Галена мома – работна невеста

Расла в едно село мома, хубава била, но галена. Идвали да я искат за снаха, а майка й на всички отговаряла:
– Момата ни е галена, тя не е научена да работи …
Щом чуели това, сватовете си отивали. Но един старец рекъл:
– Нека. У нашето село, който иска да работи – работи, който не иска – така си седи.
Вдигнали сватба.

И още на другия ден всички се хванали на работа. Само невестата седяла и нищо не похващала. Събрали се синовете и снахите на обед. Разчупил свекърът питата на толкова парчета, колкото души били на трапезата.
– А за невестата? – рекла свекървата.
– Тя не е гладна – отвърнал той. – Когато човек не работи, не огладнява.
Подир пладне всички пак се хванали на работа. Само невестата седяла и нищо не похващала.
Събрали се да вечерят и разчупил свекърът питата.
– А за невестата? – рекла свекървата.
– Тя не е гладна – отговорил той. – Когато човек не работи, не огладнява.
След вечеря всички заспали.
Само гладната невеста не мигнала. Още не съмнало, станала и измела двора, поляла цветята, издоила кравата, взела една мотика и почнала да копае. Видял свекърът колко много работа е свършила и доволен засукал мустак.
– Дъще – рекъл й, – ела да похапнем, а после ще копаем всички.
Хвърлила невестата мотиката и право на трапезата! Минало какво минало, дощли техните да я видят. Припнала невестата, отворила портите и извикала:
– Мамо, тате, слизайте по-скоро от колата и се хващайте на работа! Тук не е като у нас! Тук който не работи, не му дават да яде!

Здрав и спокоен сън за цялото семейство

Искате ли да се събуждате отпочинали и свежи, да се радвате на дълъг и спокоен сън, да се наслаждавате на приказни нощи и вълшебни утрини?

Казват, че стресът е най-големия враг на съвременното общество. Той атакува не само настроението, но и енергията, тялото и съня ни. Вместо да се поддавате на номерата на този „модерен” злодей, по-добре неутрализирайте действията му. Вижте как без много усилия, време или средства да подарите здрав и спокоен сън на цялото си семейство.

Топло или студено?

Доказано е, че температурата на въздуха оказва огромно влияние върху качеството и продължителността на съня. Макар повечето хора да предпочитат да спят в добре затоплена стая, това далеч не е най-добрия вариант. Всъщност, организмът ни се чувства най-комфортно в прохладно, проветриво помещение. Перфектната температура за здрав и спокоен сън е около 18 градуса, затова по-добре дръжте тропиците далеч от спалнята. Разбира се това не означава да студувате, а просто да не прекалявате с отоплението през зимата. Имайте предвид, че климатиците могат леко да поизсушат въздуха (както през зимата, така и през лятото), затова е хубаво да проветрявате стаята поне веднъж на ден (поне два пъти, ако в нея спи бебе или малко дете).

Да живее ароматерапията.

lilaЕдно от най-добрите средства срещу безсъние, сутрешна умора, липса на енергия, кошмари или хронично недоспиване е свързано именно с приятните миризми. Съществуват редица растения, чийто аромат не само влияе благоприятно и успокояващо на организма, но и му осигурява сладък и дълбок сън. Най-популярното сред тях е лавандулата. Въпреки вълшебните й свойства (премахва напрежението и стреса, отпуска съзнанието, заздравява съня и успокоява тялото) тя може да бъде нож с две остриета, тъй като някои хора не понасят аромата й, а други са алергични към него. Затова преди да поставите това ухание в спалнята си е важно да се уверите, че то ще се приеме добре от цялото семейство. Използвайте магията на това природно съкровище под формата на ароматни възглавнички, свещи или сушени цветове. Ако не харесвате мириса на лавандула можете да постигнете същия ефект с уханията на роза, мушкато, лайка или сандалово дърво.

Инвестирайте в качествено спално бельо.

cammaСпалният комплект е важен, но често подценяван елемент в „борбата” с хроничната умора, с кошмарите и безсънието. Видът, материята, размерите, дори цветът на завивките Ви (чаршафите, калъфките) влияе изключително силно върху продължителността и качеството на съня Ви, затова е хубаво да инвестирате в най-доброто. Cama mia ще Ви предложи голямо разнообразие от висококачествено спално бельо, създадено с мисъл за всеки член на семейството. Комплектите на марката ще Ви очароват както с изящния си дизайн, с естествените си, хипоалергенни материи и богатата гама от цветове, така и с оригиналните си десени, удобните кройки и атрактивните си цени.

