Но, от друга страна, е напълно нормално бебето, което за пръв път излиза навън и попада в ново обкръжение, на друго място с различни шумове и миризми, да се нуждае от няколко дни, за да се приспособи. Когато заплаче, объркването е толкова голямо, че, поне в началото, човек не може да запази спокойствие. Какво му е, какво не е наред?

Храните го, сменяте му пелените, люлеете го, разхождате го, слагате го да спи…

И въпреки всичко не млъква! Вие все по-силно се притеснявате и тревожите. Но бебето е прекалено хитро, усеща вашата тревога и заплаква още по-силно: „Помощ!”.

Поне по три причини, опитът да се тълкува бебешкият плач, е опасен:

Всяко дете има свой език и би било твърде самоуверено да си мислите, че е лесно той да бъде разгадан. Освен това, ако плачът се видоизменя според причината, а причини за плач дал Бог, този език прекалено се усложнява. Още повече, че става дума за лексика и интонации, които се променят с всяка изминала седмица от живота на новороденото.

Плачът кара родителите да се чувстват на мястото на бебето и да се втурват към него, водени от желание да разберат причината, която го е породила. В подобни случаи обаче, единственото, което възрастните знаят е защо самите те плачат. Те плачат, когато са объркани или отчаяни. Затова си мислят: за да плаче толкова силно, детето вероятно е изпаднало в страхотна безизходица. Всъщност извън безизходицата и болката детето си има безброй причини да се тревожи и силата на писъците му най-често няма нищо общо със сериозността на неговото състояние.

Начинът, по който детето плаче, както и причината за плача, се видоизменят в рамките на дадена криза, а това усложнява още повече нещата. Ако майката например го е нахранила преди по-малко от два часа, но не се досети достатъчно бързо, че може да е огладняло, виковете му ще се превърнат в гневни крясъци и ще се променят и по характер, и по причина. В края на краищата всяко незадоволено искане преобразува плача, прави го протяжен и болезнен. Това съвсем не означава, че първопричината за него е болката.

Тъй като посланието е станало комплексно, а детето – заложник на гнева си, майката вече няма да може да го утеши по обичайния начин, откъдето идва и нейното объркване. Част от плачовете са, като че ли вродени и еднакви за всички бебета. Ще се опитам да опиша някои от тях. Научните изследвания посочват, че трите основни вида плач – от глад, от болка и от гняв – действително се различават помежду си. Но да припомним още веднъж: бебешкият език през първите три месеца е толкова комплексен, че родителите нямат никаква вина, задето още не са го научили. Изследователите са правили множество опити: записвали са писъците на много бебета и са пускали записите на родители, с молба да ги дешифрират. Резултатите показали, че способността да се тълкуват зависи до голяма степен от възрастта, пола, емоционалното състояние и опита на анкетираните. Но като цяло отговорите се основавали главно на два фактора: сила и продължителност на рева. Разбира се, в живота нещата са далеч по-сложни. Въпреки че в първоначалната си фаза причината за плача не ни е известна, той се разпознава лесно. Към края обаче той се видоизменя и зазвучава като оплакване от нарастваща болка или гняв.

Плач от глад

Най-често новородените плачат от глад. Педиатрите съветват: „Ако имате съмнение, че бебето е гладно, нахранете го.” Отличен съвет, тъй като, щом го нахраните вие утолявате жаждата му, нуждата му да суче или да бъде носено на ръце. Тук, разбира се, съществува и опасност, в бъдеще да отговаряте с храна на всеки негов писък.
Когато е гладно, бебето плаче. Това са кратки, ритмични викове, които бързо се усилват и зазвучават като викове на болка и страдание. Вярно е, че изпитва болки – притиснато от нуждата да яде, то просто е олицетворение на глада.

