Алчният богаташ

167

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба — сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ — рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и отишъл, но застанал пред портата, не посмял да влезе. Като го зърнал, богатият брат изревал: — Защо си се домъкнал? Да не искаш да се мериш с моите гости? Вън, да не съм те видял тук! Натъжил се бедният брат. Взел въдицата и отишъл да лови риба. Седнал в старата си лодка и отплавал в морето. Хвърлял, хвърлял — все дребни рибки се хващали. А слънцето още малко и ще залезе. „Ех — рекъл си бедният рибар, — ще хвърля още веднъж, на късмет.“ Хвърлил въдицата и издърпал такава риба, каквато не бил виждал – голяма и цялата сребърна. Зарадвал се беднякът, че уловил такава чудна риба, и понечил да я пъхне в торбата. А рибата изведнъж заговорила с човешки глас: — Не ме погубвай, добри човече, пусни ме обратно във водата! Помислил рибарят за своите деца и казал: — Не мога да те пусна — и аз съм гладен, и децата ми отдавна искат да ядат. С какво ще се върна? — Като си тъй беден — рекла рибата, — бръкни в устата ми и извади оттам един златен пръстен. Рибарят помислил-помислил, па рекъл: — Боя се да не ми откъснеш ръката. — Не се страхувай, нищо лошо няма да ти сторя! Престрашил се рибарят, пъхнал си ръката в устата на рибата и извадил оттам един златен пръстен. — За какво ми е този пръстен? — казал рибарят. — Няма да ме нахрани той. — Почакай, ще видиш — отговорила чудната риба, — ще те нахрани и още как! Хвърли в морето тия дребни рибки и сложи пръстена на дъното на лодката. Рибарят така и направил. И щом сложил пръстена на дъното на лодката, тутакси там се появили цяла купчина монети. Бедният рибар пуснал рибата в морето и загребал бързо към брега. Съблякъл ризата си, събрал в нея парите и радостен се прибрал в къщи. Заживял от хубаво по-хубаво. Направил си нова къща и поканил много гости да сподели радостта си, но не поканил своя брат — не могъл да забрави обидата. Богатият научил, че брат му в нова къща живее и с гости се весели. Заръчал на своя син: — Иди виж какво става там! Отишъл синът, погледнал и бегом се върнал обратно. — Ех — казал на баща си, — какво имаш ти! А у твоя брат и къщата нова, и оборът пълен, и на трапезата само от пиле мляко няма! Богатият позеленял от завист. Пак изпратил сина си да повика брат му. Дошъл бедният брат при богатия. — Откъде имаш толкова имот? — попитал богаташът. — Разправят, че живееш сега по-добре и от мен. Беднякът не умеел да лъже — разказал всичко, както си било. Богатият, като чул, тутакси решил: „Ще ида, рекъл си, и аз да уловя тая риба“. Купил една нова въдица, седнал в нова лодка и отплавал в морето. Ловил, ловил и уловил чудната риба. — Не ме погубвай — молила рибата, — пусни ме, малки рибки имам. — Не, миличка — ухилил се богаташът. — Няма да те пусна. Дай и на мене такъв пръстен, какъвто си дала на моя брат! — Но брат ти беше беден, нямаше какво да яде. А на тебе за какво ти е? — Как за какво! Не искам брат ми да бъде по-богат от мене. Я давай пръстена и това е! Иначе ще те отнеса в къщи и ще те изпържа… — Е, щом е тъй — отвърнала рибата. — Вземи, щом си такъв завистлив! На мене ми е все едно. Рибата отворила уста. Алчният богаташ напъхал до лакът ръката си. А рибата — хрус с острите си зъби! — откъснала му ръката и се спуснала с нея на дъното на морето. Върнал се богатият брат в къщи — без пари, без една ръка. Така му се и пада!