Възпитание на децата и нежелано поведение

Всички сме чували израза, който гласи, че на някой му липсват първите 7 години от живота. Изразът описва липсата на елементарно възпитание в даден човек. Макар любимият ни израз да се използва образно, добре знаем колко са важни точно тези първи 7 години от живота ни.

Възпитанието, като понятие, характеризира създаването на навици и изграждането на ценностната система на човека още от ранна детска възраст.

Първите пет години са основополагащи във възпитанието и борбата ни с нежеланото поведение. Следващите две години, по-скоро доизграждат социалните навици и поставят начало на чувството на отговорност в детето.

През това време се формират в детската психика впечетленията от заобикалящия го свят. Формират се важните усещания за добро и лошо. Прилагайки свободен подход при възпитанието на децата и уважаване на личния избор ние ще наблюдаваме отстрани как детето, макар и малко се учи от грешките си.

През периода трябва търпеливо да се справяме с детските капризи, проблемите с дисциплината и нежеланото поведение. Точно тези проблеми се проявяват през първите 5 години от живота на детето. През този предиод родителите може да се сблъскат с доста сериозни проблеми, които ще ги поставят пред тежкото изпитание на възпитанието.

Класически случей за нежелано поведение е насилието. Още в съвсем ранна възраст детето може да прояви признаци на насилие, удряйки или хапейки или скубейки връстниците си или нас самите. По този начин демонстрира недоволство, страх, дори тъга. С тези неприятни признаци на насилие трябва да се отнесем с търпение, понеже ще се премехнат бавно и не много лесно. Трябва да се подходи към разбойника със засилено внимание, да се поработи основно над социалното му поведение. Трябва да се намери корена зараждащ насилието, упорството и инатът му (защото най-вероятно и с тях ще се сблъскате) и да бъде коригиран.

В много голяма част от случаите насилието в детското отношение се поражда заради домашната среда. Кавга между двамата родители, могат да бъдат доста зле разтълкувани от детето, като пример на поведение, което самото да демонстрира с връсниците си.

Друг интересен пример е момента с пошляпването на малчугана. Много родители „наказват” малкия палавник, като го пошляпват или му се карат. По този начин му показват, че е направил нещо лошо или нередно. Детето може да изтълкува това по свой начин и на свой ред също може да „накаже” друго дете, което например е взело играчката му. Неприятното отношението ще бъде насочено и към родителите разбира се. Хапейки, скубейки и плачейки, малкият разбойник ще ни показва недоволството си от даена ситуация.

И в двата случая има решение, разбира се. Трябва просто да се премахне предпоставката за копиране на нежеланото поведението. Тук се намесва любимата ми фраза относно възпитанието на децата – „Поставете се на тяхно място!”. Поглеждайки света през детския поглед, вие ще може лесно да се справяте със задачите по възпитанието на детето. Поднасяйки му новите неща с любов и разбиране, преекспониране на околната среда и премахване на предпоставките за нежелано поведение вашият малчуган ще расте щастливо в една чудесна атмосфера.

Талантите при децата

Децата могат да развият своя талант, в подходяща възраст. Ако талантът се определя в ранна възраст, родителите могат да работят за изграждането му. Такова признаване може да помогне на децата в дългосрочен план и те могат да имат по-добро и интересно бъдеще.

Казано е, че Бог благославя всеки човек в света с най-малко един талант, ако не и повече. Идентифицирането на таланта в ранна възраст при дете, може да бъде много полезно, тъй като детето може да бъде насочвано към развитието му.  Детето трябва да бъде наблюдавано, да се види кое е това, което му доставя радост, което го влече или го интригува повече от много други занимания. Цялата публикация „Талантите при децата“

Млечните зъбки при бебето

Увеличава се броят на родителите, които поддържат дневник за етапите  на растежа на тяхното дете. Никненето на млечни зъби е един от тези етапи, които родителите искат да са имат запечатан.