Плач от болка

Този вид се разпознава сравнително лесно. Ако болката е внезапна (болка в ушенцето или от отворена безопасна игла), детето пищи пронизително и остро. Тогава няма как да не се намесите начаса! Хроничната болка или болката, придружена от висока температура, предизвиква друг вид рев. Той наподобява неравномерен, слаб, но повтарящ се хленч, точно като на ранено животно. И в този случай незабавно му обърнете внимание, тъй като наистина се вижда, че бебето не е добре!

Плач от гняв

Избухва яростно, главно, когато някаква важна потребност не е задоволена и детето, освен че изпитва голямо лишение, се чувства безпомощно. Когато не срещне разбиране, избликът на гняв преминава в ярост. Подобна реакция не е отрицателна, тя доказва, че бебето се надява на света, в който се намира. Свят, където апелите му могат да бъдат чути. това обяснява защо викът за нещо друго, често може да премине във вик на ярост.

Плач от самота или скука

Започва като протест. На детето му омръзва да лежи само в леглото все под една и съща играчка. Ако не отидете при него, започва да хленчи: „Как така никой не идва?” Тогава надува гайдата и в края на краищата получава онова, което си е наумило – компания.

Плач от тъга

Жалостив хленч, по-точно злокобен, който в никакъв случай не би трябвало да чувате. Това е вик на душевно страдание, което бебето, почувствало се изоставено, необичано или лишено от нужното внимание изпитва. Така реве дете, отделено от майка си или дете, чиято майка е в плен на собствената си душевна болка и затова не е в състояние да събуди у него радостта от живота.

Новороденото има безброй други причини да вика, плаче и крещи, да протестира и някои от тях ще разгледаме по-нататък. Но доколкото ми е известно, тези причини не могат да предизвикат някакъв точно определен вик който да е присъщ на всички бебета и който да е толкова характерен, че да мога да го опиша, за да го разпознавате и да реагирате адекватно.

За щастие, освен по характера на плача, родителите съумяват да разберат какво иска да им каже бебето и по други признаци. Те владеят и множество стратегии да го утешат по най-подходящия начин. И уменията им не зависят толкова от знанията и предписаните им съвети, колкото от силата на емоционалната връзка между детето и тях.

Бебето се ражда, за да бъде разумно и дружелюбно човешко същество.
Не се страхувайте да го нахраните, когато смятате, че е гладно. Ако сте сгрешили, то просто ще откаже да приеме храна.

Не се страхувайте да го обичате и да му се радвате. Всяко бебе се нуждае от усмивка, от говор, от игра с него, от нежна и любеща ласка не по малко, отколкото от витамини и калории. Именно, това ще го направи човек, който обича хората и е способен да се радва на живота.

Бебе, което не получава любов, като порасне ще бъде студено и неотзивчиво.
Не се страхувайте да се откликвате и на други негови желания, ако те изглеждат разумни и ако с това не ставате негов роб. В първите седмици то плаче, защото нещо не е в ред може би е гладно или го боли коремчето, или е уморено, или е недоволно. Тревогата, която изпитвате, когато го чуете да плаче, и желанието да го успокоите, са вродени. Може би бебето се нуждае от носене, люлеене или разхождане.
Разглезването не идва от това, че по разумен начин сте дошли към вашето бебе, не идва и изведнъж. Бебето се разглезва постепенно, когато майката премного се страхува да се вслуша в собствения си здрав разум, когато иска да се превърне в робиня и го насърчава да стане тиранин.
Всички родители желаят децата им да имат добри здравни навици и да може лесно да се живее с тях. Всяко дете само иска това. То иска да яде в подходящи часове, а по късно — да се научи да яде прилично. Периодичността на ходенето му по голяма нужда се определя от особеностите на неговия организъм това може да става, както редовно, така и нередовно. Когато порасне и поумнее, можете да го приучите да сяда на гърненце. Според своите нужди бебето ще си има свои часове за сън. Рано или късно детето ще съгласува всички свои навици с начина на живот в семейството, като за това ще бъде необходимо само минимално напътствие от ваша страна.

Радвайте му се такова, каквото е. Всяко бебе е различно от другите и се развива по различен начин. Някое бебе може да бъде много развито физически, рано започва да сяда, да се изправя, може рано да проходи. Но при него може да се забави развитието на сръчност на пръстите, както и развитието на говора. Даже ако едно кърмаче рано е започнало да се обръща, да се изправя и да пълзи, то може късно да проходи. У едно кърмаче, което по своето физическо развитие изпреварва другите, може късно да поникнат зъбите и обратно. Дете, което впоследствие става отличен ученик, може късно да проговори и за известно време да породи страх у родителите си, че изостава в своето развитие. Обратно, дете с обикновени възможности може да проговори много рано.

Нарочно подбирам примери на деца с неравномерно развитие, за да ви покажа, че всеки индивид се оформя по различен начин и притежава различни качества.
Едно бебе се ражда и се развива едро, а друго винаги ще бъде дребно и нежно. Някои хора, като че ли се раждат, за да бъдат дебели. Ако отслабнат по време на боледуване, веднага след това изпълняват отново. Други пък остават слаби при най-питателна храна и спокоен живот.
Обичайте детето си такова, каквото е, радвайте се на това, което прави, и забравяйте за качествата, които му липсват. Не ви давам този съвет от сантименталност. Той има голяма практическа стойност. Едно дете, което е обичано и ценено такова, каквото е, дори да е грозничко, несръчно или бавно, ще порасне щастливо и уверено в себе си. То ще използува максимално своите способности и възможности, които ще се откриват пред него. То с лекота ще преодолява всякакви затруднения. А детето, което не е било възприето безрезервно от родителите си, което винаги е чувствувало, че не е такова, каквото трябва да бъде, ще израсне без доверие в себе си. То никога няма да съумее да използува своя ум, своите умения и физическа привлекателност. Ако детето има физически или психически недостатък, при такива родители той ще се увеличи десетократно, докато порасне.

Бебето не е толкова крехко, колкото ви се струва. „Така се страхувам, че ще му причиня болка, ако не го държа, както трябва”, казва често майката за първото си бебе. Не трябва да се безпокоите бебетата са доста яки. Има много начини за държане на кърмачето. Ако случайно главата му падне назад, няма да го заболи. Мекото място на главата му (фотанелата) е покрито със здрава като брезент ципа и не може лесно да се нарани. Естественото регулиране на телесната температура започва да функционира нормално, след като теглото на бебето достигне 3,5 кг, и не е нужно да го претоварвате с дрешки. Бебето има добра устойчивост към повечето микроби. Ако в семейството има простудно заболяване, то може да го прекара в най-лека форма. Ако си е омотало главата в нещо, бебето проявява силно развит инстинкт да се бори и силно плаче. Ако храната не му е достатъчна, то вероятно ще плаче за още. При силна светлина то ще мига и проплаква. (Можете да го фотографирате и с фотосветкавица, даже и ако това го стряска.) Бебето спи толкова, колкото му е необходимо. Като същество, което още не говори и не знае нищо за света, то все пак доста добре се грижи за себе си.

Новороденото обикновено разочарова родителите, които виждат такова бебе за първи път. Неговата кожа е покрита с мазнина, която ако се остави, се абсорбира бавно и намалява вероятността за кожни изриви през време на болничния престой. Самата кожа е доста зачервена. Лицето му е подпухнало и може да има синини от прилагания при раждането форцепс. Главата му може да бъде деформирана при раждането издължена назад, с ниско чело и съвсем несиметрична. Може да се случи да има и хематом подкожен кръвоизлив, предизвикващ подутина, която изчезва едва след няколко седмици. Два дни след раждането може да се появи жълтеница, която трае около седмица (за жълтеница, която се появява още първия ден или е в посилна форма, или пък трае повече от седмица, трябва да се уведомява лекарят).
Тялото на бебето е покрито с мъх, който пада обикновено след една седмица. През следващите две седмици кожата му може да се обели под формата на сухи люспици. Някои бебета се раждат с черна коса, която може да достигне ниско върху челото. Първата коса обикновено пада и новата, която пониква рано или късно, може да бъде съвсем различна във всяко отношение.

