Съмненията у родителите при бременност са естествени

бременностПротиворечиво отношение към бременността. Според идеализираните представи за жената майка всяка жена се преизпълва от радост, когато разбере, че ще има дете. Тя прекарва бременността в мечти за бебето. Когато то се появи, тя с удоволствие и лекота влиза в ролята на майка.

Това е вярно само до известна степен  –  по-голяма или по-малка в отделните случаи.

Но това е само едната страна на монетата. Медицинските изследвания са установили (а умните жени винаги са знаели), че с бременността, особено първата, са свързани и естествени отрицателни чувства.

До известна степен първата бременност поставя край на безгрижната младост. Моминската фигура се разваля и губи своята грация. Макар и временно, това е твърде осезателно.

Жената знае, че с раждането на бебето нейните удоволствия и развлечения ще бъдат ограничени. Няма да може да излиза и да се връща в къщи, когато поиска. Семейният бюджет ще трябва да се дели на повече части, а вниманието на съпруга в къщи ще бъде раздвоено.
Чувствата са различни при всяка нова бременност. Промените, които очакваме да настъпят след появата на още едно дете, не изглеждат страшни, след като имате вече две или три деца. Но медицинската практика показва, че дори и добрите майки през която и да е бременност от време на време вътрешно се бунтуват. Понякога може да има обективни причини за прекарване на по-напрегната бременност – – може би е дошла неочаквано рано или бащата има неприятности в работата си, или има сериозно болен роднина, или съществува дисхармония между майката и бащата. Отрицателно отношение към бременността обаче може да има и без всякаква видима причина.

Един мой познат акушер-гинеколог ми каза, че понякога е долавял вътрешни кризи при втора или трета бременност в семейства, които са решили да имат 5 или 6 деца. Майка, която действително желае да има повече деца, може при всяка бременност да изпита подсъзнателни съмнения, дали ще има време, сили и безгранични запаси от любов, необходими за отглеждането на още едно дете. Вътрешни съмнения могат да се породят и у бащата, който се чувствува отчасти пренебрегнат поради все по-голямата заетост на майката с децата. Изобщо потиснатостта или раздразнителността, породени у единия от съпрузите, скоро се предават и на другия. Не искам да помислите, че такива реакции към бременността са неизбежни. Моята цел е да ви успокоя, че те се срещат и у най-добрите родители и в повечето случаи са временни. Когато детето се роди, става ясно, че нещата не са толкова страшни, колкото са си ги представяли родителите. Може Ой причината е в това, че родителите1 укрепват духом в очакване на предстоящите трудности.

Любовта към бебето идва постепенно. За много жени, които се радват и гордеят със своята бременност, е трудно да изпитат някаква любов към бебето, което още не са виждали или усетили. Но със своето помръдване то им помага да осъзнаят, че то действително е едно живо същество. С напредването на бременността майката все по-реално си представя бъдещото бебе и грижите, свързани с него.

Болшинството от жените, които са били ужасени при първите симптоми на бременността, с облекчение откриват, че още преди раждането на бебето тяхната привързаност към него е нараснала значително.
Много често неопитната майка изпитва разочарование след раждането на детето. Тя очаква, че изведнъж ще откликне с прилив на майчински чувства, възприемайки го като плът от своята плът. Но в много случаи това не става в първия ден, нито дори в първата седмица. Противно на очакванията това е постепенен процес, който завършва едва след като майката е прекарала известно време в къщи заедно с детето.

Болшинството от нас са учили, че по отношение на бъдещото бебе е несправедливо да се надяваме и очакваме момче или момиче, защото нашите очаквания може да не се оправдаят. Това не трябва да се приеме твърде сериозно. Ние неизбежно си представяме бъдещото дете или като момче, или като момиче. Според мен всички родители имат предпочитание към момче или момиче при всяка бременност и почти всички обичат детето, каквото се роди, независимо от неговия пол. Затова се радвайте на въображаемото си бебе и не се чувствувайте виновни, ако очакванията ви не се оправдаят.