Никненето на млечните зъби при бебетата започва  на различна възраст. При някои деца се наблюдава когато станат на 3 месеца, а някои, които са късно зреещи, трябва да се изчака една година.  Усмивката на малкото човече с  „един зъб“ е една прекрасна гледка, която всеки родител очаква с нетърпение.
Кога започва растежа на зъбките при бебетата?
Много е трудно да се направи прогноза за никненето на млечни зъби при бебето. Няма такива параметри, които могат да бъдат използвани, за да се даде точна прогноза за време на никнене на млечни зъби на бебето. Казано е, че бебетата се раждат с пълен набор от 20 първични зъби. Тези зъби са скрити под венците, чакащи да излязат.
Този етап започва между 4 до 7 месеца.   Никненето  на млечни зъби на възраст от 4 месеца е рядко, въпреки че не е невъзможно. Освен това  никнене на млечни зъби на около 9-месечна възраст също не е необичайно. Има някои бебета, които са  отпразнували  първия си рожден ден с беззъба усмивка! Повечето бебета носят „един усмихващ се  зъб“, когато   са на възраст около 6 месеца. Ако при мъничето  не започне никнене на млечни зъби на възраст от 9 месеца, то винаги е добре да се консултирате с педиатър.

Този етап настъпва, когато бебето е около 15 до 16 месеца, през които, резците и първите кътници вече са набъбнали. След това излизат кучешките зъби, последвани от вторите кътници, и след това целия набор накрая тръгва да расте. Когато детенцето ви е на  около 3-годишна възраст, можете да видете перфектно ухилена картина с 20 блестящи зъбки на бебето. В интерес на истината, никненето на млечни зъби има и наследствен  модел.

Зъбите на бебето – наричани млечни, или първични зъби, се появяват в определен ред. Тук има различни преходни етапи.

На около 9-13 месеца, ще забележите, че в горната част на страничните резци са вляво и дясно на централните резци, което  прави четири от горната страна.
Когато бебето ви е около 10-16 месеца, по-ниските странични резци започнат да се показват (на лявата и дясната страна на централните резци), което  прави четири в един ред от долната страна.
На около 13-19 месеца е етап, когато се забелязват първите кътници от горната страна. Те са много по-широк и се появят на задната страна на устата на бебето.
На около 14-18 месеца, вие ще забележите появата на първите  долни  кътника, като компания на горните кътници.
Вие ще видите разликата между горните резци и кътници, да се запълват от (горните) кучешки зъби, които се показват на около 16-22 месечна възраст.
Точно като горните кучешки зъби, долните кучешки зъби,  се показват на около 17-23 месеца.
Накрая, за да завърши кръга, ще забележите, че горната част на вторите молари при вашето бебе на около 25 до 33 месеца.
До навършване на 3-годишна възраст, малкото  ще притежава пълен набор от 20 бебешки  зъби. В рамките на няколко години след получаване на пълен комплект зъби, те започват да падат, което започва, когато детето ви е в близост до 6-годишната си  възраст.
Важно е, да се грижите за хигиената  на устната кухина на вашето бебе. Независимо от възрастта на бебето, се уверете, че да запазите зъбите чисти, за да се избегне гниене на зъбите, може да се използва мека кърпа, за да ги почистите.

Да пораснем заедно!

Заедно с децата!Взаимността. Тя е нещото в основата на взаимоотношенията между хората. Както между двама възрастни, така и между родителите и децата. Взимайки си поука, ние трябва да се научим да постигаме разбиране и взаимност в отношенията с децата ни. Да сме готови когато се появят, да разбираме езика им, да установим връзка с тях.

И да ги обичаме.

Безусловно и безрезервно.

Да знаем защо са тъжни и какво ще ги накара да се усмихнат. Сами да усещаме кога имат нужда от помощта ни. Цялата тази взаимност в отношенията и преживяването да си родител, води до едно личностно порастване.

Порастване на възрастен човек, погледнал живота през очите на детето си.

В стремежа да осигурим прекрасното, така мечтано детство на детето, ние възрастните трябва да се поставим на негово място. Един от най-важните уроци, на който ни учи живота на родители. За да можем да разберем детските въпроси, за да разберем какво го прави тъжно или щастливо, за да знаем защо се страхува от нещо, ние трябва да погледнем света през очите на детето.

Чак тогава, възприемайки околната среда под различен ъгъл, осъзнаваме колко различен за тях всъщност е заобикалящия ни свят. Трябва да се научим да сме всеотдайни в отношенията ни и да сме сдържани в поведението си, за да можем да дъдем един чудесен пример на децата за правилно поведение. Гледайки как те растат ние порасваме всъщност без дори да го осъзнаем. С поемането на тежкото родителско бреме, с възпитаването на детето и с отглеждането му, ние се превръщаме в отговорни възрастни индивиди, преоткрили неволно детското в себеси.