СТРОГОСТ ИЛИ ЛИБЕРАЛНОСТ

Пред този голям въпрос се изправят мнозина млади родители. Повечето от тях бързо намират правилния отговор. За някои родители обаче това остава тревожен въпрос независимо от техния опит. Аз бих могъл да заявя веднага, че според мене същината на въпроса не се крие в дилемата „строгост или либералност”. Добрите родители, които не се страхуват да бъдат твърди, когато се наложи, получават добри резултати, както с умерена строгост, така и с умерена либералност. От друга страна, строгостта, произтичаща от лоши чувства, както и плахата или колебливата либералност могат да доведат до лоши резултати. Същината на въпроса се заключава в чувствата, влагани от родителя при възпитанието, и отношението, породено у детето.

Значителни промени във възгледите. Трудно е да се обхване този въпрос, без да се направи един исторически преглед. Степента на строгост във възпитанието е била различна през отделните епохи. Например през викторианския период (втората половина на XIX в. б. пр.) много строго се е държало на обноските и скромността. През XX век, особено след Първата световна война, настъпиха значителни изменения, обусловени от няколко фактора. Големите американски изследователи пионери в областта на образованието, като Джон Дюи и Уилам Килпатрик, доказаха, че детето се обучава по добре и по бързо по метод, съобразен с индивидуалната му готовност и желание за учене, стига материалът да бъде подходящ. Наблюденията върху правонарушители и престъпници показват, че повечето от тях са страдали повече от липса на любов, отколкото от липса на наказания в детството си. Тези и други открития насърчиха едно общо отпускане в дисциплината и стремеж да се даде на децата това, което им е най-необходимо като личности. Някои водещи американски педиатри, като Олдрич, Пауърс и Гезел, започнаха Да въвеждат подобни схващания в медицинските грижи за кърмачетата и по големите деца. До четиридесетте години на нашия век обаче лекарите останаха твърди по въпроса за храненето на бебетата. Те се опасяваха, че нередовните часове за хранене, както и различието в количеството на храната могат да доведат до тежки храносмилателни разстройства, които бяха причина за висока детска смъртност. Публикуваните през 1942 година опити на д-р П. Маклендон и г-жа Фр. Симсериян със „свободното хранене” спомогнаха за убеждаването на лекарите, че повечето кърмачета могат много добре сами да определят своя режим на хранене и при това се развиват съвсем нормално. Оттогава настъпиха бързи и широко разпростиращи се изменения в медицинската практика. Днес първоначалният режим за хранене на болшинството американски бебета е доста гъвкав. Лекарите, които старателно предупреждаваха младите родители да не разглезват децата си, сега ги насърчават да удовлетворяват всички техни потребности не само от храна, но и от успокояване и от ласки.
Тези открития и промените във възгледите и методите се оказаха ползотворни и за децата, и за родителите.
Не е възможно цивилизация като нашата да претърпи такава промяна в схващанията (та това е цяла революция), без да се появят съмнения у мнозина родители и без да настъпи объркване у някои от тях. Присъщо е на човека да възпитава децата си така, както той самият е бил възпитаван. Новости като витамините и ваксините се възприемат лесно. Но ако вас са ви възпитали доста, строго като са изисквали от вас пълно послушание, безукорно държание, абсолютна искреност и пуританско отношение по половия въпрос, естествено и дори неизбежно е вие да изисквате тези неща при възпитанието на собствените си деца. Вие може да сте изменили възгледите си в резултат на нещо, което сте учили, чели или слушали, но ако детето постъпи лошо според нормите на вашето детство, сигурно не ще може да се примирите и ще сте недоволни повече, отколкото сте допускали. Не се срамувайте от това. Съгласно законите на природата ние отглеждаме децата си така, както сме били отглеждани ние самите. По този начин различни цивилизации са успели да се запазят, като са предавали идеалите си от поколение на поколение.
Причината, поради която повечето родители добре се справят с децата си през последните 50 години— когато настъпват промени в теория е, че те самите са раснали щастливо и са успели да възпитат собствените си деца по същия начин, без да изпадат в крайности при прилагане на някоя нова теория. Когато лекарите настояваха за твърд режим, уверените в силите си родители спазваха, общо взето, редовен режим за хранене (и повечето бебета се пригаждаха към него през по-голямата част от времето). Те обаче не се страхуваха да направят изключение, когато бебето огладняваше преждевременно, защото вътрешно чувствуваха, че са прави. Днес, когато лекарите подчертават необходимостта от гъвкавост в режима, уверените в себе си родители също не изпадат в крайности. Когато стане време за лягане, те не оставят капризното и упорито бебе да се налага, защото знаят много добре (преди всичко от собственото си детство), че времето за лягане е време за лягане и теориите за гъвкавост са неприложими в този случай.

Родителите, които се объркват от новите теории, обикновено се делят на две категории. Има преди всичко такива, които са възпитани с твърде малко вяра в собствената си преценка. Ако нямате вяра в себе си, неизбежно трябва да се водите по мнението на някой друг. Втората група родители са били възпитавани твърде строго. Те помнят чувствата на неприязненост, които са изпитвали от време на време към своите родители, и не желаят собствените им деца да изпитват подобни чувства. Това е трудно осъществимо. Ако искате да отглеждате своите деца така, както вие самите сте били отгледани, то вие имате точен пример за следване. Вие знаете точно колко послушание, отзивчивост и вежливост да изисквате от тях. Няма нужда да се замисляте. Но ако искате да се отнасяте с тях по начин, съвсем различен от този, по който са се отнасяли към вас, например да бъдете по снизходителни или да ги третирате като равни на вас, то вие нямате образец до каква степен да позволявате това. Ако не можете да се справите, например, ако детето злоупотребява с добрината ви, трудно ще се върнете към правия път. Детето ви ядосва, но колкото повече се вбесявате, толкова по гузни се чувствувате при перспективата да се върнете към начините на възпитание, които сте решили да избягвате.
Казаното дотук може да създаде впечатление, че няма среден път между двете крайности. Ние започваме като млади родители отчасти съгласни, отчасти несъгласни с методите на нашите родители. Повечето от нас намират подходящия компромис. Нарочно си послужих с преувеличения, за да изясня трудностите, които някои родители срещат.

Бъдете последователни. Мисля, че добрите родители, които естествено са склонни към по-голяма строгост, трябва да бъдат последователни и да възпитават децата си по този начин. Умерената строгост, изискването на добро държание, послушание и ред не е вредно за децата, ако родителите са по начало добри хора и ако децата растат щастливи и общителни. Но строгостта е вредна, ако родителите се отнасят заповеднически, грубо, ако постоянно са недоволни от децата си и не се съобразяват с тяхната възраст и индивидуалност. Такава строгост прави децата малодушни и безлични или жестоки към околните.
Родителите, които предпочитат непринудените отношения с детето, които не придават особено значение на неговите обноски (стига детето да е общително) или не са много строги (например по отношение на точността или акуратността), също така възпитават общителни и внимателни деца, стига да не се страхуват да проявяват твърдост по въпросите, които смятат за особено важни.
Ако вследствие на прекалена либералност родителите постигнат лоши резултати, това се дължи само отчасти на принизената взискателност.
Те несъзнателно насърчават детето да бъде тиранин или се чувствуват виновни и плахи, когато изискват нещо от детето, и именно това е главната причина за неуспеха.

Често младите родители желаят да имат списък на случаите, в които трябва незабавно да се обадят на лекаря. Даже и когато не ползват този списък, самият факт, че го притежават, им действува успокояващо.

