Проучване установи, че родителите всяка година искат от децата си поне няколко десетки пъти да пазят тайни, най-често от другия родител.

За целта се налага да се изръсват с по около 27 лири всяка седмица – кеш и за нови дрешки и джънк фууд, посочва newslite.tv.

Най-често родителите искат от децата си да пазят тайна за купен подарък. На второ място идва настойчивата молба дечурлигата да казват, че са на по-малко години пред различни институции, с цел родителите им да не плащат или да плащат по-малко за вход/нощувка.

По-притеснителното е, че 5% от майките и бащите на Острова са поискали от отрочетата си да не казват, че са нарушили закона.

Най-често децата се прелъгват да мълчат с технологични подаръци – видео игри и джажди, като родителите олекват средно със 176,80 лири годишно.

Дрехите са на второ място сред родителските подкупи, следват обувките, игрите и забавленията. На ръка пък годишно се дават 114,40 лири.

Ето и топ 10 на тайните, които родителите молят децата си да не издават:

1. За подарък, който са купили (54%)
2. Истинските си години, за да ползват намаления в цената (26%)
3. Че заспиват по-късно от времето за лягане (22%)
4. Че ядат джънк фууд и сладки неща (16%)
5. За екстравагантни покупки (13%)
6. Истинската си възраст, за да ги вкарат на забранен филм (9%)
7. Че единият родител е нарушил правила, поставени от другия родител (8%)
8. Че са счупили нещо вкъщи (7%)
9. Че са нарушили закона (5%)
10. Че са счупили колата (3%)

Източник: inews.bg

Използвайте периода, когато детето неспирно хвърля нещата пред себе си, за да го научите да се цели. Давайте му предмети с различно тегло и от различни материали. Пред столчето поставете голяма кошница или метална табла. Карайте го да уцелва. Това си има предимства: ще можете да приберете всичко наведнъж.

Единственият начин да занимавате детето и да го откъснете от телевизора, ако се заседява пред екрана, е да използвате неговото въображение и спонтанното му желание да подражава. С подръчни материали лесно бихте могли да направите пощенско гише, магазин или малка кухня, кабинет като на татко и т. н. Много скоро.

Малкото момче с удоволствие ще си играе с пистата за автомобили, нарисувана с тебешир на терасата или на плочника пред къщи. За тази цел с разноцветни тебешири очертайте тротоари, пътни знаци, паркинг, магазини, училище, дървета, гараж и т. н.

Ако детето е по-големичко, дайте тебеширите на него. Помогнете му да начертае на тротоара или на балкона дама, стаи за къщата на куклите, отделни квадрати, които да прескача и т. н.
Чудите се с какво да занимавате бебето, за да поговорите спокойно по телефона? Налепе­те на пръстите му или пред него, на масата, пар­ченца лепенка (тиксо, скоч) – с огромно усърдие то ще се заеме за ги отлепя. Всички деца много обичат да си правят скривалища или папатки. Предлагаме ви две съвсем лесни за изпълнение идеи.

Покрийте една маса с голям чаршаф или старо одеяло. Краката й няма да попречат детето да се настани отдолу. Навън импровизирайте палатка, Като преметнете чаршаф върху ниско опънато въже за простиране. Краищата на чаршафа ще стоят опъ­нати, ако ги затиснете с по-големи камъни.

Малкото дете ще бъде очаровано, ако му направите кола от голям кашон. Вземете някой с широко дъно, та да може да седи в него. Изрежете страните му така, че да не са по-високи от 40 сантиметра. От изрязаните парчета направете покрив. Изфабрикувайте кор­мило от картонена чиния, прикрепена с тел. Нарисувайте с дебел флумастер гуми, врати и фарове.

Някои майки смятат,  че бебетата им  плачат  много,  защото са  сериозно болни, други  —  че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.

Такава потиснатост може да се появи в първите дни след раждането или едва няколко седмици по-късно. Обикновено това настроение обхваща майката, след като излезе от родилния дом, защото там са се грижили за нея напълно, а в къщи тя трябва изведнъж да поеме всички грижи около бебето и домакинството. Но не само работата е причина за това нейно настроение.