Чрез игрите с детето, четенето на приказки и грижата към него ние си припомняме забравеното вече от нас детство. Действайки ни креативно самият процес ни помага да поднасяме чудесни изненади на децата и да подхождаме към тях с естествено разбиране и любов. Подхождайки по този начин ние можем да се справим с потенциално възникналите проблеми доста по-лесно. Можем да възпитаме правилно децата и да ги запознаем добре със света около тях.

Много от нас се опасяват, че няма да се справят с тежката задача по отглеждане и възпитаване на децата. На помощ тук идват литературата и кампаниите на някои организации. Много нашумели на последък са и книгите и уроците за родители. Появиха се доста кампании за обогатяване на познанията на младите хора в сферата на отглеждането и възпитаването на децата.

Ако действително се опасявате, че не може да се справите, или че ще ви бъде трудно, може спокойно да се обърнете към тях. Във всяка една книга или курс обстойно ще ви запознаят из основи на цялото изкувство на това да си родител. Опит и знания също може да черпите от самите ваши родители, по чиито време не е имало книги по-различни от „Детска кухня”. Те не са имали от къде да се научат на това да бъдат родители, освен от тяхните собствени. За това този метод си остава един от най-добрите в подготовката на младите родители.

 

Детето и дворът

Живеем в къща с двор и в него има доста празно пространство, което не знаем как да оползотворим, а децата ни от малки се застояват по-често пред компютърните игри, вместо да спортуват? Решението е да им направим в двора тяхно пространство, където да спортуват и дишат свеж въздух.

Игри на открито според възрастта

Според възраста на нашите деца трябва да изберем какво да направим в нашия двор. Ако децата са на възраст между 3 и 5 години е най-добре да направим люлка, на която да ги люлеем. Най лесният начин да направим това е да използваме някое по дебело дърво, ако има такова в двора и  си закупим въже за алпинисти, като го завържем на някой здрав клон, като прикрепим седалка, която можем да закупим от някой специализиран магазин, от където можем да си закупим и цяла сглобяема люлка или детска пързалка, на която да се радват нашите малчугани.

Къшичка на двора

Другата идея, която можем да ви предложим е да направите малка дървена къщичка, където децата ще си играят с най-голямо удоволствие. Това можем да направим, ако та са по-големи от 5 години. За щелта ни трябва да използваме здрави материали от дърво, които са добре обезопасени и гладки дъски и греди  и от тях не стърчат пирони след сглобяването им. Много е важно да боядисаме няколко пъти къщичката с блажна боя или лак за дърво за да може да се използва няколко години. Също така е добре да  е сглобена върху здрава платформа от греди с дебелина 8 на 8 мм. и да не е поставена директно на земят а е повдигната с помоща на 4 здрави дървени трупчета,  с размери 20 на 20 см. Не трябва да забравяме, че къщичката трябва да има и покрив за да не се пълни с вода.

Футболно игрище в двора

С напредването на възрастта на децата можем да направим в двора мини футболно игрище и отделно да им направим един баскетболен кош. Преди да предприемем това е необходимо да подготвим терена и да засадим тревно покритие за да бъде изравнено  и играта да остане едно приятно удоволствие без причиняване на контузии, в следствие на неравния терен. Подготовката на почвата започва като се отстранят всички плевели и издънки от дървета, камъни, дънери и др. След това е необходимо да се прекопае терена. Това може да стане както с права лопата ръчно, така и с малко тракторче за оран, като дълбочината трябва да е около 25 – 30 см. След това терена се подравнява с помоща на гребло и се засажда специална трева, която се закупува от подходящия магазин. Трябва да се упомене, че след израстването на тревата, трябва да се коси редовно с косачка. При вече направения терен ще можем да си направим съоръжения за различни видове спорт, като футбол, волейбол, баскетбол и др. И от тях ще могат да се възползват както нашите деца, така и ние – техните родители, защото няма нищо по-здравословно от редовното движение и връзката на човека с природата.

Човек вяра няма

Един овчар, като пасял овците си, чул, че нещо се викало. Поразгледал насам-натам, никого не видял и пак седнал да свири с кавала си. Тъкмо засвирил, чул някакъв писък. Станал и тръгнал по посока на гласа. Като стигнал до един голям камък, видял отдолу една змия: тя била притисната под камъка и не могла да се измъкне. Змията замолила овчаря да повдигне камъка и да й помогне да се спаси.