Нито един списък не може да бъде изчерпателен, защото има стотици видове заболявания и наранявания и родителите трябва да разчитат до голяма степен на собствения си здрав разум. Тук са изложени само някои общи положения.

Най-важното правило е да се обадите на детски лекар веднага, ако детето изглежда променено или държанието му е необичайно. Имам пред вид такива признаци като необикновена бледност, необикновена умора, необикновена сънливост, липса на интерес, необикновена раздразнителност, възбуда, неспокойствие, отпадналост.

Температура. Видът на детето е много по-важен от неговата температура. След 1—2-годишна възраст често пъти леките инфекции са съпроводени с висока температура, докато едно малко бебе може да бъде сериозно болно почти без никакво повишение на температурата. Като общо правило, обаждайте се на лекаря при температура на бебето от 38,5° С нагоре. Разбира се, ако бебето има само лека простуда и температура 38,5°С, но иначе изглежда добре, не е необходимо да се обаждате през нощта и можете спокойно да изчакате до сутринта. Но ако при тази тепература бебето изглежда зле и има потежки признаци, обадете се незабавно.

Простуда. Обръщайте се към лекаря при по-сериозни простудни заболявания, при поява на нови признаци или ако общото състояние на детето се влоши. Простудните заболявания са разгледани по-подробно в т. 628—630; кашлицата – в т. 636; болките в ушите – в т. 635. При дрезгав глас и затруднения в дишането (т. 638 – 640, 649, 650) трябва веднага да се съобщава на лекаря. Същото се отнася и за появата на болки или при съмнение за такива. (Не е необходимо да се съобщава всеки път за колики, които се повтарят всяка вечер в продължение на седмици.) Възпалението на ушите е разгледано в т. 635; болките в стомаха – в т. 690, 691; болките в пикочните пътища – т. 684—687; трябва веднага да се съобщава и. за главоболие у малкото дете.
Понякога  внезапната  загуба  на  апетит  е  болестен  признак. ако това се случи еднократно, а иначе детето се чувствува добре, не е необходимо да се уведомява лекарят. Обаче ако загубата на апетита е съпроводена и с други изменения, той трябва да бъде повикан непременно.

Трябва веднага да се съобщава за необичайно повръщане, особено ако то е съпроводено и с други промени у детето или ако то изглежда зле. Това, разбира се, не се отнася до широко разпространеното повръщане след хранене в първите месеци (вж. т. 288, 289, 690, 691).
За тежки диарии трябва да се съобщава веднага. При по-леки храносмилателни разстройства може да се изчака няколко часа. Те са описани в т. 298. За диарията трябва да се съобщава скоро след появяването й (т. 690).
За кръв в изпражненията или в повърнатото (т. 298, 690, 260) трябва веднага да се съобщава. За възпаления или наранявания на очите (т. 697) – също.
При нараняване на крайник, ако бебето не го движи или показва признаци на болка (т. 712, 713), и при нараняване на главата, ако бебето не дойде в нормално състояние за 15 мин, трябва незабавно да се уведоми лекарят.

За изгаряне трябва да се съобщава, ако се появят мехури (т. 709).
Отравяния. Ако вашето дете е яло нещо, което може да бъде опасно, веднага трябва да се свържете с вашия или друг лекар (т. 719—724).
Порязванията са разгледани в т. 703—707, а кръвотечението от носа – в т. 708.
Изриви. Най-често, срещаните през първата година кожни прояви са подсичането (т. 302), както и появата на розови петна по лицето и грапавост по бузите (т. 303). Нито един от тях не изисква спешно лечение. Поне през първото полугодие кърмачетата са предпазени от някои заразни болести, като морбили, рубеола, скарлатина (но не и от лещенка), ако майката е боледувала от тях. У малките кърмачета често се среща себорои-чен дерматит с образуване на корички по окосмената част на главата, но той не е причина за безпокойствие (т. 305). Понякога може да се появи екзема, за която трябва да се съобщи на лекаря в първите дни (т. 652). Импетиго се среща рядко след излизането на бебето от родилния дом, но при появата на това заболяване трябва да се съобщи на лекаря още през първия ден (т. 658). Ако при появата на изрив детето не се чувствува добре или ако изривът е много разпространен, трябва веднага да повикате лекар.

Намиране на лекар в непознат град. Ако в непознат град имате нужда от лекар за вашето дете, обърнете се към най-добрата болница. Оттам ще ви дадат името на някой педиатър или на лекар, който обслужва деца. Ако имате затруднения, поискайте да говорите с главния лекар (който по всяка вероятност няма  да  е  педиатър)   и  той  може да   ви  насочи  към  няколко подходящи лекари.

Какво трябва да имате в домашната аптечка. Стерилна марля, 2 стерилни бинта, широки 5 см, и 2 – - широки 2,5 см, медицински хигроскопичен памук, лейкопласт, широк 2,5 см, ан-керпласт, пинцети за изваждане на трънчета, сода бикарбонат, опаковка детски аспирин, антисептично средство по препоръка на лекаря, мехлем против изгаряне. Ако живеете далеч от медицинска помощ, посъветвайте се с лекаря дали не е добре да имате в къщи сироп от ипека, предизвикващ повръщане при по-тежко отравяне. Термометър – ректален за деца до 6-год. възраст, грейка, гумено балонче за клизми.

БОЛНИЦАТА

Впечатления от болницата. В днешно време повечето от бебетата се раждат в болнична обстановка. Там при нужда лекарят е по-близо и в негова помощ са интерни, медицински сестри, техници, консултанти. Болницата предлага всички сложни съоръжения, като кувьози и кислородни апарати, за спешни случаи. Благодарение на полаганите грижи майката чувствува сигурност. Но наред с положителните страни болницата има и отрицателни. Обикновено бебетата са в детска стая, отделени от майките. Там те са под компетентното наблюдение и грижи на медицински сестри и не нарушават почивката на майките. Но от гледна точка на младата майка не е естествено бебето й да бъде на друго място и в продължение на няколко дни други изцяло да се грижат за него. Това може да породи у нея чувството, че е невежа и безполезна. Майка, която има вече няколко деца, би се изсмяла на това и би казала: „Чудесно е да почиваш в болницата и да не трябва да се грижиш за бебето”. Но за нея нещата са по-различни – тя е уверена в своите качества като майка и лесно възприема болничната обстановка.

Мъжът също може да добие погрешни впечатления за себе си като баща, когато детето му се роди в болница. Майката поне се чувствува център на внимание, докато бащата е съвсем външно лице. Ако иска да види своето бебе, той трябва да се изправи пред прозореца на детската стая и умолително да гледа сестрата. Виждането на бебето през стъклото съвсем не може да замени вземането му в ръце. Но в болницата имат право да пазят бебетата и пациентите от всякакви внесени отвън микроби. Това кара бащите да чувствуват, че не са подходяща компания за децата си.
И двамата родители могат да добият погрешна представа от маските, които се използуват в много родилни домове. В себе си те виждат заплаха за собствените си деца и се чудят дали те трябва да носят такива маски и в къщи. Причината за употребата на тези маски в болницата е тази, че там са събрани на едно място много възрастни и бебета. Микробите, внесени отвън, могат лесно да се разпространят и да причинят много неприятности. В къщи опасността от инфекция е малка, освен ако някой има хрема или гърлобол.
В домашна обстановка също може да се ражда нормално с помощта на лекар (или акушерка). Ако се предвижда някакво усложнение, той ще ви посъветва да постъпите в болница.