Това е преди всичко отговорността за цялото домакинство, съчетана с новата отговорност и грижи за бебето. Освен това при раждането настъпват и физиологически промени, които донякъде я разстройват.

Болшинството майки не са дотолкова обезсърчени, за да можем да наречем този период депресия. Може би смятате за ненужно да се спираме върху неприятни неща, които може никога да не се случат. Аз споменавам това, защото няколко майки са ми казвали: „Аз съм сигурна, че няма да се чувствувам толкова депримирана и обезсърчена, ако знаех колко често се среща това чувство. Мислех, че целият ми поглед върху живота се е променил безвъзвратно”. Човек може да приеме дадено положение много по-лесно, ако знае, че много хора са го преживели и че то е само временно.

Ако се чувствувате и най-малко потиснати, постарайте се да се откъсвате по малко от ежедневните грижи около бебето през първия и втория месец. Ходете на кино, на фризьор, купете си нова рокля или шапка. От време на време посещавайте близки приятели. Ако няма на кого да оставите бебето, водете го с вас или канете приятелите си на гости. Всичко това действува тонизиращо. Ако сте деприсирани, няма да ви се иска да вършите тези неща. Но ако направите усилия да го вършите, вие ще се чувствувате по-добре, а това е от значение не само за вас, но и за бебето, и за вашия съпруг. Ако депресията не мине за няколко дни или се влоши, свържете се с психиатър. В такъв момент той ще може да ви помогне много.

Когато една майка е потисната и мисли, че съпругът й е безразличен към нея, въпросът има две страни. Първо, депримираният човек смята, че хората се отнасят към него недружелюбно. От друга страна, естествено е бащата да се чувствува изоставен, когато майката и цялото семейство са изцяло погълнати от бебето. Получава се омагьосан кръг. Майката въпреки многото грижи винаги трябва да отделя малко внимание за съпруга си и да му дава възможност да помага при отглеждането на бебето.

Други чувства. Повечето жени прекалено много се вълнуват през първите няколко седмици след излизането от родилния дом. Те се тревожат, когато бебето плаче, смятайки, че има нещо сериозно; тревожат се за всяко кихване, за всяка пъпчица. Те често влизат на пръсти при бебето, за да проверят дали диша. Прекалената предпазливост през този период е, като че ли вроден инстинкт у майката. Това е според мен, начинът по който природата кара милионите млади майки (някои, от които неопитни и безгрижни) да поемат сериозно своите нови задължения. Малко повече тревога е полезна за някои безотговорни личности. Разбира се, най-много се тревожат старателните майки, въпреки че те най-малко имат основание за това. За щастие това явление е временно.
Понякога се случва и друга промяна в настроението. Отначало в родилния дом жената изцяло разчита на сестрите и е благодарна за техните грижи към бебето. Но изведнъж тя се променя: тя добива увереност, че може сама да се грижи за бебето и вътрешно се ядосва, защото сестрите не й разрешават. Ако в къщи прибегне до помощта на медицинската сестра, тя отново може да премине през тези два етапа. Съвсем естествено е майката да желае сама да се грижи за своето бебе. Но отначало това чувство не се проявява, защото тя е убедена в своята неопитност. Колкото по-силно е първоначалното чувство за не-пълноценност, толкова по-решително майката ще се стреми да покаже своята компетентност, когато придобие увереност.

Такива родители осъждат лошото държание, което се явява в резултат на тяхната отстъпчивост, и вътрешно се ядосват, но не знаят как да постъпят.

Това тревожи и детето. У него се поражда чувство на вина и страх, то става по-лошо, по-капризно. Например, ако на бебето се харесва да стои будно до късно през нощта и майка му се бои да го лиши от това удоволствие, то може с месеци да я тероризира, принуждавайки я да го носи на ръце с часове.

При това тя не може да не изпита чувство на неприязън. Но ако майката бъде насърчена и прояви твърдост, всичко ще се нормализира учудващо бързо.
С други думи, родителите не могат да обичат истински децата си, ако не ги накарат да се държат прилично, а и самите деца не могат да са щастливи, ако не се държат прилично.