Защо чувствата ни към децата са различни? Трябва ли родителите да обичат  еднакво  всичките си деца?

Този  въпрос тревожи мнозина съвестни родители, защото те чувствуват, че не постъпват така. Според мен, упреквайки се в това, те изискват от себе си невъзможното. Добрите родители обичат децата си  еднакво  в  смисъл,  че  са  еднакво  привързани  към  тях.  Те искат децата им да постигнат максимума в живота и са готови на всякакви жертви. Но тъй като всички деца са различни, родителите не могат да изпитват еднакви чувства към тях, в смисъл  еднакво да се радват на специфичния им чар  или еднакво да са недоволни от специфичните им недостатъци. Чувството на особено раздразнение към някое от децата, особено ако липсва изразена  причина  за  това,  кара   родителите  да   се  чувствува особено виновни. Някои причини за неудовлетвореност. Причините, поради които родителите понякога от самото начало започват да се отнасят  по-особено  към  някое  от децата  си,  са  най-различни  и обикновено трябва да се търсят по-дълбоко. Две от тези причини бяха споменати. Родителите може да не са се чувствували подготвени за тази бременност или пък техните взаимоотношения през време на бременността са се влошили значително. Но има и други причини: родителите често са разочаровани от бебето, защото то не съвпада с техните очаквания – – например родило се е момче, а те са искали момиче, или пък то изглежда съвсем  обикновено,  а  те  са  очаквали  красавец,  или  е  крехко и  нежно  в сравнение с  останалите им здрави и едри деца.  В продължение на месеци бебето може да плаче от колики, като отхвърля всички опити на родителите да го успокоят. Бащата може да Оъде разочарован, ако от сина му не излезе атлет или побойник, а майката — ако не е ученолюбив. Тук няма значение, че родителите са интелигентни хора и добре знаят, че не могат да си поръчат бебето такова, каквото го желаят. Напълно човешко е те да имат неоправдани очаквания и неволно да се чувствуват разочаровани. Когато детето поотрасне, то съзнателно или несъзнателно може да ни напомня за брат, сестра, баща или майка, които понякога са ни създавали неприятности. Например синът може да напомня на майка си за нейния по-малък брат, който непрекъснато й е досаждал, и тя да не съзнава, че това е до голяма степен причината за нейното раздразнение към детето. Бащата може да бъде обезпокоен от някоя особеност на своя малък син, например от неговата стеснителност, и никога да не я свързва с факта, че като дете той самият много трудно е преодолявал своята собствена стеснителност. Естествено би било да се очаква, че когато човек е преодолял трудно някой свой недостатък, той ще прояви повече съчувствие при подобен недостатък у неговото дете, но това не е така.

Порицанието и похвалата са част от възпитанието на детето. Ние остро реагираме на поведението на нашите деца, като насърчаваме у тях онези положителни качества, които нашите родители са възпитавали у нас самите. Ние вършим това автоматично,  без  да  мислим,  защото  нашите  норми  на  поведение са изградени още от детинство. Ако това не беше така, отглеждането на децата би било десеторно по-трудно.

Неизбежно, естествено и човешко е да изпитваме различни чувства към всяко от децата си, да бъдем непримирими с някои черти в техните характери и да се гордеем с други. Тези смесени чувства са просто различни страни на нашето дълбоко чувство на отговорност за правилното отглеждане на децата.

Но ако се чувствуваме виновни за своята постоянна нетърпимост към някое от децата, това може да породи нарастващи усложнения в нашите отношения с него. Нашето чувство за вина ще му тежи повече, отколкото нашата нетърпимост.

Потиснато настроение. Възможно е да се почувствувате обезкуражени за известно време, след като започнете да се грижите за първото си бебе, при това без да можете да посочите някаква видима причина. Вие просто лесно се разплаквате или се ядосвате на някои неща.  Някои майки смятат,  че бебетата им  плачат  много,  защото са  сериозно болни, други  —  че съпругът им се е отчуждил, трети смятат, че са погрознели.

1 коментар към “Съмненията у родителите при бременност са естествени”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *