например майка, уверена, че добре се грижи за детето си може да каже: „Знам, че според тебе този метод не е много правилен, но ще Се посъветвам отново с лекаря, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала неговите напътствия”. Това не означава, че майката отстъпва. Тя си запазва правото сама да реши и просто признава добрите намерения и загриженост на бабата. Такова отношение успокоява бабата и в бъдеще тя ще има повече доверие у майката.
Бабата може да помага на майката, като й засвидетелствува своето доверие и, доколкото е възможно, се съобразява с нейните методи. Това предполага майката при нужда да търси съвет.
Когато оставяте децата при вашите родители за половин ден или за две седмици, това трябва да става на базата на откровено разбирателство и разумни компромиси. Вие трябва да сте сигурни, че родителите ви няма да нарушават вашите основни правила на възпитание. Например децата няма да бъдат заставяни за ядат това, което не обичат, няма да бъдат упреквани за подмокрените гащички, няма да бъдат плашени с милиционера. От друга страна, не бива да очаквате, че бабата и дядото ще постъпват точно като вас. Детето няма да пострада, .ако вашите родители изискват по-голямо почитане или ако се храни в други часове, или ако ходи по-чисто или по-мръсно. Ако родителите не харесват начина, по който бабата и дядото се грижат за децата им, те не би трябвало да прибягват до техните услуги.

Родители, които се обиждат от съвети.

Причина за повишено напрежение в отношенията между родители от две поколения може да бъде и фактът, че младата майка (или баща) е била непрекъснато нахоквана и наказвана през собственото си детство. Тя неизбежно се чувствува вътрешно несигурна, а външно проявява нетърпимост към критика и решимост да докаже своята независимост. Младата майка може с необикновен ентусиазъм да възприема нови теории за отглеждане на деца и усърдно да ги прилага само защото са различни от това, което си спомня от своето детинство. Освен това така тя ще покаже на родителите си колко старомодни са те и ще ги по-дразни. Наистина забавно е да водиш теоретичен спор, когато искаш да подразниш своя опонент. Но бедата е там, че това засяга възпитанието на вашето дете. Когато младите разберат, че непрекъснато дразнят своите родители, те трябва да се запитат дали не го правят преднамерено, без сами да съзнават това.

Властната баба.

Случва се бабата да е властна натура, свикнала да командува дъщеря си и да не може да се въздържи от това даже когато дъщеря й стане майка. За такава млада майка е трудно да отстоява своята независимост. Тя се бои от съветите на майка си, ядосва се, но не смее да каже нищо. Ако ги приеме, чувствува, че я командуват. Ако ги отхвърли, тя се чувствува виновна. Как да се защити младата майка в такова положение? Това е трудно, но не невъзможно. Първо, тя трябва нерекъснато да си напомня, че сега тя е майка и тя трябва да се грижи за своето бебе, както намери за добре. А ако у нея има съмнения, тя винаги може да се обърне за помощ към лекаря. Тя безусловно има правото да разчита на поддръжката от страна на съпруга си, особено ако именно неговата майка се намесва. Ако той смята, че в дадена ситуация майка му е права, трябва да го каже на съпругата си, като същевременно покаже на майка си, че стои на страната на жена си.

За младата майка е по-добре постепенно да привикне да не избягва своята майка и да не се страхува да я изслушва, защото това би издало нейната слабост при отстояване на собствените й възгледи. Още по-трудно е майката да се научи да не се ядосва и да не избухва. Вие ще се съгласите, че тя има основание да избухва. Но напластеният гняв и изоухванията показват, че тя доста дълго се е подчинявала от страх да не разсърди майка си. Властната баба обикновено усеща тези косвени признаци на нерешимост и се възползува от тях. Жената не трябва да се чувствува виновна за това, че ще ядоса майка си, ако това е неизбежно. Впрочем не би трябвало да се стига до повече от един-два такива прецедента. Майката трябва да се научи да се защищава със спокоен и уверен тон, преди да се ядоса. („Лекарят ми каза да го храня по този начин”, „Аз не обичам да го навличам с много дрехи”, „Не искам да го оставям дълго да плаче” и т. н.) Такъв спокоен и уверен тон е най-ефикасният начин, по който майката може да отстои своята независимост. В края на краищата не трябва да се забравя, че родителите отговарят за своите деца и тяхно право е да решават как да ги отглеждат и възпитават.

Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе.

Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени.

Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот.
Бащата се чувствува особено много изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той е наистина самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден.

Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в невероятно пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувствува глава на семейството — той е обикновен посетител в определения за това час, При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата и останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде все на вниманието, а че той неизбежно се чувствува омаловажел и разочарован.

Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици.

Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им в къщи.  Той не трябва да забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В болшинството случаи чувствата са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа. Ето защо през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическата помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен – до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов.   Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква  голяма  нужда  има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа. Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.

Известно е, че духовната близост и другарство между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител.
Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участвува наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето. През първите седмици той може да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре, ако и той може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава.

Това е приятно и за лекаря. Разбира се, има и бащи, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледане на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато „заприличат на хора”. Много бащи обаче се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат за децата си.