Родителите понякога неизбежно се нервират. Понякога млади родители-идеалисти мислят, че ще проявяват безкрайно търпение към своята невинна бъдеща рожба, но това е невъзможно. Когато въпреки търпеливите ви усилия да успокоите бебето то продължава сърдито да реве с часове, вие не можете безкрайно да му съчувствувате. То ви се струва неприятно, упорито, неблагодарно създание и вие не можете да не се разгневите. Или например, когато по-голямото ви дете е направило нещо, което знае, че не трябва да прави. Може би то е било дотолкова очаровано от някой ваш чуплив предмет или толкова нетърпеливо да се присъедини към децата, пресичайки улицата, че не е могло да устои на изкушението. Или пък ви е било сърдито, защото сте му отказали нещо, или е проявило ревност спрямо малкото бебе. То го е направило „напук”. Вие не бива да оставате безучастни, когато детето наруши някое добре известно нему разумно правило. Всеки добър родител има силно развито чувство за това, кое е правилно и кое не. Така сте научени от вашето детство. Вашият ред е нарушен, вашата вещ е похабена. Провинението е извършено от вашето дете, към чийто характер вие не можете да останете безразлични. Неизбежно е да се ядосате. Детето очаква това и не се чувствува засегнато, ако реакцията ви е уместна.
Понякога минава доста време, преди да разберете, че сте ядосани. Детето може да започне да ви дразни още от закуската с редица свои постъпки: мръщи се на яденето, нарочно разлива млякото, играе със забранен предмет и го счупва, дразни по-малкото дете. С много усилия сте се въздържали, като че ли не сте забелязали нищо. Но накрая чашата прелива и при поредната постъпка, дори и незначителна, вие избухвате и сте учудени от собствената си ярост. Когато си припомните поредицата от лоши постъпки, вие разбирате, че детето е очаквало да проявите твърдост и си е търсило наказанието през цялата сутрин, и само вашите усилия да не избухнете са го накарали да продължава.
Често ние се караме на децата си, когато имаме неприятности и несполуки, както в една комедия: бащата има служебни неприятности, връща се в къщи и излива яда върху жена си, тя безпричинно се скарва на сина си, а той – на по-малката си сестра.

По-добре е да признаваме гнева си. Дотук разглеждахме въпроса, за това, че родителите от време на време неизбежно губят търпение и се разгневяват. Не по-маловажен е и свързаният с него въпрос — могат ли родителите спокойно да признаят своя гняв?
Родители, които не са прекалено строги към себе си, винаги могат да признаят своето раздразнение. Една добра, непринудена и откровена майка на непослушно дете може да каже полушеговито на своята приятелка: „Не мога да остана нито минута повече под един покрив с него” или „С удоволствие бих го напердашила”. Тя може да не осъществи нито една подобна мисъл, но не се срамува да я признае пред своята приятелка и пред себе си. Тя изпитва облекчение да признава и разговаря за своите чувства. Това й помага да види с какво се е примирявала и как трябва с подходяща твърдост да го коригира.
Страдат, именно, родителите, които поставят безкрайно високи изисквания към себе си, които се ядосват, но не признават, че добрият родител може да изпита чувство на гняв. Откривайки такова чувство у себе си, те или се считат безкрайно виновни, или правят усилия да го отрекат. Но при опит за потискане на такова чувство то се проявява по друг начин – например под формата на нервно напрежение, умора или главоболие; то дори може да намери косвен израз в прекалена грижовност. Майка, която няма сили да признае своята неприязън към детето, си въобразява, че от всички страни го заплашват опасности. Тя се страхува от микробите или от уличното движение и в стремежа си да го предпази, като непрестанно бди над него, тя го прави прекалено несамостоятелно.
Аз не изтъквам проблемите, възникващи, когато родителите отричат собственото си раздразнение, само, за да облекча тяхната съвест. Обикновено това, което огорчава родителите, огорчава и децата. Когато родителите смятат, че антагонистичните чувства спрямо децата са твърде ужасни, за да бъдат признати открито, децата също прикриват своя антагонизъм към родителите. В детските психиатрични клиники ние виждаме деца, изпитващи страх от въображаеми опасности – страх от насекоми, страх от училището, страх от раздяла с родителите. При изследване тези страхове се оказват изява на антагонизъм към родителите, който децата не смеят да признаят.
С други думи, детето е по-щастливо, когато родителите не се страхуват да признаят своя гняв, защото и то спокойно ще може да изрази своя. Изразен, основателният гняв разчиства атмосферата и успокоява духовете. Тук не става дума за грубост спрямо децата, а за признаване на вашите чувства. Не искам да кажа, че антагонизмът към децата е винаги основателен – срещат се груби, безсърдечни родители, които по цял ден без стеснение и без сериозна причина ругаят и бият децата си.  Говорейки за родителския гняв, аз имам пред вид съвестните родители, предани на своите деца.
Ако един любещ родител почти непрекъснато изпитва раздразнение (независимо дали го изразява или не), това означава, че страда от нервно пренапрежение и би трябвало да се консултира с психиатър, тъй като раздразнението може да се дължи на причини, които нямат нищо общо с детето.

Децата обичат да чувствуват родителски контрол. Може би създадох грешни впечатления, като отделих толкова внимание на раздразнението. Когато семейният живот протича горе-долу гладко, болшинството от нас се разгневяват сравнително рядко. В останалото време съзнателно или несъзнателно ние избягваме раздразненията, като държим децата под контрол, навреме и решително предотвратяваме лошите им постъпки. Строгостта е необходима съставна част на родителската любов. Тя удържа децата в рамките на доброто държание и ги предпазва от неприятности, заради което те още по-силно ни обичат.

Уеб сайтове като този, посветени на отглеждането на деца, отдават толкова голямо значение на детските потребности, че често пъти родителите се чувствуват физически и психически изтощени дори само от прочитането на това, което се очаква от тях.

Те добиват впечатлението, че нямат право на собствени нужди, не могат да се освободят от чувството, че авторът е на страната на децата и обвинява родителите, когато нещо не е в ред.

Би било редно да се посветят съответен брой страници и на реалните нужди на родителите, на техните затруднения в къщи и навън, на тяхната умора. Факт е, че отглеждането на децата е дълга и трудна работа и че родителите са също така хора, както и децата. Има „мъчни” и „лесни” деца. Доказано е, че децата се раждат  с различни темпераменти. Родителите не могат да си поръчват дете по свое желание, а трябва да  риемат детето такова, каквото е. Но, от друга страна, характерът на родителите също така е вече формиран и не може да се промени лесно.

Едни родители могат лесно да отгледат някое мило и вежливо момиче, но да  е са подготвени за едно енергично и налагащо се момче, което може да ги затруднява, озадачава и  редизвиква независимо от голямата им обич към него. Други родители могат да се справят с радост и лекота  едно палаво момче и биват разочаровани от едно кротко дете. И все пак родителите правят всичко, което е по силите им, за своите деца. И в най-добрите случаи има много работа и лишения.

Отглеждането на децата е свързано с огромна по обем и трудност работа – приготвяне на подходяща храна, пране на пелени и дрехи, почистване на разсипаната от бебето храна и разтребване на разхвърляните от детето играчки, разтърваване и утешаване, изслушване на трудно разбираеми истории, участие в игри и четене на приказки, безинтересни за възрастните, посещения на зоологически градини, музеи и карнавали, помощ при домашните упражнения, посещения на родителско-учителски срещи във вечери, когато сте много уморени.