Овчарят рекъл:
— Няма да те спасявам. Ти голяма пакост правиш на стадото ми. Всеки ден хапеш по някоя овца или агне, плашиш ми цялото стадо.
— Вече няма да ти хапя стадото — заплакала змията.
— Ти само ми помогни да се спася сега, аз цял живот ще ти бъда признателна и ще те даря с голям дар.
Овчарят повярвал. Повдигнал камъка и змията се измъкнала. Но докато той да се изправи, тя скочила на врата МУ, увила се ,около него и рекла:
— Сега, овчарю, какво искаш да те даря? Очите ти ли да изпия, или цък да те ухапя?
Овчарят се уплашил и взел да се моли:
— Аз ти направих такова голямо добро! Спасих те да не загинеш под камъка, ти ми обеща голям дар, а сега искаш да ме хапеш? Моля ти се, пусни ме да си пася стадото.
Змията се стегнала още повече около шията му:
— Какво добро си ми направил, овчарю? Сега, вярно е, отмести камъка, та се измъкнах. Ама след малко ще ме намериш другаде някъде и ще ми смачкаш главата. Сега ще си отмъстя за всички мои сестри и братя, които са загинали от човешка ръка.
Овчарят много се уплашил. Нямало как да се спаси, а змията вече показвала отровния си език. Овчарят опитал с последни сили да склони змията:
— Моля ти се, щом си решила, че доброто не бива да се признава, хайде да попитаме и други животни какво те ще рекат. Като ме хапеш, да знаеш поне, че си права, да не ти пресяда кръвта ми, че може да те задави.
Змията се съгласила. Тръгнали. Овчарят вървял, а змията лежала завита като гердан около шията му. Срещнали една крава. Овчарят рекъл:
— Кажи ни, мила кравичке, има ли да се признава доброто сега?
— Сега добро се не познава — рекла кравата. — Аз имам един стопанин. Досега съм отелила девет вола, с които той работи и си храни челядта. Сега жени сина си, утре е сватбата, и мен ще заколи, за да гощава сватбарите. Овчарят и змията пак тръгнали. Не след много срещнали едно куче. Попитали и него. То изръмжало и рекло:
— Сега добро се не познава. Аз толкова години вярно служих на моя стопанин, пазих къщата и имота му, пазех стадото му от вълци. А сега, щом остарях, той не ми подхвърля дори коричка хляб.
— Е, видя ли, овчарю, че няма добро на този свят? Сега ще те ухапя! — рекла змията.
— Щом така е сега, ще ме ухапеш, ама аз искам да попитаме още един свидетел.
— Щом искаш, да питаме — рекла змията. — Ама първия, когото ще срещнем, каквото той каже, това ще бъде.
На пътя им се изпречила една лисица. Овчарят не очаквал нищо добро от нея. Всеки ден той гонел лисиците с кучетата си, стрелял по тях, убивал ги, вземал им кожите и ги продавал. Той дори и не искал да се запре пред нея, ама змията попитала:
— Ти, Кума-лисо, какво ще кажеш: има ли сега да се признава доброто, или няма? Лисицата рекла:
— Най-напред трябва да зная като какво добро искаш да се познава. Трябва да ми разкажеш, за да мога да отсъдя справедливо.
Овчарят не очаквал справедливост от лисицата, ама взел, че разказал всичко: как змията била затисната с камък, как той я спасил и тя като награда за добрата му постъпка иска или да му изпие очите, или да го ухапе.
Лисицата погледнала към змията, видяла как блажено се стяга около шията на овчаря и рекла:
— Аз от приказки много не разбирам. Искам да видя точно как е било. Трябва змията да слезе, да я притисне един камък, да видя как овчарят ще го махне и тогава ще присъдя правдата.
Змията скочила. Мушнала се под един камък и започнала да пищи. Лисицата показала с очи на овчаря да бутне камъка повече, та да падне по-тежко върху змията! Той търкулнал камъка и затиснал змията. Тогава лисицата заповядала:
— А сега с тоягата по главата! По главата само се бие змия, ако искаш да я убиеш!
Овчарят замахнал с тежката овчарска тояга и с няколко удара убил змията, която не му признала доброто. После се обърнал към лисицата и рекъл;
— Кума-лисо, ти ми направи най-голямото добро на тоя свят — спаси ме от тая отровна змия. Кажи ми, какво искаш да те наградя?
— Човече, дай ми няколко кокошки, и аз ще ти бъда признателна цял живот! — рекла кротко лисицата.
— Бива, Лисанке, десет кокошки от моя курник ги пиша на твоя сметка — зарадвал се човекът. — Кажи, къде да ти ги донеса?
— Кокошките кога ги донесеш, тука да ме търсиш, човече!
Човекът благословил от все сърце лисицата и рекъл:
— Да даде господ без тебе никъде съд да не става! И оттогава останало съдии и владици да носят лисичи кожуси.
Вечерта човекът си отишъл в къщи и разказал на жена си патилата през деня, хванал десет кокошки и ги сложил в един кош. Жена му попитала:
— За къде готвиш този кош с кокошки, мъжо?
— Ще ги нося в гората, да ги дам на лисицата.
Трябва да й се отплатя за голямата добрина. Ако не беше тя съдила право, нито щях да си дойда в къщи, нито щях стадото си да прибера. Лисицата е моята спасителка и кокошките са за нея!
Жената си рекла: „Ама глупав мъж! На лисица иска да носи кокошки! Че ние не можем да ги отървем от нея, ако не са кучетата, а той дори на крака ще й ги занесе!“
Овчарят, уморен от тежкия ден, легнал и заспал дълбоко. А жена му станала посред нощ и извадила кокошките от коша, а там поставила кучето. Рано сутринта овчарят станал и още сънлив, без да погледне в коша, нарамил го и отишъл в гората на уговореното място. Подсвирнал и ето ти Кума-лиса. Запряла се над коша и ококорила очите, за да уплаши кокошките. Щом овчарят отвързал коша и лисицата се хвърлила-вътре, в тоз миг била разкъсана от кучето. И докато да издъхне, човекът я чул да вика.
„Наистина, човекът нямал вяра. Той не припознава доброто!“