Бебето на жена, която е родила в къщи, е до нея и тя от самото начало чувствува, че то е нейно. Това е добро начало и за двамата. В първите дни тя може да го кърми по-често, ако това е ноебходимо. Тя е сред семейството си, нейните вещи са около нея и не се налага да очаква часовете за посещения.
67. Обща стая за родилката и новороденото. За да се преодолеят някои противоестествени недостатъци на родилните домове, през последните години се експериментира с така наречените общи стаи. Вместо в детска стая бебешкото кошче се поставя до леглото на майката. Сестрите я насърчават да започне да се грижи за бебето, да го държи, да го храни, да го подсушава, да го къпе. Майката практикува тези неща сред опитни хора, които й помагат и напътствуват. Тя се запознава с часовете за хранене на своето бебе, с неговия плач и т. н., така че то не й е чуждо, когато се завърнат в къщи. За неопитната майка това е голямо преимущество. Спазването на индивидуален режим за храненето на бебето, обусловен от неговите нужди, не е проблем и това е полезно за успеха на кърменето.Когато е на посещение, бащата също се чувствува като част от семейството. Той има възможност да вземе бебето на ръце и да вземе участие в грижите за него.

Въпреки че поставянето на новороденото в обща стая с майката е нещо обикновено в някои страни и по-рано съществуваше и в Съединените щати, едва напоследък тази практика се подновява като експеримент в някои болници. Много млади майки, които са били в една стая с детето си, искат същото и при раждането на следващите си деца. Други, по-опитни майки, които нямат време и възможност за почивка, предпочитат да използуват напълно почивката си в болницата.
Въвеждането в една болница на общи стаи за родилката и новороденото не е лесно. Това е свързано с много промени в администрацията и реда на болницата. Необходими са средства и дълъг период за планиране и опити, преди да започне такова преустройство. Ако сте възнамерявали да получите обща стая и това не ви се е удало, не се отчайвате. Вие ще наваксате в къщи, особено след като в наши дни болничният престой е толкова кратък.

Но многобройните гости изморяват майката. Тогава колко гости трябва да приемаме? Това зависи от случая. Повечето майки лесно се уморяват през първите седмици в къщи.

Те току-що са прекарали нещо подобно на операция и в допълнение изпитват последиците на интензивни  физиологични промени. Но може би  по-важни са емоционалните промени, особено при първото бебе.

За някои хора гостите са удоволствие. Те им действуват успокояващо, развличат ги и ги обновяват. За повечето от нас само тесен кръг приятели ни действуват по този начин. Други гости ни поставят донякъде в напрежение, дори и да ни е приятно да ги виждаме, и ни уморяват, особено когато не се чувствуваме добре. Когато младата майка се преумори, тя няма достатъчно морални сили да се справи с трудностите, свързани с най-важната промяна в нейния живот, и това е лошо за всички.

Според мен младата майка трябва в самото начало да ограничи своите гости, като постепенно с възстановяването на силите си увеличава техния брой. Лекарят може да й помогне при поставянето на тези ограничения. В такъв случай тя няма да се чувствува негостоприемна — тя просто ще изпълнява указанията на лекаря. Моят съвет е да казвате на всеки, който се обади по телефона: „Лекарят каза, че от утре мога да приемам по един гост на ден за 15 минути. Можеш ли да дойдеш във вторник около 4 часа?” Това може да се подсили с множество допълнителни причини: тежко раждане, кърмене, бавно възстановяване на силите, На гостите, които идват без предварително обаждане, можете да казвате: „Лекарят не дава да приемам повече от един гостенин на ден, но все пак влез за малко”.

Обикновено гостите обичат да си поиграят с бебето. Повечето от тях искат да го вземат на ръце, да го друсат, да го гъделичкат и клатейки глава, непрекъснато да му говорят по бебешки. Някои бебета понасят това, други – не, а повечето са по средата. Майката трябва да поставя разумна граница и да бъде твърда. Това е трудно осъществимо, защото едно от големите удоволсвия за родителите е хората да се радват на бебето им. Обаче повечето бебета лесно се изморяват от непознати места и необичайни преживявания. Това проличава и от посещенията в детската консултация.