Голяма част от семейния бюджет е предназначена за децата -от по-високия наем за достатъчно голямо жилище до обувките, които бързо се скъсват или умаляват. Заради децата родителите не могат да ходят на гости, на театър, на събрания, не могат да пътуват. Това, че вие предпочитате да имате деца и за нищо на света не бихте си сменили местата с едно бездетно семейство, не изменя факта, че вие чувствувате липсата на свобода.
Разбира се, родителите имат деца не защото желаят да бъдат мъченици, а защото обичат децата и желаят да имат свои собствени. Те обичат децата и затова защото си спомнят колко много са били обичани от своите родители. Да отглеждат деца, да ги наблюдават как растат и стават прекрасни хора, доставя на повечето родители въпреки тежкия труд най-голямото удоволствие в живота. Децата са наши създания, залог за нашето безсмъртие. В сравнение с щастието да видим как от нашите деца израстват достойни хора бледнеят всички други наши житейски постижения.
Прекалените саможертви са безполезни. Но изправени пред своите нови отговорности, някои старателни млади родители добиват чувството, че не по необходимост, а по принцип трябва да се откажат от своята свобода и от всички предишни удоволствия. Даже и да им се удаде възможност да излязат, те се чувствуват твърде виновни, за да могат пълноценно да се веселят. Отчасти това е естествено в първите седмици след раждането на първото им дете – всичко е толкова ново и главозамайващо. Но прекалената саможертва не е полезна нито за родителите, нито за детето. Детето поглъща изцяло вниманието на родителите, те са в постоянно напрежение и стават безинтересни, както за околните, така и един на друг. Те са недоволни от превръщането им в затворници, въпреки че сами са си наложили това; без да искат, те намразват детето, въпреки че то не е поискало от тях такава преданост. В отговор на своята преданост такива родители очакват твърде много от детето. Балансът се нарушава. Равновесие се постига, когато давате на детето това, което му е най-необходимо, и запазвате за себе си такива интереси и удоволствия, които не са в негова вреда. Така ще обичате по-пълно своето дете и ще изразявате обичта си по-непринудено, когато сте с него.
Родителите имат право да очакват благодарност от своите деца. Родителите се отказват от толкова много неща заради своите деца. Естествено е в замяна да очакват нещо от тях -не словесни благодарности за това, че са ги създали и отгледали, а уважение, привързаност и готовност да възприемат техните принципи и идеали. Родителите искат да развият тези качества у децата си не от егоизъм, а за да могат, когато пораснат, да живеят дружно и щастливо с другите.

Вие знаете повече, отколкото предполагате. Скоро ще имате бебе. Може би вече го имате. Вие сте щастливи и развълнувани, но ако нямате голям опит, се страхувате, че няма да успеете да се справите с проблема за отглеждането на бебето. Напо­следък вие сте се вслушвали по-внимателно в разговорите на приятели и роднини за отглеждането на деца, чели сте статии от специалисти в списания и вестници. След раждането на бебето лекарят и медицинските сестри също започват да ви дават наставления, които понякога изглеждат много сложни. Вие на­учавате за всички витамини и ваксинации, необходими на бебето. Една майка ви казва, че яйца трябва да се дават отрано, защото съдържат желязо, а друга – че трябва да се изчака, защото могат да предизвикат алергия. Вие ще чуете, че бебето лесно се разглезва от често носене на ръце, но също така, че то трябва често да се прегръща; че приказките за вълшебници възбуждат децата, или че те влияят благотворно.
Не приемайте твърде сериозно това, което ви казват околните. Не се прекланяйте прекомерно пред авторитета на специалистите. Не се страхувайте да се доверявате на собствения си здрав разум. Отглеждането на детето не е сложно, ако сте спокойни, ако се доверявате на собствената си интуиция и следвате напът­ствията на лекаря. Известно е, че естествената любов и грижи, с които нежните родители обграждат своите деца, са стократно по-ценни от това да знаят как точно да повият бебето или да му приготвят храната. Всеки път, когато вземете бебето на ръце, даже и ако отначало вършите това малко несръчно, когато го подсушавате, къпете или храните, усмихвайте му се – бебето добива чувството, че вие взаимно си принадлежите. Никой друг на света независимо от своето умение не може да му създаде това чувство.
Може би ще се учудите от това, но изучаването на различните методи за отглеждане на деца е показало, че решенията, които добрите родители вземат интуитивно, се оказват в крайна сметка най-подходящи. Нещо повече, родителите се справят с пробле­мите най-добре, когато са уверени в собствените си сили. По-добре е да бъдете естествени, даже да допуснете някои грешки, отколкото педантично да вършите всичко, както е предписано, поради чувството си на неувереност.
На много места местните здравни служби организират курсо­ве за бъдещи майки и бащи. Те са много полезни за изясня­ването на въпросите, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето, въпроси, стоящи пред всички бъдещи родители.