Децата от дома в Драгалевци получиха прекрасен ден от КТБ

Ден, изпълнен с много игри и радостни емоции, подари Корпоративна търговска банка АД на децата от дома в кв. Драгалевци. Служителите на финансовата институция вчера заведоха децата в атракционeн център, в който те се забавляваха заедно с приказни герой. В рамките на два часа, малчуганите изпробваха всички въртележки, влакчета и батути, посетиха къщата на духовете, стреляха с дунапренови топки и влязоха в детската джунгла. Уморени от много игри и изпълнени с положителни емоции, децата заслужено се отдадоха на отдих. От банката ги изненадаха с голяма вкусна торта.

От няколко години банката, управлявана от Цветан Василев, подкрепя домове за деца без родителски грижи. Всички дейности в тази посока са обедини в инициативата „Дърво на желанията“. Идеята е да се върне усмивката на децата в риск, чрез осигуряването на възможности за развитие, както и присъствие и участие в събития, извън рамките на домовете за социални грижи.

Миналата година КТБ АД разшири инициативата си „Дърво на желанията“ като включи още един дом за деца и младежи, лишени от родителски грижи в Габрово. С финансовата помощ на банката тази година ще се извърши ремонт на общите помещения, в които се събират всичките 32 юноши в дома. В началото на месец август за тях е подсигурен и летен лагер в Равда.

Цветан Василев е известен с благотворителната дейност на управляваните от него дружества – инициативата „Големият чек“, лични дарения, и подкрепа на спорта.

Бакуган за всеки

Едва ли има родител на дете на възраст между 5 и 10 години, който да не е чувал за „Бакуган“. Понеже основното, което сме чували е името, тук ще предложим малко повече информация за тази съвременна „играчка“.

Официално влизане на Бакуган в България

От началото на октомври 2009 г. Cartoon Network започва излъчването на първия сезон на „Бакуган – бойци в действие“, като първите 13 епизода се излъчват от 19:00 часа всяка вечер с пълен дублаж на български. Дори и преди дублирането повечето деца са гледали филмчето в оригинал, и имат някаква представа какво представляват бакуганите.

Какво всъщност представляват бакуганите?

Формално Бакуганите са бойци, които се опитват да възстановят равновесието във вселената Вестроя и да спасят Земята.

Реално – това което интересува родителите купуващи играчката – Бакуганът е топче с големина приблизително като на пинг-понг топче. Всеки бакуган има вграден магнит, който му позволява „автоматично“ да се отвори при преминаване през карта.